III. Политеизъм – езически пантеон и митология при славяните
Езическата
религия на древните славяни се характеризира като примитивна демонология. Те са
почитали различни предмети – скали, планини, дървета, реки и извори; природни
явления – дъжд, вятър, гръмотевици и светкавици; небесни тела и др. На особена
почит са били водните божества и огънят. Вярвали са в мистични същества като
вили, влъхви, мори, вампири, чародеи, русалки, змейове. Характерни са още
култът към предците, култът към животните и религиозният дуализъм – вярвали са
в добри и лоши духове. Заради обожествяването на природата славяните въздигали
своите идоли в близост до реки, езера, пещери и вековни дървета. Там под
открито небе измолвали благоволението на боговете като поставяли пред идолите
дарове от плодове и съдове с вино или медовина. Там убивали и жертвени животни.
Светилищата, наричани капища, били широко разпространени по-късно. Славяните
имали тотеми – вълк, мечка, видра, бобър, европейски лъв.
Славянската
митология никога не е успявала да се оформи като класическа. Тя е
реконструирана най-вече от византийски източници. Съществуват три теории за
космогонията при славяните: индоевропейска, евроазиатска и богомилска. В
евроазиатската версия съществуват два основни мотива – за праокеана, откъдето
се заражда живота и дуалистичният мотив (две антагонистични същества – добро и
зло). Най – първата космогония произлиза от водата. Земята е вторичен продукт и
за нея се борят доброто и злото. Вторичният продукт винаги в обект на
съперничество. Чак след средата на 17в. дяволът придобива огнен характер, преди
е бил воден (за това разбираме от иконите). В славянската митология първият
човек не е със заявен пол. Върховното божество е статично. Определят се две
основни фигури – мночество от дяволи и богът гръмоотвержец. Дуализмът се състои
именно в това наличие на светъл бог и на черен бог. Доброто божество управлява
добрата съдба, а злото отговаря за лошата съдба. Световният ред се наблюдава от
доброто божество и се управлява от трайната опозиция огън-вода. Вертикалните
митове са присъщи за славяните. Най – древните космогонични митове са за
дървото и планината.
Славяните
са си представяли вселената като едно гигантско дъбово дърво, наречено
Световното дърво. В короната му е свила гнездо Жар-птица, която е вестителят
боговете, пътуваща м/у техния свят и света на хората. В корените живее огромна
змия, чиято функция е да свързва световете на живите и мъртвите. По вертикалата
на Световното дърво са разположени трите вселенски свята – Прав, Яв и Нав. Прав
е горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е основата
на думите правда, право…т.е. това е светът на върховната истина, на
справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични
принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя
– бог Род. Сред тези богове пръв е Сварог – небесният господар, родител на
божествата. Той властва над Прав и не се интересува от Яв.
Светът
на видимото, на хората се нарича Яв и е стволът на дървото. Яв е всичко около
нас, явната материя. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед
дуализъм. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, мрак и светлина, щастие
и страдание и тн.Затова и Яв се възприема като преходна реалност м/у двете
крайни реалности – Прав и Нав. Над света на хората властва Перун – господар на
мълнията и на възмездието. Той следи дали се опазва божественият закон на
земята.
В
корените на световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там
обитават духовете на мъртвите хора, змейове и други злотворни чудовища, а над
всичко властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята
спътница – богинята на смъртта Мора/Морена. Нав е пълният противовес на Прав,
но съвсем дуалистично на входа на Нав е вечнозелената и топла райска градина,
където праведниците намират своя покой след смъртта. В този рай живее богът на
стадата, вълшебството, познанието – Велес.
Над
трите вселенски свята бди бог Троян, който с трите си глави съблюдава световния
ред и възстановява космичния баланс при необходимост.
Славяните
са имали широка система от вяра в различни духове и демони – това са всички
свръхестествени същества, които според славяните обитават заобикалящия ги свят
Яв. Най-често ги наричат бесове, независимо дали са зли или добри и са имали
нечовешка същност и особени способности.. Тези същества са нисши, по-слаби от
боговете. И ако боговете са най-вече обект на религиозни вярвания, то бесовете
са по-скоро обект на суеверия.
Перун
– 4 лица
Сварог
– бог на огъня
Дажбог
– бог на плодородието
Лада
– богиня на красотата
Мора/Морена – богиня на смъртта
и др…
No comments:
Post a Comment