4. Средновековие: 395г. началото

IV. Средновековие: 395г. началото

Теодосий Велики разделя империята на 2 части – източна и западна на синовете си съотв. Аркадий и Хонорий. Това разделение се запазва и до днес.

Отделя езичество от християнство. Средновековие-период на христ. неоцентризъм.

Среднов. Л-ра се върти около религията, христ. бог и живот.

Християнството става атрактивна религия – св. Атанасий Велики – „Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог.“

Наред с Бог присъства и фигурата на смъртта (от женски пол).

Словесен символ на средновековието: „мементо мори“.

Славяни: преходът от езичество към християнство е преход от устна към писмена словесност.

Най-старата славянска писменост, известна като старобългарска/старославянска, има общославянски х-р: нейните книжовни паметници бележат общ културен и литературен живот сред няколко славянски народи.

Средновековна литература: /12-16в./

Литературата е класова по съдържание, обслужва феодалното о-во – в по-голямата си част е ареалистична (съд. алегории, символи, метафори).

Ранната средновековна л-ра – гръцки, латински и слав. език. Част от слав. са първи в Европа, които създават л-ра на народен език – Великоморавия, Сърбия, Русия.

Два дяла: 1религиозна книжнина и 2светска л-ра. Много важно е мястото на дух. песен.

1 Агиографска л-ра: жития на великомъченици, на епически славяни – канонизирани светци, жития на св. Войчех, св. Седмочисленици (св. Васлав, Станислав), Ив. Рилски и т.н. Фигурата на светеца е пример за подражание.

2 любовни песни – по-популярни в светската л-ра. В светската л-ра в центъра на изображението застава владетеля – по-късно наред с тях се появява и ф-рата на рицаря.

С укрепването на държавата се появяват и историческите песни. Полска песен – Владислав Варненчик – пее се, че е жив и събира нова войска с/у турците.

Социално-гражданска поезия – полска песен за убийството на Анджей Тичински. Появяват се и песни, в които аристоркацията се жалва с/у крепостните селяни („Жалба с/у крепостните селяни“)

Появява се и висше о-во – л-ра за обноските на висшата класа (как да държим чашка..) Полска песен – песен за държанието на трапезата + структурата на феодалното о-во – „Песен за Слота“ (Слота е автор, на когото знаят само името и нищо др.)

По време на Средновековието авторите не се обръщат към музите, а към Бог / Божията майка.

Хроники и летописи – нямат разлика – в тях или няма дати или не са подредени, няма причинно-следствена връзка. В центъра е царят/кралят. Манастирски, градски… Най-стари хроники около 1113г. – Гал Аноним (първата хроника на Полша) – написал е, че е дошъл от Унгария в Полша – евр. монах от Галия и е неизвестно името му. Написана на латински – структура: 3 книги с римувано писмо и завършва с римуван стих. Най-големият конфликт на епохата – м/у крал Болеслав II Смели и краковския епископ Станислав Шчепановски.  (в хрониките на Гал) Болеслав нахлул в църквата, участвал в екзекуцията на епископа. Станислав извикал за свидетел иконома. Легенда: всяка вечер орел съединява частите и връща тялото на разкъсания епископ – символ на Полша как се съединява след разкъсването й.

1202г. хроника на Винценти Кадлубек (бивш полски духовник). Използвана е като учебник в пол. училища – двама бивши духовници разговарят за събитията от историята и един записва – повествовател писар. Съст. се от 3 части.

Ян Длугош описва пол. история до 1480г. Описва подробно Грюнвалдската битка – от тефтерчето на баща си, който е бил участник (на едно дърво)

Най-старата чешка хроника Козма Пражки 1420г. – пресъздава историята на Чехия (манипулирана) – чехите се преориентират към зап. христ.

Хроника на Далимил от 1314г. – първата на чешки език – описва чешките събития до 1314г.

1346г. Карл IV  пише своя автобиогр. на латински – преход от акцентиране на обективното в/у субективното.

Средновековието не третира индивидуалността на автора, словото е божие, човек мисли себе си чрез божието слово. За средновековието индивидуалността не е важна. В този период грамотността е ниска, грамотни са най-висшите духовници и аристократи. Сама по себе си книгата е трудно достъпен атрибут, тъй като нейната стойност е твърде висока, за да бъде достъпна за всеки.

Обикновено тези средновековни текстове не са били датирани, това се прави едва когато те биват събирани и изучавани.

Старочешки декамерон – от типа панаирна литература, ясно контрастираща църковната л-ра.

За средновековието, а и до времето на модернизма, в л-рата стои разбирането за висока и ниска л-ра. (*Травестия = преобръщане à един висок сюжет да бъде сблъскан с един ежедневен проблем, така се омаловажава високата тема.) Тези две литератури са просто двете страни на една монета, те не се борят пом/у си, а просто съжителстват като един контраст. Тази ниска, панаирна л-ра се е изпълнявала по време на страстната седмица, точно след църковната л-ра. През средновековието освен църковна л-ра, която включва църковна лирика, богослужебни книги, агиографски произведения (жития на светци), съществува и светска л-ра, към която спадат панаирните творби, рицарските романи /антични истории/, любовна лирика, средновековна хроника /източните и южните славяни използват термина „летопис”/. В чешката и полската л-ра такива хроники се появяват още през XII-XIIIв. Сатиричната традиция възниква през XIVв. и е изключително характерна за чешката л-ра, по-слабо тя е застъпена при балканските славяни.

„Врачът с мазилата” – ръкопис от XIVв., намерен през XVIIIв. Принадлежи към сатиричната л-ра. Всички преписи са по-късни. Това е едно от първите произведения, които носят белезите на драмата /комедия/.

Текстът е изграден върху диалог, което е характерно за средновековието. Героите в творбата са типична двойка – господар и слуга. Произведението травестира множество библейски притчи: пастирът и овцете, възкресяването на Исус, историята за Авраам и Исак.

Роман Якобсон се занимава с „Врачът с мазилата” и установява, че това всъщност са два разказа, които са травестирали пом/у си и се е получило едно произведение, в което ниският сюжет разпростира влиянието си върху библейския текст и го снижава. Сюжетът за господаря и слугата е по- късен, докато този за Мариите е доста по-стар. Якобсон стига и до извода, че това се е случило въз основа на това, че в хората все още живее подсъзнателно представата за езическите пролетни празници, които християнството преобразува във Великден. Засвидетелствано е, че веднъж годишно в манастира монахините са играели тази сцена с трите Марии (по Великден).

Текстът е оставен без край, което кара някои учени да смятат, че това е, за да може края да бъде съобразяван с реакцията на публиката.

Смил Флашка – XIVв.

àнапомня на басня, действие на алегорията – изпраща послание.

Отправя поучение към нещо друго. Алегория на кралския двор. Смил е бил доста високопоставен в двора. Алегория на управл. на държавата -> вс. упр. според собствените си виждания, а не общото добро.

XIVв. – разцвет на сатиричната традиция.

Фигурата на алегорията е от най-важните за цялото средновековие.

Механизъм на алегорията: изгражда образ, чрез който отправя послание. Може да бъде изкл. сложна (цели произведения, които изграждат една мн голяма алегория). Нейното послание винаги е ясно разпознаваемо. Предпочитат я -> притча, алегория, басня. Ясна за разчитане от публиката.

(Сложните съчинения боравят повече с метафората -> безкрайност на значенията)

Алегория на управлението на държавата. Смята се, че около Смил Флашка има много автори -> школа на С.Ф. à чешка сатирична традиция от 14в.