V. Ренесанс: /14-16в./ в полската л-ра
= Реформация в чешката
Oт XIV до XVI век Европа
преживява своя Ренесанс. Градовете се увеличават и разрастват. Развиват
се пътните и съобщителни връзки. Откриват се пътища не само до Новия
задокеански свят, но и към родната земя, върху която хората се
раждат, живеят и умират. Усъвършенстваните производствени отношения
разчупват феодалната затвореност. Започва преходът от стокова към
финансова икономика. Формират се държави от нов тип. Значителна част от населяващите
Стария континент преминава от народностно към национално състояние
на общност. За пръв път от началото на новата ера побеждава
антропоцентризмът.
Строят се жилища и обществени
сгради, които радват окото и предразполагат към уют. Новите жизнерадостни
църковни интериори не потискат като средновековната готика, а загатват
пред богомолците и сладостта на земния живот. Хората започват да
възприемат света не само чрез вярата, но и чрез разума. Теолозите смекчават
отношението си спрямо древните автори и вместо отричането им ги
адаптират към християнската религия. Възстановен е античният
плурализъм. Вярващите преоткриват естествената красота на природата
и насладата от светската литература. Образът на Смъртта, представяна
като скелет с коса в ръката, се появява в изобразителните изкуства
и литературата все по-рядко или успоредно с античните й предходчнички
Персефона и Прозерпина. Теоцентричната мирогледна система е заменена
с антропоцентрична. Средновековното «Помни смъртта!» отстъпва пред жизнерадостното
«Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо».
Знакови за епохата стават
компасът, огнестрелните оръжия и книгопечатането. Компасът и огнестрелните
оръжия спомагат за великите географски открия, а печатната преса на Гутенберг
разчупва църковния монопол за разпространение на знанията. През 1543 г. Миколай
Коперник заменя геоцентризма с хелеоцентризъм, а телескопът става символ на
научното познание.
Ренесансът протича под
формата на хуманизъм и Реформация. Хуманизмът е светското лице на
Ренесанса, а Реформацията – религиозното. Техният общ знаменател е
индивидуализмът. Човекът и народите излизат от средновековните
християнски космополитизъм и анонимност. Настава времето на идентичността
и индивидуализацията: личностна, религиозна и национална. Налага се
мнението, че хората сме не само човешки същества, но и уникални индивиди.
Голяма част от избягалите
след падането на Константинопол (1453) гръцки учени и изгонените от
Испания (1492) евреи се заселват в Италия и стават живата връзка между
Античността и Ренесанса. Първоначално хуманизмът «реабилитира» гръцкия
и латинския език. Освен като сакрални, те продължават да функционират
и като езици на науката и литературата. Възражда се и интересът към
литературните и философски ценности, сътворени на тях. Започва наподобяването
на античните художествени образци, но скоро ренесансовите художници,
скулптури и поети създават творби, които не само, че не им отстъпват,
но и ги надминават. През този период хуманистичните и реформационни
идеи съвместно подсилват интереса към Библията. Не случайно първата
отпечатана от Йохан Гутенберг книга (1456) е латинският превод на
Библията. Книгата на книгите се възприема и като сакрален, и като художествен
текст. Теолози и светски хуманисти започват да изучават оригиналния
език на Светото Писание. Разпръснатите из Европа евреи обучават християнските
учени на иврит. Сред тях е и Мартин Лутер, който превежда Библията на
немски.
Хората на изкуството
и науката стъпват отново на земята и започват да се интересуват повече
от живота «тук и сега», отколкото от «царството небесно». Средновековното
отшелничество и аскетизъм губят своите последователи. Развива се естественият
човешки стремеж към пълноценно общуване и удоволствия. Лоренцо Вала
(1407-1457) не само доказва фалшификацията на т.нар. «Константинов
дар», според който римският епископ се утвърждава за глава на
църквата, но също така в диалога «За истинските и лъжливите блага»,
известен под заглавието «За насладата», актуализира идеите на
Епикур. Вала изтъква, че е човешко да се изпитват удоволствия. Те отличават
хората от останалите живи твари в природата. Следователно насладата
е висше благо. Наред с италианските си учители, почитатели на насладата
стават и славянските автори Ян Кохановски, Марин Държич (който е духовно
лице) и техните герои. Засилват се светските тълкования на пантеизма.
Контаминирането на епикурейството с пантеизма води до идеята, че любовта
на хората към света е проява на любов към разтворения в битието Бог.
Изпитването на наслада се възприема като божествено благоволение.
Разширяват се параметрите
на любовта. Нейните амплитуди са ренесансово широки – от възвишеното
чувство до откровената еротика. Наред с любовта към Бога, Божията
майка, апостолите и християнските светии се проявява и осъзната
обич към етническата родина. Но нито ревностната привързаност към
християнството, нито патриотизмът са в състояние да заместят напълно
любовта между половете. «Декамерон» на Дж. Бокачо и «Фрашки» на Ян Кохановски
показват многобройните превъплъщения на любовта. От Ренесанса насетне
нормалният човек при нормални обстоятелства обича на първо място
себе си. Той е субектът на любовта и според случая степенува нейните
обекти – любим/любима, съпруг/съпруга, Бог, родина, партия...
Настъпва разграничение
между сферите на вярата и разума. Учените се самоопределят като философи
или теолози. Наблюдава се отчетливо преориентиране от познанието на
божественото към опознаването и усъвършенстването на земния
свят. Променя се методологията на историографията и все по-често интересът
на историците се отправя към предхристиянската ера или към
най-близката история. Възприема се идеята, че наред с Бога, човекът също
е творец на историята. Той става основен неин обект и активизиращ се
субект.
Хуманизмът припомня, че
културният космополитизъм на древността не противоречи, а подсилва
идеята за вселенска родина на християните. Покръстването е заличило
различията между европейския субстрат и пришълците. Понятието християнин
става синоним на европеец. Християнска Европа се обръща към културните
си корени. Постиженията на Античността се усвояват не само от преките
наследници на гърци и римляни, но и от заселилите се на Стария континент
след Великото преселение на народите.
Митологията се осмисля
от нови, предимно филологически позиции. Ренесансовите автори много
често използват митически фигури и митологически сюжети, за да изтъкнат
настоящето. Езическите ценности се приспособяват за нуждите на новата
религия и заедно с християнството стават основа на единния общоевропейски
културен и литературен процес.
Хуманистичният антично-християнски
синтез ражда и своята противоположност – диференциацията.
Културното двуединство става предпоставка за развитие на плурализма,
а наличието на плурализъм – за индивидуализацията. Трудът на Миколай
Коперник «За въртенето на небесните сфери» (1543) доказва, че център
на вселената е Слънцето. Средоточие на европейския духовен живот продължава
да бъде християнският Бог, но около него вече кръжи не анонимната
верска маса, а самостоятелни богомолци от различни народности.
Интересът към античната
филология стимулира създаването на художествени ценности на народностни
езици. Хуманистите пригаждат латинската азбука към фонетичните
особености на локалните говори и постепенно светската литература
на роден език започва да доминира над латинската. Утвърждават се народностните
литературни процеси. Авторите започват да се подписват със собствените
си имена, а творбите им, написани на роден език, изобразяват герои
с конкретна личностна и народностна идентичност.
Франсис Бейкън провъзгласява
знанието за сила, способна чрез на науката да увеличава човешката
власт над природата. Той лансира идеята, че историята е наука за поредица
от хора, действащи в собствен хронотоп. Средновековните хроники акцентират
предимно върху обществено значимите (религиозни) събития, а отделните
личности биват разглеждани като частици от тях. Чувствителна става
необходимостта от детайлно описание на съвременния живот.
Продължават да се създават
жития, но интересът към агиографската
книжнина рязко намалява. Читателското предпочитание се насочва
към светската мемоарна литература
и пътеписите. Появяват се биографии на светски личности от близкото
минало, в които чрез множество подробности се засилва индивидуалната
конкретизация. Мишел дьо Монтен смята, че единственото, което е дадено на
човека, е собствената му личност, която той трябва да самоопознае.
Обикнат жанр става автобиографията. В нея субект и обект на повествование
се сливат и в максимална степен изявяват същността на ренесансовото
ego. Напътствията на Монтен, че човек
не трябва пасивно да чака обещаното му от религията царство небесно,
а съзнателно да се стреми към щастие в земния живот, стават практика.
По време на Ренесанса започва
разграничаването и конкретизирането на пълномощията. Още Данте
Алигери предлага земните дела да бъдат оставени в ръцете на всеобщ
световен монарх, а за задгробния живот да се грижат папата и църквата.
Започват осезателни брожения за независимост на светската власт
от църковната. Кралете все по-често настояват за светска автономност
и независимост от Рим. Европа се дели вече не на покръстени и
езичници, а на етнически християнски държави.
През втората половина
на XV в. гражданският хуманизъм става водещо направление в политическия
живот на Флоренция. Леонардо Бруни настоява за равенство на всички
граждани пред закона и спазване на законността в обществения живот.
Неговият последовател Матео Палмиери в противовес на властолюбивия
централизъм на Николо-Макиавелиевия «Владетел» (1513) в книгите си
«Граждански живот» (1439) и «Градът на живота» (1464) иска еднакви възможности
за всички в държавното управление. Политическото устройство на италианските
градове-републики и изборният, ненаследствен крал в Полша разколебават
тезата за божествения произход на властта. Полагат се основите на
парламентарната демокрация. С въвеждането на правото на свободно
вето (liberum veto) в полския сейм
се достига безпрецедентно върховенство на индивида над
колектива. Големите градове на Апенинския полуостров и в Далмация стават
първообразци на гражданското общество. В труда си «За усъвършенстването
на държавата» (1551) полският политолог Анджей Фрич Моджевски се опитва
да разпростре гражданския модел на италианските градове-републики
върху територията на цяла Полша. Постепенно жителите на държавите
се превръщат от поданици в граждани.
За разлика от мюсюлманската
религиозно-светска симбиоза (на изгонените от Пиренейския полуостров
маври и настанили се на Балканите османци), в християнския свят верските
норми се разграничават от правно-административните. Десетте Божи заповеди
остават морален императив, но евангелското «Ако те ударят по едната
страна, обърни се и подай и другата си» не получава юридическа
формулировка. Хуманисти като Л. Бруни и А.Ф. Моджевски пледират за еднакви
наказания за идентични престъпления, независимо от произхода на
извършителите и потърпевшите. Макар и в рамките на съответните класи
и съсловия, по време на Ренесанса се регламентират правата на индивида.
През късното
Средновековие икономическото и политическо господство е концентрирано
в кралската и църковната институция. Магнатите, аристокрацията, гражданите,
та дори и селяните, се стремят към преразпределение на тази мощ и разширяване
на правата си. Това вещае революция или поне... реформация.
Промените не отминават
и християнството. След Великата схизма (1054), разделила вярващите на
католици и православни, Рим отново е изправен пред стремежа към
християнство с народностна физиономия. Безграничният католически
космополитизъм не издържа пред напора на индивидуализацията. Създават
се независими от Рим протестантски църкви, а принадлежащите към
тях богомолци получават възможността за пряко индивидуално общуване
с Бога.
Причината за появата на
Реформацията е нарастващото самосъзнание на ренесансовата
личност, поводът – отдалечаването на католическата църква
от ранното християнство и нарасналата корупция сред свещениците
на всички нива, а целта – създаването на автономни църкви, адаптирани
към народностната специфика на вярващите.
В края на XIV в.
Католическата църква е най-многочислената институция в света. С натрупаните
несметни богатства нейната ръководна идея – постигането на
вселенска християнска общност – излиза извън пределите на
вярата. Освен идеологически, Римо-католическата църква става и икономически
монополист. Зачестилото й вмешателство в светската власт, световното
производство и търговия настройва срещу нея кралете, аристократите,
зараждащата се буржоазия и градското съсловие. Църквата афишира
тезата, че нейните богатства и земи са последен резерв за бедните, но
десятъкът, закрепостяването, масовото обедняване и неразбираемото
латинско богослужение приобщават и селските маси към антикатолическите
брожения.
Намесата на Църквата в
светския живот привлича общественото внимание към нейните
недостатъци. Отдалечаването от ранното християнство, прекалената пищност
и разточителство, актуализираната догма за непогрешимостта на папата
като земен наместник на Христос, търговията с индулгенции, продажбата
на висши църковни длъжности, жестокостта на инквизицията, нарушаването
на целибата и т.н. не могат да бъдат безкрайно табуизирани от църковната
цензура. Папската схизма в края на XIII в. улеснява жадуваната материална и идеологическа секуларизация
на католическата църква. По редица обективни и субективни причини
демонополизацията и преразпределението започват в Чехия. Там Ян
Хус (1369-1415) за пръв път в световната практика успява да въплъти реформаторските
идеи на Джон Уиклиф, Йоан Парижки и др. във всенародно движение за създаването
на независима от Рим църква.
Ян Хус разграничава
вярата от църквата, възвръща религията към нейния раннохристиянски
първообраз, утвърждава възможността за индивидуално общуване на
вярващия с Бога без посредничеството на свещениците и църквата
като институция. С това се създават условия за утвърждаване на народностната
идентичност на църковната «Община на чешките братя» (1457). Чехите стават
първите бивши католици, които заменят латинското богослужение с
литургия на роден език, а религиозната им организация – първата
отцепила се от Рим независима църква.
Прието е да се смята, че
същинската Реформация започва в Германия. Сам Мартин Лутер (1485-1546)
признава, че без да знае, е осъществявал това, което преди повече от
сто години е проповядвал чехът Хус. С включването на немските свещеници
през 1517 г. към антикатолическите вълнения, протестантизмът (терминът
възниква през 1529 г.) от чешко движение се превръща в масова практика
и се разпространява в цяла Скандинавия и други части на Европа и
Америка. Явлението, познато като «северен Ренесанс», окончателно разтроява
християнството на католицизъм, православие и протестантство.
Начело на броженията
срещу Църквата застават католически свещеници. Ян Хус, М. Лутер, Я.
Калвин и останалите реформатори са изключително начетени бивши
католици. Независимо от различията във възгледите им, техните усилия
се пресичат в идеята за създаване на църква, в която християнството
да бъде съобразено с народностните особености на вярващите.
Теологическата същност и
промените в религиозната практика по време на Реформацията се съпровождат
от осезателно преразпределение на материалните ценности. Ярка
илюстрация е Полша, където т.нар. «шляхтишка реформация» цели преимуществено
секуларизация на църковните имоти и незначителни промени на католическите
догми.
Философската и литературна
мисъл на хуманизма остават до голяма степен елитарни, докато ренесансовият
антропоцентризъм се усвоява от почти всички обществени слоеве.
Реформационният индивидуализъм, благодарение на устните проповеди на
разбираем език, намира всеобхватно практическо приложение. Започват
интензивни преводи на Библията и останалите богослужебни книги на
съответните народностни езици. По сведения на папския легат Ений
Силвий (бъдещия папа Пий II) в Бохемия «последната жена-таборитка
познава Свещеното писание по-добре от някои италиански свещеници,
които не четат дори Новия завет». Протестантите «детронират» папата и
издигат в култ Библията. Личният прочит на Новия завет създава предпоставки
за самостоятелното му тълкуване, което култивира у индивида
чувство за самопреценка. Еволюцията на говоримите езици в литературни
предразполага вярващите към общуване със светската книга. Така
Реформацията надхвърля целта си за реално обновяване на живота на
всеки християнин и като се интерферира с хуманистичния индивидуализъм
превръща анонимния вярващ в истинска личност.
В края на XVI в. Европа
се освобождава от имперския универсализъм (от античен тип, за да
попадне под нов) и католическия космополитизъм и се преориентира
от вечното и вселенското към сегашното и местното. Създава се нов тип
човек – личност, пречупваща верско-народностното през индивидуалния
си интерес и нов модел държава – суверенна етническа монархия,
ръководеща се не само от определените от Бог цели, но и от амбициите
на националното самосъзнание.
Възниква по
средиземноморското крайбрежие. Ренесансът е насочен към човека, възр. към
народа.
Започва да се гледа на
човека като индивид. Ренесансът в Европа протича под 2 форми: хуманизъм и
реформация.
Компас, огнестрелни
оръжия, печатарската преса на Гутенберг, телескоп (символи на човека).
Хуманизмът и реформацията
поставят началото на индивидуализма.
Хуманизъм 14-16в. човек
започва да осмисля своето битие, да набляга на земното.
През 16в. полската литература
процъфтява толкова много, че тази епоха
заслужено получава названието „златен век на старополската литература“.
Хуманизмът и реформацията в Полша се развиват сред средната шляхта, която
провежда борба срещу магнатите, срещу своята зависимост от тях, срещу техните
привилегии, борба за права в държавния живот.
Най-виден политически
писател на това време е Анджей Фрич
Моджевски (1503-1572). От дребно шляхтишко семейство. В своите немалко на
брой книги – трактати, речи, изложения – Фрич отстоява идеите на социално
равенство, за реформиране на черквата и училището, за повече място на народния
език в обществения живот и т.н. Най-големият труд е озаглавен „За устройството на държавата“ и се съст.
от 5 части – за нравите, за законите, за черквата, за войната, за уч-щето.
Държавата е тяло, което трябва да обедини дейността на всички членове, за да
живее.
Име на основател на
полската народна литература получава писателят на епохата Миколай Рей (1505-1596), изразител на идеите на борчески
настроената шляхта. Пръв показва, че литература може да се твори на народен
език. Роден в Журавно, тогава източна Полша (дн. Украйна) от средната шляхта.
Той се явява с едно значително дело в л-рата „Кратък разговор между пана, селския старейшина и плебана“,
публикувано през 1543г. Това е диалог в стихове, остра сатира срещу
съвременните социални отношения, най-хубавата посла сатира на 16в. Диалог между
три представителя на най-важните слоеве на полското о-во, пана – на шляхтата,
селския старейшина (войта) – на селячеството, и свещеника – плебана – на
духовенството. Авторът рисува широка картина на съвременна Полша, защитава
народа и атакува онези,които живеят на неговия гръб. Селячеството е представено
като жертва на феодалната експлоатация. Обременено е с множество данъци,
подложено на систематично ограбване от страна на духовенството, шляхтата,
военните.
1558г. голяма
дидактическа поема „Образ на живота на
почтения човек“. Полски младеж се стреми към правдив и мъдър живот и
обхожда света, от рая до пъкъла, за да разбере какъв е той. Моралната поука на
автора се разкрива чрез басни, анекдоти, сатири. Примесват се картини от
шляхтишкия живот и природата.
Най-голямото му произведение
„Огледало или портрет, в който всяко
съсловие може лесно да види своите дела като в огледало“ 1568г. Също с
морално-дидактичен х-р. Авторът показва тежкия живот на селяните, разкрива
многобройни пороци, буди патриотични размисли и чувства. Писателят черпи
материала си направо от живота.
Полската ренесансова л-ра
достига най-високия си връх в делото на Ян
Кохановски (1530-1584), най-големия поет в историята на полската литература
до Мицкевич.
Продължава делото на Рей.
Повишава художествените изисквания към поетическото изкуство и го усъвършенства
формално. Роден в Сицин, Радомско в Средна Полша, от среднозаможно шляхтишко
семейство. Създава стихотворения, които са първият разкошен цвят на полската
лирика. Отличава ги широта и разнообразие на чувствата и настроенията,
разнообразие на формата, богата ритмика и мелодика на стиха.
Преживява религиозните
представи в обикновената делнична среда на труда и природата. Поетът сякаш води
интимен, лирически разговор с бог. „Псалтир“
1579г. съдържа откъси и преводи на псалтирите.
Пише весели, шеговити
стихотворения – „Фрашки“ 1584г.
Източник му е животът на шляхата.
Поемата „Шах“ му носи ренесансов х-р. Бил е
любима игра в епохата на ренесанса. Създава драматично напрежение с това, че
двамата герои – играчи на шах, водят борба не само за победата в играта, но за
ръката на данската принцеса.
Кохановски пише
патриотични произведения.
„Покой
и лютня” – лир. песни, жалби -> фрашка
*макаронизъм – смесване
на латинския с друг език (първоначално с италиански). Постепенно макаронизмът
започва да изразява именно смесването на ниска и висока лексика, история,
литература.
Ренесанс – първо в
Италия, по-късно Германия, Франция и т.н. Един много голям преврат в посоката
на изкуствата. Вс. идва от промяна, свързана с идеята на човека за света.
Културен преврат à
промени в л-рата.
Ренесансов хуманизъм –
разл. теории. Хуманизмът е общият променен контекст на идеята за света.
Ренесансът е проявленията на тези промени. Хуманизмът е преломът в мисленето.
-
Промени
м/у Средновековие и Ренесанс: преминаване от теоцентризъм към антропоцентризъм
-> бог – човек (центъра, обект на мислене, на разсъждение с черти, които са
смятани за маловажни до тогава)
Съществува вярата,
религиозното -> Микеланджело.
Променят се съотнош.
човек – бог, архитектурата онагледява съотношението човек – църква – бог.
Храмът се строи като знак
за почитта на човек към Бог à
^Средновековна катедрала-
огромни мащаби – акцент върху нищожността на човека –> метафора на света.
(Вавил. кула)
^Ренесансов храм (в
Италия) – изчезват мащабите, кулите -> Връща се към съизмерими с човешкото
мащаби – Ренесансът е връщане към Античността. (и вярно и не).
^Средновековието
притъпява античната представа за човека, за морала и го заменя с християнски
модел.
^В Ренесанса се възражда
тази антична представа за света – за значимостта на чов. личност и за
стойността на реалния свят à представа за красотата –
красивото като стойност и красивото като свързано с естетическото и доброто.
/Етика – Естетика/ Красотата като душевна категория à Ренесансов интерес към
човешкото тяло, физика. /Леонардо/
-->Един цялостен
прелом, който реабилитира идеята за чов. личност като значим фактор в света.
В славянския свят
ренесансът настъпва по различно време – най-рано настъпва в Добровнишко –
Далматинската литература (дн. Хърватска). Те са по-близко с Италия. Почти
едновременно с италианския – повтаря се модела на ренесанса в Италия.
В Полша настъпва чак в
16в. – късно узряване – много оригинален модел на ренесансова л-ра ->
Кохановски
Чешка култура – 15в.
Реформация (целия век) – църк. идеол. религ. движение. Довежда до това, че
задушава ренесанса. Няма ренесансов модел. (16в. – хуманизъм).
Ренесансът в слав.
държави протича под две форми – хуманизъм и Реформация. 14-16в. – коренно
противоположни тенденции в слав. свят. Дълъг период на поети латинисти – на
латински. Ренесансът слага акцент върху народните езици за сметка на латинския.
Ренесансът създава интерес към други черти на индивидуалност – на държавата,
народа, езика. В Полша полският е повлиян от средновековни идеи. Латинският е
по- в състояние да изрази нови представи.
Кохановски (аристократ) –
синтезиран образ на ренесанса -> създ. на полски образцовите творби.
*плеяда – група френски
автори – налагане на фр. език
Кохановски достига върха
на своята лирика с „Трени” 1580г.
– оплакваческа антична песен („Жалби”, от гр. „тхрено“ - оплаквам) àот най-късните
произведения на Кохановски. Изпети и изплакани поради смъртта на неговата малка
дъщеря Уршула. Цикълът се състои от 19 песни. Това е цяла поема на скръбта.
Изразява най-напред
своята печал – в първите „трени“. Съзнанието за добродетелите и дарбите на
загубеното дете и спомените за него го
водят в следните „трени“ до отчаянието. В последните „трени“ той стига до
примирието.
В началото започва едно
опълчение с/у християнските кумири – християнството като причина за смъртта на
Уршула.
6 трен – Уршула е
сравнена със Сафо
7 трен – смъртта е
представена като сватба – венчаване с отвъдното
16 трен настъпва поврат
18 трен К. изповедно се
насочва към Бога
Отклонение от ренесансовите
представи. Елементи на барок.
Градацията на емоциите,
амплитуда на предст. за вярванията. Директен бунт с/у Бога – примирение,
представа, че Аз-ът надх. представата за чов. живот. Последната част – ‘Сън’ –
появява се майка му като послание от отвъдното и донася успокоение, че душата
на Уршула е добре. Майката прави разграничение между земния и задгробния живот.
Образи на бога няма.
Природата е голям ренесансов интерес. В среднов. – фон, статични. В ренесанса –
голяма роля, важен елемент от произведението и има връзка със състоянията на
Аз-а.
Образът на черноласката
липа (Чернолас) – имението на автора където пише. Кохановски – профес. автор,
слага акцент в/у изкуството -> посветил си е живота. àЕмблематичен за полската
л-ра (като Ботев).
Центърът е върху
личността – Аз като важен център в л-рата. Лит. сюжети – преживяванията на
човека.
Природата – идеята, че
Бог е навсякъде
*пантеизъм = сливане
между човешко и божествено – има такива творби.
Сюжет, при който бива
критикувана църквата. Фрашки, които критикуват живота и ценностите на
свещениците.
*цалибат = забрана за
женитба àнякои
свещеници не я спазват.
Пантеистични представи за
бога. Религията като лично/човешко преживяване. Усложненост на мотивите.
Много е важна темата за
Бог при Кохановски.
Фрашката е нещо като
сентенция, кратка фраза с послание, мъдрост, кратка стихотворна форма – обикн.
м/у 4 и 12 стиха. Фрашките са на базата на личен опит, първата част на фрашката
при Кохановски е лир. сюжет, а накрая идва посланието; понякога може да бъде и
иронистична. Този жанр води началото си от средновековието, а в пълен смисъл
фрашки се появяват при Я.К. Това е типичен жанр за Полша, полската л-ра.
*фрашка (от итал.) =
клонка с разклонения, дреболия, акцент в/у нещо; детайл на нещо.
Важен за трените на Ян
Кохановски е образът на майката àмедиатор м/у два свята; утеха, че
смъртта все пак не е безсмислена.
При Кохановски мотивът не
е еднообразен, а разнообразен, видян от различни гледни точки, но разбира се
опира на човешката индивидуалност: пр. любовен мотив – щастлива, неосъществена,
еротична, илатоническа любов.
Той създава поезия с ново
съдържание и нова форма, въвежда в полската литература различни поетически
видове и форми, създава поетическа реч.
Хуманизъм в дубровнишко-далматинската
л-ра: борбата срещу турците вдъхновява най-големите писатели за първостепенни
дела с голяма значимост. 15-16-17в. разцвет в дубровнишката република – развива
значителна промишленост. 14в. започва да се употребява и сръбско-хърватския
език. Първите хуманисти се появяват в кр. на 14в. Отначало си служат с латински
език.
Литературата е обемиста,
богата; съдържа любовни и религиозни песни, патриотични песни, сатирични
стихотворения, големи поеми. Създават се драми и комедии. Тематика: свободата,
любовта, борба с/у турците, парите.
Бенедикт
Котрулевич
– „Трактат за търговията и съвършения
търговец“ 1457г.
Марко
Марулич
(1450-1524) – роден в Сплит, от видно патрицианско семейство. Пише съчинения на
латински език в стихове и проза. Това са морализаторски християнски съчинения.
В тях Марулич критикува духовенството за порочния му живот, обвинява го за
покварата в съвременното о-во. Поема „История
на светата вдовица Юдита“ 1501г. на славянски език.Антитурско произведение,
намеци за турско нашествие. Сюжетът е зает от библията. Вдовицата Юдита спасява
родния си град от асирийци и вавилоняни, като се промъква в лагера на по-силния
противник, спечелва доверието на военачалника Холоферн и го убива: когато
виждат военачалника си мъртъв войските се разбягват.
„Молитва срещу турците“- турските насилия,които той рисува
реалистично, го изпълват със скръб и гняв и молитвата на поета се превръща в
призив към славяните да се обединят срещу безогледния жесток враг.
Марин
Държич
(1508-1567) – от най-гилемите хърватски комедиографи. От аристократично
семейство; католик.
2 части: 1) творби,
повлияни от итал. л-ра 2) творби, взети от Добровнишката действителност.
„Шегата
на Станац“(Новела за Станац)
– е еднократна карнавална игра, написана в стихове. Станац е херцеговински
селянин, скръндза, дошъл на пазар в Дубровник, за да продаде едно яре, масло и
сирене. Пристигнал през нощта, заспива на площада (на 8.12), съгласява се да го
превърнат в млад и красив, обират го. По Декамерон. Комедията се отличава с
комични сцени и остроумия.
„Дундо
Марое“-
най-известната комедия; 5 действия, разказва как е забогатял този търговец
(Дундо=чичо), изпраща сина си в Рим с 5000 дуката да завърти търговия – той обаче
пилее парите с една куртизанка. Бащата тръгва да го търси, намира Маро (сина) и
той се прави, че не го познава. След като погубва парите се връща и бащата не
го познава, но завършва оптимистично.
Иван
Гундулич (1589-1638)
- 1) плагиадство 2) „Дубравка“ драма
и „Осман“ – интерпретира се Хотинската/Хочимска/
битка 1621г. – полските войски сгромяват осм. армия 1 част – интерпретира
битката, 2 част – изпраща пратеници да възпроизвеждат мощта на Турция. Липсват
14 и 15 песен – силно антитурско съдържание. „Осман“ е героичен епос в 20
песни.
„Дубравка“ – драма в 3
действия: В деня на св. Власий, патрон на община Дубрава, по стар обичай трябва
да бъдат венчани един за друг най-хубавата мома и най-хубавият момък. Този път
такива са пастирката Дубрава и пастирът Миленко, които се обичат. Грозният
богаташ Гърдан обаче подкупва съдиите да му присъдят Дубравка. Но когато
свещеникът иска да венчае Гърдан и Дубравка земята се тресе, жертвата не
пламва, статуята на бога на любовта се поти. Всичко се променя когато иде
Миленко, който отчаяно иска да се самоубие. Народът принуждава свещеника да
венчае Дубравка и Миленко. Пиесата завършва с химн на дубровнишката свобода.
Хусизъм и Реформация и славянските литератури:
Започва в Чехия с делото на
Ян Хус. Златен век в развитието на чешкия народ.
Чешки хусизъм: XIVв. в Чехия господства
Карл IV –
крал и император на римската империя (1346-1478). Използва времето си да
осъществи мечтите си – да превърне Прага в културно средище като Рим –
откриване на у-т 1348г. на негово име. Карл IV кани от Хърватска монаси, които
водят богослужение на слав. език. Хоби: да събира свети мощи – най-голямата
колекция в Европа – 1 ноември е изнасяна за нар. поклонение.
Прага се насища с монаси
и свещеници. 76 църкви, 24 манастири, 1200 души с дух. звание (на 100 души 1
свещеник). Това са предпоставки реформацията да започне в Чехия.
Ян
Хус (1369-1415)
– роден в Хусинец, Южна Чехия; учи в Прага, става декан и след това ректор на
у-та в Прага.
завършва богословския
факултет на карловия у-т, по-късно става ректор.
1409г. Я.Х. свиква
заседание (кутнахорско) – преврат
реформатор на у-та,
реформатор на катол. църква:
1415г. – изгорен на клада
Още 1457г. се създава
община на чешките братя – първата самост. църква – реформация
Осн. задачи на
реформацията: създава предпоставки за грамотност; предпоставки за създ. и
писане на светска л-ра на нар. език.
Жанрове: 1 проповед – на
чешки, насочени към вярващите. Проповеди на Хус „Дъщеричка“ –
насочени към дъщеря му. 2 трактат – съставен на латински език, насочени към
папата и нисшите служ. на църквата „Трактати
срещу индулгенциите“, глава на църквата е Исус. „Трактат за 10те божи заповеди“ светски.
Започват да се бият
католици с протестанти – унищожени мн. църкви, параклиси, манастири.
Реформация и
Контрареформация – преход /1369-1670/
Рекапитолизация на
чешкото население – зап. Контрареформацията. Австрийския император – крал на
Чехия.
Насилствено възвръщане на
католицизма.
No comments:
Post a Comment