6. Барок /15-17в./

VI. Барок /15-17в./

Иван Гундулич- един от най-известните представители на барока. 4 от 10-те му мелодрами са запазени, а също така и “Pjesni pokorne kralja Davida”, които са увод на религиозната поема „Suze sina razmetnoga” и най-високото му достижение- поемата „Осман” (състояща се от 20 песни, липсват 14 и 15 песен), в която могат да бъдат забелязани влияния на идеологията на бароковия славизъм. Обхватът и разнообразието на неговата продукция, жалбата на неговите живописни и епични сцени, с бароковите фрази и остротата на религиозната мисъл и прозрение Gundulic надминава повечето писатели на своето време отдавна е придобил статут на класик. Има неизмеримо влияние върху формирането на хърватския език.

Вацлав Потоцки (ок. 1621-1696)  е един от най-изтъкнатите поети на полския барок.  Открит е от широката общественост едва в средата на XIX  век,  но за разлика от галантния си съвременник, Потоцки се налага като типичен земевладелец, наследил бащините си имоти,  но и високото самочувствие на шляхтич,  при това –  поет.  Притежаващ откровено графомански наклонности, страст на моралист и много свободно време, авторът оставя на поколенията отделни романси,  епическата поема “Хочимската война”, както и два сборника с по над 2000 римувани текста – “Градина фрашки”  и “Моралия”.

Обикновено при обзор на творчеството на Потоцки се изтъкват болката и загрижеността,  които авторът проявява към селячеството и неговия тежък живот. Подобни социални мотиви действително проблясват в писанията му,  но в никакъв случай не бива да се забравя,  че сарматът-шляхтич проявява към селяните християнска състрадателност и снизхождение,  без обаче да изменя на покровителственото си,  а понякога дори презрително-насмешливо съсловно отношение към тях. Така например в известното стихотворение “Гарван гарвану око не вади” („Kruk krukowi oka nie wykole”) “селякът бедни” е представен като безгласна ж е р т в а   н а   ш л я х т и ч и т е   и   д у х о в н и ц и т е,  н о   п ъ к   в   д р у г а   т в о р б а  – “Селяни” („Chłopi”)  – низшето съсловие се заклеймява с генералното заключение,  че то произхожда от Каиновия грях и следователно заслужава своите страдания: На Каин са те потомци клети, понеже първи да рови земята той е понечил. Ето защо са тъй непослушни и злобни: на Каин, своя баща, досущ са подобни. Докато такива концепции са типични за Западноевропейското средновековие, далеч по-интересен изглежда Потоцки,  когато обвързва презрението си към селянина не с профанирани библейски представи,  а със собственото си самочувствие на поет. Блестящ пример за такъв подход дава стихотворението “На свинче звънче” („Zna się, jako świnia na pieprzu”): Явно на привикнали с помия прасета никак не е нужно да окачаш звънчета; същото засяга и селяните нищи: стихче му четеш, силогизми сочиш висши, тропи обясняваш, той – водка дай с три бири, дама, туз, вале и оркестъра да свири. Защо тогава попът ги трови с латински? Да не разбират глупостите му същински. Тук перспективата от “Селяни”  се преобръща:  селяците не страдат поради изначална и следователно независеща от тях причина. Тъкмо напротив – очевидно благородният господар желае да придаде нещичко от собствената си просветеност на “нищите”. И ако днес комизмът в текста произтича от болезнената актуалност на символите за духовната ограниченост на простолюдието (по модерному – консуматорите на попкултурата),  то интерес буди и средството,  чрез което шляхтичът се стреми да ограмоти нехаещите селяни.

Именно поезията,  логиката и реториката се оказват медиаторът между високата и ниската култура според произведението на Вацлав Потоцки.  Техният провал в спонтанната образователна инициатива представлява и символично узаконяване на нищетата на селячеството. Така XVII-вечната поезия се сдобива с неподозирана дотогава функция –  да бъде мерило за социалното неравенство в стара Полша.

Мавро Орбини (1563-1614) Роден е в Рагуза, днес Дубровник. „В царството на славяните“ или „Царството на славяните“ е произведение на бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини. Произведението има исторически характер, като с него Мавро Орбини си поставя за цел художествено да пресъздаде някогашната славна история на южните славяни с оглед организирането им за борба под егидата на папството срещу настъплението на османците към Централна Европа.

„Царството на славяните“ съдържа и препредава редица ценни средновековни сведения за историята на южнославянските народи, но предвид идеологическата си обремененост историците отнасят някои трактовки и споменавания на автора към категорията на легендарния повествователен жанр.

Юрай Крижанич - един от най-ранните привърженици на Пан-Slavism. Език, кoйто е създаден и се използва в неговите трудове ("Обща славянски език") е смес от няколко славянски езици и е създадена да служи като символ и дори да се насърчи Славянско единство.

Ключов компонент от теории Križanić относно необходимите реформи за руската държава са неговите "петте принципа на властта". Неговите пет принципа са: Full автокрация (по същество абсолютна монархия), затворените граници, принудителен труд или забраната на безделие, правителството на монопол на външната търговия, и идеологически съответствие. Križanić твърди, че Русия ще се засили, ако имиграцията бяха плътно ограничен и ако родния руснаците е било забранено да напускат страната без обосновка.

Неговите творби, които включват и писането на музика и икономика, са били открити и отпечатан в средата на 19-ти век.

Бохуслав Балвин - литератор, историк, перагог и йезуит. Той е автор на много исторически творби и пътеписи. Бил е защитник на чешки език и голям застъпник германизацията. Неговата най-голяма работа еMiscellanea historica regni Bohemiae (Сборник за историята на царството на Бохемия) и  Dissertatio apologetica pro linqua Slavonica praecipue Bohemica (защита на славянски език, особено в Чешката република). За да ги напише през годините е събрана информация от архивите и стари библиотеки. Основните постижения за инициативата да напише тези работи са възложени и на полския йезуит Никола Лечица- като лицето, което е повлияло на Балвина и го насърчава да работят по този въпрос.

Ян Амос Коменски (1592-1670) твори в кр. на 16 и нач. на 17в. по време на т.нар. Контрареформация (процес на изтласкване на идеите на реформацията). В Чехия и Реформацията и Контрареф. са много тежки.

Роден в Моравия, учи там, заминава да учи в Гърция; в Моравия става учител в уч-щето където е учил. Умират му роднините, изгорена му е библиотеката, но не се сломява.

1627/8г. напуска Чехия, установява се в Полша (Лешно). Заминава за западна Европа, прекарва в Холандия, Англия, Унгария, Скандинавия.

Ян Коменски е хусист, той е представител (от най-ранните) на емиграцията àтвори в чужбина (Словакия, Германия).

В творчеството му се преплитат няколко тенденции – отношението към християнството (от Ренесанса) и акцент върху родния език. По това време латинският е пречка при общуването м/у вярващите и бога -> преводи на чешки -> много висок процент грамотност. Коменски е св. много силно с хуманизма, но не ренесансовия, а този, който е св. с научен мироглед (философия, природни науки). Този хуманизъм също е свързан с въпросите, отнасящи се до религията. Хуманизмът е наследник на Реформацията, което е парадокс-> обръща се внимание на филологията, философията…

Коменски е автор, силно свързан с поетиката на барока. Барокът има много силно застъпничество при западните славяни. Бароковото светоусещане е свързано със силната идея за издигане на вярата, за идеята, че човек е преходен и най-важна е божията воля. Всички тези идеи на барока ескалират. Барокът е период на детайла, на типа изразяване (колкото по-украсен и труден е стилът, толкова по-добре се предават висшите идеи на религията), на натруфеността, на грандиозното и пищното.

Като период трае кратко, м/у 30-40 години, но въпреки това е силно харесван. В лит. синтактичните конструкции са много сложни, бароковото мислене е в йерархии; натрупване на епитети, метафори… Мислене в контраст, в антитези (религиозен контекст): човек – бог, тяло – плът, земя – небе. Барокът е силно алегоричен, алегориите могат да се разгърнат до цяло произведение. Бароковата л-ра често борави с образа на лабиринта, огледалото, маската.

В Бароковото произведение вярата се преживява мн емоционално, сензитивно -> доближаване до интимната лирика: барокова чувственост, крайно екстатично преживяване на религиозното. Бароковата естетика е преди всичко религиозна естетика.

Коменски съчетава различни тенденции, натрупани от няколко века. Той живее в кр. на 16 и нач. на 17в. Свързан е с чешката Реформация, с т.нар. „братска община”. В неговото творчество има ясни следи за религ. представа на Реформацията. Коменски – животът му съвпада с Контрареформацията. Нач. на 17в. процес на рекатолизация. Той обикаля мн европ. градове и там пише произведенията си -> литературна емиграция – озн. един автор да пише извън своята страна (поради религ. идеи 16-17в.)

Свързан е с хуманистични възгледи. Късен 16в. в Чехия се появява хуманизма. Традицията му е свързана с научно мислене. Основава се в/у представата, че света трябва да бъде изучаван, описван àемпиричен подход.

Научната нагласа е в противоречие с вярата (тя не се нуждае от основания). Хуманизмът е ренесансова идея, не е свързан толкова с творчеството, колкото с науката.

Средновековие – светът на човека е затворен, рядко пътуват дори до друг град. Най-често са заминавали на война.

Дълго време са относително малко произведенията, които разказват за странствания.

14-16в. се увеличават пътеписите. Темата за различието, за другостта става една от най-важните лит. теми.

Постепенно се формира един интерес на човека към природата, към света около него.

По време на хуманизма се появяват граматики (речници на худ. фигури); мн често са свързани с музиката.

Хуманизмът в чешката среда е свързан с латинския език в противовес на Реформацията. Латинският е езикът на науката (още от средновековието).

Реформацията е едно вероизповедание.

Коменски е свързан и с двете нагласи – чешката Реформация и хуманизма.

Поетика: К. е св. много силно с поетиката на барока – 17в. във всички слав. л-ри без Балканите.

Творчество: Автор на разл. по жанр творби

„Лабиринтът на света и раят на сърцето” – художествен текст (малко са, един. този е запазен)

Автор на педагогически трудове. Основател е на модерната педагогика (един от първите теоретици) Връзка на Коменски с Реформацията – всякакъв вид преподаване трябва да се извършва чрез родния език. „Велика дидактика” – уч-к за педагогич. факултети.

„Всенаука” – опит да бъде обяснен света по филос. път (недовършена)

„Лабиринтът на света и раят на сърцето”: смята се за особено оригинална и основополагаща за много теми в л-рата.

Жанр: притча (алегория). Разказва случка алегорично. Барок – огромна част от произведенията са изградени от алегории. Алегория – себепознаването! Лабиринтът на света е целият свят, който го заобикаля.

Осн. антитеза на бароковата л-ра: колко е малък човек и колко е голям светът.

= суета и вечност/вяра

Всеки епизод отпраща към някаква притча – библейска. Почти няма епизод, който да не е и алегория.

Раят на сърцето е намиране на смисъла. Лабиринтът е образ на лутането, безизходицата. 1 част – градът е един модел на света. Всичко има функция. (Светът – град крепост)

Всички, които среща са герои и алегории – препращат към други неща.

Барок – носене на маска, уродливост на героите. По някакъв начин пресъздава модела на тогавашното о-во (до 18-19в.).

Книгата е силно религиозна, не си представя друг тип об-во.

Реформацията иска да махне католическата църква. Всичко останало е проекция на този религиозен проект.

Своеобразна утопия-съвършен образ на вярата, на вярващия, на о-вото.

Разпада се на две части /не от автора/: 1 част – отхвърляне на света, 2 част – един. хубав път в живота: отдаването на бог. (1 част – пътят на познанието; 2 част – упование на вярата)

Връзка м/у двете: - поредица от разочарования, които довеждат до това той да открие истинския път. Никъде не намира себе си и накрая при кралица Мъдрост – поредното разочарование, отказ от посвещаване. Започва нов вид пътуване медитативно, в себе си/ в сърцето, където той открива образа на бога.

1 – отдръпване /провал/

2 – възторг, радост /откритие/

пътуване – опознаване

1 част е по-диалогична – пътепис

2 част – религиозен трактат

Той получава правото да гледа. Фигури на лъжеводачите/ антиводачите.

Голям корпус от л-рни схеми/ модели.

àПоучението на барока: колко малък е човекът. Украсата е израз на вярата към бог.

Ренесанс – бог е навсякъде, Барок – в храма

Щастие (вярата) – нещастие (извън вярата)

Разглеждайки града на живота, пътникът се натъква навсякъде на суетно лутане, на пълно безредие, на морално разложение, на обществена несправедливост. Нито общественият, нито семейният живот носят на хората щастие. Всички хора, които пътникът среща  носят на лицата си маски, които свалят, когато искат да си поговорят доверително. Всички са обезобразени: едни имат свински уста – лакомите, други кучешки зъби – злите и т.н. Най-много били маймуноподобните. Всички се занимават с безполезни работи: събират смет и я делят помежду си, влачат насам натам пънове и камъни, забавляват се с дрънкалки, някои се забавляват със своята сянка…т.н. Между хората авторът вижда беди, болести, накрая и смъртта. Тя коси всички и ги хвърля в тъмна яма.

Тясна пътека води до крепостта Фортуна („Щастието“). Макар проникналите в нея да се смятат за щастливци, те носят своите вериги: едни са разяждани от завист и крадливост, други угнетява жаждата за нови наслади, трети съжителстват с престъпници, убийци, разбойници.

Щастие и утеха няма за пътника и в замъка на кралица Мъдрост. Тя седи на висок трон, оградена от своите съветници и прислужници. И не е в състояние да наложи правдата. Нито бедните, искащи равенство намират защитата от Мъдростта: тя имала нужда от това едните пред другите да блестят. И накрай авторът сваля булото от лицето на тая Мъдрост: оказва се, че това лице е бледо, подпухнало, с малко руменина…

По времето на Коменски богословието е все още господстващо във всички области на умствената дейност. Коменски незнаейки друго решение на поставените в романа въпроси отправя читателя си към утехата на религията.

Освен със своята критика към съвременното класово о-во, романът се отличава и с дълбоката житейска мъдрост, вложена в него, с хуманните стремежи на автора, с неговото състрадание към бедстващото човечество.