3. Политеизъм – езически пантеон и митология при славяните

III. Политеизъм – езически пантеон и митология при славяните

Езическата религия на древните славяни се характеризира като примитивна демонология. Те са почитали различни предмети – скали, планини, дървета, реки и извори; природни явления – дъжд, вятър, гръмотевици и светкавици; небесни тела и др. На особена почит са били водните божества и огънят. Вярвали са в мистични същества като вили, влъхви, мори, вампири, чародеи, русалки, змейове. Характерни са още култът към предците, култът към животните и религиозният дуализъм – вярвали са в добри и лоши духове. Заради обожествяването на природата славяните въздигали своите идоли в близост до реки, езера, пещери и вековни дървета. Там под открито небе измолвали благоволението на боговете като поставяли пред идолите дарове от плодове и съдове с вино или медовина. Там убивали и жертвени животни. Светилищата, наричани капища, били широко разпространени по-късно. Славяните имали тотеми – вълк, мечка, видра, бобър, европейски лъв.

Славянската митология никога не е успявала да се оформи като класическа. Тя е реконструирана най-вече от византийски източници. Съществуват три теории за космогонията при славяните: индоевропейска, евроазиатска и богомилска. В евроазиатската версия съществуват два основни мотива – за праокеана, откъдето се заражда живота и дуалистичният мотив (две антагонистични същества – добро и зло). Най – първата космогония произлиза от водата. Земята е вторичен продукт и за нея се борят доброто и злото. Вторичният продукт винаги в обект на съперничество. Чак след средата на 17в. дяволът придобива огнен характер, преди е бил воден (за това разбираме от иконите). В славянската митология първият човек не е със заявен пол. Върховното божество е статично. Определят се две основни фигури – мночество от дяволи и богът гръмоотвержец. Дуализмът се състои именно в това наличие на светъл бог и на черен бог. Доброто божество управлява добрата съдба, а злото отговаря за лошата съдба. Световният ред се наблюдава от доброто божество и се управлява от трайната опозиция огън-вода. Вертикалните митове са присъщи за славяните. Най – древните космогонични митове са за дървото и планината.

Славяните са си представяли вселената като едно гигантско дъбово дърво, наречено Световното дърво. В короната му е свила гнездо Жар-птица, която е вестителят боговете, пътуваща м/у техния свят и света на хората. В корените живее огромна змия, чиято функция е да свързва световете на живите и мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята – Прав, Яв и Нав. Прав е горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е основата на думите правда, право…т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя – бог Род. Сред тези богове пръв е Сварог – небесният господар, родител на божествата. Той властва над Прав и не се интересува от Яв.

Светът на видимото, на хората се нарича Яв и е стволът на дървото. Яв е всичко около нас, явната материя. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед дуализъм. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, мрак и светлина, щастие и страдание и тн.Затова и Яв се възприема като преходна реалност м/у двете крайни реалности – Прав и Нав. Над света на хората властва Перун – господар на мълнията и на възмездието. Той следи дали се опазва божественият закон на земята.

В корените на световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора, змейове и други злотворни чудовища, а над всичко властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята спътница – богинята на смъртта Мора/Морена. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем дуалистично на входа на Нав е вечнозелената и топла райска градина, където праведниците намират своя покой след смъртта. В този рай живее богът на стадата, вълшебството, познанието – Велес.

Над трите вселенски свята бди бог Троян, който с трите си глави съблюдава световния ред и възстановява космичния баланс при необходимост.

Славяните са имали широка система от вяра в различни духове и демони – това са всички свръхестествени същества, които според славяните обитават заобикалящия ги свят Яв. Най-често ги наричат бесове, независимо дали са зли или добри и са имали нечовешка същност и особени способности.. Тези същества са нисши, по-слаби от боговете. И ако боговете са най-вече обект на религиозни вярвания, то бесовете са по-скоро обект на суеверия.

Перун – 4 лица

Сварог – бог на огъня

Дажбог – бог на плодородието

Лада – богиня на красотата

            Мора/Морена – богиня на смъртта

и др…