39. Промени в противопоставянето на гласните по дължина в късноиндоевропейския период и след него. Развой на словното ударение, интонациите на ударените срички и дължината на гласните

1)Ударение – Съвременните славянски езици са езици със свободно ударение и езици с постоянно / неподвижно / фиксирано (западнославянските).

-полски: chodziliśmy, muzyka  + полски говори с начално ударение. Чеш/словаш: do divadla + словашки говори с ударение на предпоследната сричка, разположени шахматно.

-Предполага се, че полски е бил с начално, по-късно се е изместило на предпоследната. Кашубско наречие (около устието на Висла = полски коридор) по наюг имат и начално ударение, най-северните кашуби имат свободно ударение. (единствените западносл.  с източно ударение). Рядко има изравняване на морфология в източнославянските. Южнославянски – преобладава свободното ударение. Шопските говори – место (иновации); североизток: КБЕ жена – жени (по аналогия), архаично е жени на е. Югоизток се мести към началното – сяно (сено е иновация). Днешна РМ – ударението прилича на хасковското – ряка, сено, може да има и на последната сричка (зависи от морфологичните х-ки на думата). Разговорно в Зап. Македония: работата (на о). Северозап. Гърция – нефиксирано, непоследователно – жена(та). Западни части на Албания: жена – жената. Ср/хр кн ез – преместило се е с 1 сричка напред, като преместеното има възходяща интонация, а непреместеното – падаща. (вера / вiера) падащо с кратка гласна. Новощокавска система на диалектно равнище – Хърватия, Черна гора, Сърбия. Ср/хр: високо, рус: въiсоко. Словенски – свободно, но се мести / рядко е на старото си място/.

2)Интонация: на отворената сричка се пази като система в сръбски и хърватски, в словенски – в половината говори (кн норма е с 2 варианта). Не са копия на праславянската интонация, с-мата се е изменила. Латвийски, литовски – интонационни различия при ударената сричка (с-мата се е изменила).

Няма ясни доказателства в бг писмени паметници за интонационни различия, както и краткост и дължина на ударената гласна, но има доказателство, че дълго време в бг са се произнасяли ясно неударените гласни, напр. в диалектите.

Противопоставянето на гласните фонеми по дължина е нещо много важно за структурата на езика от късния индоевропейски до късния праславянски.

К.и.е. > р.п.с. IX (противопоставянето по дължина се превръща в противопоставяне по тембър)

А>о

ā>a

e>e

ē> ě

i>ь

ī >i

u>ъ

ū>y

В някои позиции се съкращава – в края на сричката (понякога се запазва в други позиции). Източници на дължина на гласните:

-старополски до XV век – дълги и кратки

-чешки, словаш,ср/хр – и до днес има

-словенски – няма дълги гласни извън ударена сричка

-в староизт.слав. също е имало дълги гласни -> uo, ie?

-украински – редувания дiм, дому

Източници:

1)Запазена стара дължина на гласните – най-често се пази на предудаерни гласни

*męti > mąka (мачкам, стискам) рус: мука, чеш: muka, пол: mąka.

2)Влияние на праславянските интонации – Интонациите са се запазили при съкращаването на дължинините на гласните и в конкретните езици интонацията помага да се запази дължината на гласната или дори да се удължи някоя кратка по произход.

Р.п.с. karvā акутна; чешки: krava, sila (пази дължина), рус: корова, словаш: krava, ср/хр: крава

Р.п.с. gard- циркумфлексна; рус: город, чеш: hrad (не пази дължина), ср/хр grad

3)Удължаване пред изпаднал слаб ер (промени в състава на гласните)

*domъ > dōm, укр: мiдь < *medь (метал), мед < medъ; чеш: dum, укр: дiм

На полски удължаването е само пред звучни съгласни – wół, woła, kot, kota.

4)Контракция на гласни след изпадане на съгласната j – от две срички се свиват в една дълга

*dobraja, dobroje, рус: добрая, доброе; чеш: dobra, dobre, укр: добре (няма дълги и кратки) (пояс – пол. Pas, чеш: pás)

38. Преглас на гласни след палатални съгласни в късноиндоевропейския период и след него

Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.

В праславянската епоха прегласът се осъществява според Шивельов през VI – VII век. Сравнително ранен процес. Съдим за него по резултатите му, които са най-чести при окончанията. Следствие на прегласа са две нови разновидности на о- и а- склонението: jo- и ja- основи.

О-кратки в ср.р. – стб: село, пол‘е, мор‘е. Стб: нго, лат: iugum

Гл. шия: u>i след палатална съгласна, лит: siuvu, siuti; стб шнią, шнтн; палатално ш < йотация на с преглася у в и/ь, англ: sew.

По-стар е от монофтонгизацията и това се вижда. Стб: жеnя, земл‘н – местен и дателен падеж ед.ч. (=И и В дв.ч.), к.и.е.: -āi - *genāi, *zemjāi – свръхдълъг дифтонг в индоевропейски, в ранния праслав. дължините са съкратени: *genai, *zemjai.

*zemjāi > *zemjai > zemlei > ī > i

                         m>ml’ йотация – епентетично л, след това преглас, после монофтонгизация ei > i

По-късно настъпват подобни прегласи в отделните славянски езици, чешки: (векове по-късно се повтаря същият преглас) съгласни, които са били палатални в старочешки и праславянски, в съвременния не са: след тях а>е, u>i. И.п. – žеna, В.п – ženu; duša, duši

Развой на гласните след праславянския период: (+преглас)

Сливане на (ери) y и I (към гласната у) – сърбия, хърватия, чехия и словакия, украйна също са се слели. Рус: ръiба, липа. Преглас на е>‘о с предходна мекост: весëлъi – под ударение, в руски и беларуски. Пол: siostra, wiosna;  белар: е>‘а вясна, сястра (якавизъм). Чешки: moucha, ū>ou; разговорен чешки: bilej, книжовен: bily; kout ū< ą дълго - от задна носовка (кът). Uo,ue,uy – дифтонгизация във Великополша диалекти. Łopata, oczy, диал.: uoczy, *opata, *łoczy.

Промяна на гласни пред изпаднал слаб ер:

*domъ > *dōm;  чешки: dum, domu, укр: дiм, дому.  Ō>uo>ue>ui>ei>i   *medь > мiдь, *medъ > мед

Полски: Ō>u пред някогашни звучни съгласни gród, kot

37. Произход и развой на ятовата гласна

Ятова гласна (ĕ) – превръщане на различията по дължина в различия по тембър. *е>е, * ē> ĕ (нач IX в от чешката латиница е взета буквата). Появява се като особен вид гласна през 9в. Знаем най-малко как се е произнасяла. Предполага се: разделя се на 2 произношението в славянския свят: 1) по-тясно от краткото е, клони към и; 2) между „е“ и „а“ – широко е). По-широка в български и полски език, в останалите е по-тясна. Сега само в източнобългарски. През Средновековието в български е –а и полски. Северноруски и северноукраински – затворено е, дифтонгоидно произношение. (Архаично произношение) Старобългарски и среднобългарски ят не се смесва много с „е“, по-късно се смесват. Не знаем как точно се е произнасяла – наричаме я ят. Хипотези: между а и е – византийците пишат ea или ia. Вяра, верен.

Лат.: sēmen, лит.: semens, seti, стб сямę от сятн.  Ai> ē> ĕ; лит: kaina, стб цяnа

Ē може да има произход от индоевропейски дифтонги. Монофтонгизацията е преди появата на ятовата гласна. През 9в в някои езици се дифтонгизира гласната. Чешки, ср/хр: je; ie- възходящ дифтонг, не знаем кога се е появило това дифтонгично произношение. То няма нищо общо с нейния отчасти дифтонгичен произход.

Примери: рус/белар: ĕ>е; етимологична ятова > о с предходна мекост; рус: ведро, вëдра

(Етимологичното е се преглася редовно в о с предходна мекост: весëльi, докато етимологичната ятова по принцип не се преглася – когато се преглася е по аналогия). Е>е село, сëла, укр: вiра, сiно, рiка, стiна – на български с „е“ – няма якави форми, от укр личи, че е имало ятова гласна. Полски: wiara, siano, ciało, ściana, rzeka, śnieg, rzepa – обратно на кнбг има „е“. Чешки: mĕsto, leto, словашки: тенденция да се слива с „е“: mesto, rieka, viera. Сръбски: вера/vera, reka/река – екавски е книжовният език, йекавски е диалект. Хървати, Босна и Х. – кн. норма е йекавска – vijera / вjeра, риjека / rijeka. Хърватски има и икавски диалекти: ĕ > i. Словенски: ĕ>е винаги, КНРМ: ĕ>е.

36. Произход и развой на еровите гласни (силни и слаби)

Типично късну праславянски гласни – има ги във всички праславянски паметници. Те се появяват към нач.9в. отчасти във връзка с делабиализацията. В ерови гласни се превръщат краткото u>ъ(заден ер) и краткото i>ь(преден ер).

*supnos(инд.)> hypnos(гр.); сънъ(старобг.)

* дьнь  dies

Редовно е съответствието на краткото и дългото и с по-късни ерови гласни: гр. Гарбiki oтговаряна на бг. Градец и на старобг. Градьцъ

гот. lists  старобг. льсть  (днес производни прелъстявам и др.)

Писмена епоха

В старобълг. Паметници двата ера и остават динамични гласни, т.е. с промени и това си личи в старобълг. Текстове. В старобг. Двата ера се запазват като такива и традиционното название на самите букви – ние назоваваме и съответните гласни. Няма никаква тенденция еровите гласни да се сблъскват или да се сближават вторично към гласните, от които са произлезли. Делението на еровете на силни и слаби – в старобг. Има пропускане на слабите ерове. Вероятно 10/11в. са се произнасяли всички ерове, които се пишат в старобг. Език. Слабите ерове в края на думата в бълг.език се пишат до 1945(до много късно). Това води до практиката да не се пише ъ в края на думата в съвременния български. А вътре в думата още в среднобългарския период не се пишат слабите ерове. Разделянето на думите се осъществява постепенно  късното средновековие. В руския до Октомврийската революция(1917) се пишат краесловни ерове.

Има старобългарски едноерови паметници, т.е. двата ера в някои паметници се сливат – пример: Супрасълски сборник писмеността е двуерова, но има едноерови пасажи.

Често в старобг. паметници спонтанно и нередовно се получава изясняване на силните ерове ъ>о сънъ>сонъ, ь>е дьнь>день

Засвидетелстван е и преглас на еровете, т.е. ерът променя предното или задното си произношение в зависимост от следващата гласна: въ съня > въ сьня, во съня> во сьня. Прегласът в бълг. не е дал кой знае какви отражения, но изясняването е дало отражение в диалектологията и оттам и в съвременния бълг.език: дьнь>ден, мьгла> мъгла/магла(диал), тьмьнъ>тъмен/темен(диал.). Имало е и колебания в кристализирането на книжовната норма. Има едноерови говори, в които се казва не само сън, но и дън(белоградчишко, трънско), а в Тетевен – сен,ден

Какво става с еровете в славянския езиков свят? В източнославянските езици се развиват еднакво и без колебания:

руски: сон, день           слепой    мою(слабият ер се е развил като силен в този случай)

укр: сон, день               слiпий     мию

белор: сон, дзень         сляпоi     мьiю

В полски баи-последователно са изчезнали слабите ерове: * sъnъ, dьnь(к.пр.) > sen, dzień,  blъxа> pchła(п.), блоха(р.)

В чешки двата ера се сливат напълно, като някогашния преден ер се смекчава съгласната пред себе си

чеш. sen, den

слов. Sen, den (d’), *mъxъ>mach В словашки рефлексите са много рзнообразни (vo, so)

В сръбски, хърватски и словенски имаме пълно сливане на някогашните преден и заден ер => нямаме следи от смекчаване на силните ерове, в следствие на това, че ерът е бил преден: ср., хр. dan, san; словенски: dan, san, sanja (двата ера са се слели и дават ъ – ако не е удължена гласна – или е – ако е удължена)

35. Произход и развой на гласната „ери”

Вероятно кр.8в. става преходът, други смятат, че е нач.9в. В кр.8в. процесът на активна делабилизация започва. По това време лабиални гласни са u, ū, ō.      *y [ъi], ū>у Дълго ū , което е делабиализирано и се получава по-късно у (ери), след което преминава в ъ.

Кр.8в. се появява у. През 9в. започват и първите съкращеения на дължини. По-ранните паметници не отразяват дължина. Всяка гласна по начало е била кратка или дълга. Делабиализацията обхваща първо ū и се получава у, която можем да определим като типично славянска гласна:

* dhūmos(к.и.) -> в ранния праславянски губи придиханието си > дъiмъ(старобг.)

До 8в. включително в праславянския е имало все още ū. Редица заемки доказват това: от гръцки > могъiла; има и заемки в обратна посока: от старогермански hūs> хъiзъ(хижа), а на английски house

По-нататък в славянските езици има тенденция гласнара ери да се слива с  i, трудно е да се каже кога е станало това в българския език. До към 14в. са се различавали двете гласни, но в по-късни текстове от 17в. е очевидно, че дори и да се опитват писаите да използват и двете букви, не могат вече да различат гласните.  Ери и i се сливат в южнославянските езици; в сръбски текстове разликите се заличават по-рано; сливат се и в чешки и словашки, но има следи от тяхната противопоставеност в украински език.

Има тенденция някога у или i да отиват към ъ.

В чешки и словашки гласната дава отражение върху предходните съгласни: t,d,n + y;   t’,d’,n’ + i.

В украински тази гласна е по-близка до ери

В българския официален правопис се пише с кирилската буква „и”, пишат се и двете по един и същи начин, но се транскрибират различно и се произнасят различно

В полски, белоруски и руски се пази добре различието между у/i: полски: у,i, белоруски: ьi,i,  руски: ьi, и. И в трите езика едната гласна може да се прегласява в другата и по-скоро има преглас i>у пред затвърдели съгласни.

35, 36, 37

В късния праславянски период на интензивни фонетични промени, влседствие на които езикът от един ставнително ахраичен индоевропейски и балтославянски езиков тип преминава към типично славянски езиков тип (най-старите паметници).

К.и.е.	Р.п.с.	К.п.с (IX)	стб
i	i	ь	ь
ī	ī	i	н
u	u	ъ	ъ
ū	ū	у	ЪI
е	е	е	е
ē	ē	ě	ят
О,а	а	о	о
ō,ā	ā	а	а

Различието по дължина се преобразува в различие по тембър.