37. Произход и развой на ятовата гласна

Ятова гласна (ĕ) – превръщане на различията по дължина в различия по тембър. *е>е, * ē> ĕ (нач IX в от чешката латиница е взета буквата). Появява се като особен вид гласна през 9в. Знаем най-малко как се е произнасяла. Предполага се: разделя се на 2 произношението в славянския свят: 1) по-тясно от краткото е, клони към и; 2) между „е“ и „а“ – широко е). По-широка в български и полски език, в останалите е по-тясна. Сега само в източнобългарски. През Средновековието в български е –а и полски. Северноруски и северноукраински – затворено е, дифтонгоидно произношение. (Архаично произношение) Старобългарски и среднобългарски ят не се смесва много с „е“, по-късно се смесват. Не знаем как точно се е произнасяла – наричаме я ят. Хипотези: между а и е – византийците пишат ea или ia. Вяра, верен.

Лат.: sēmen, лит.: semens, seti, стб сямę от сятн.  Ai> ē> ĕ; лит: kaina, стб цяnа

Ē може да има произход от индоевропейски дифтонги. Монофтонгизацията е преди появата на ятовата гласна. През 9в в някои езици се дифтонгизира гласната. Чешки, ср/хр: je; ie- възходящ дифтонг, не знаем кога се е появило това дифтонгично произношение. То няма нищо общо с нейния отчасти дифтонгичен произход.

Примери: рус/белар: ĕ>е; етимологична ятова > о с предходна мекост; рус: ведро, вëдра

(Етимологичното е се преглася редовно в о с предходна мекост: весëльi, докато етимологичната ятова по принцип не се преглася – когато се преглася е по аналогия). Е>е село, сëла, укр: вiра, сiно, рiка, стiна – на български с „е“ – няма якави форми, от укр личи, че е имало ятова гласна. Полски: wiara, siano, ciało, ściana, rzeka, śnieg, rzepa – обратно на кнбг има „е“. Чешки: mĕsto, leto, словашки: тенденция да се слива с „е“: mesto, rieka, viera. Сръбски: вера/vera, reka/река – екавски е книжовният език, йекавски е диалект. Хървати, Босна и Х. – кн. норма е йекавска – vijera / вjeра, риjека / rijeka. Хърватски има и икавски диалекти: ĕ > i. Словенски: ĕ>е винаги, КНРМ: ĕ>е.