38. Преглас на гласни след палатални съгласни в късноиндоевропейския период и след него

Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.

В праславянската епоха прегласът се осъществява според Шивельов през VI – VII век. Сравнително ранен процес. Съдим за него по резултатите му, които са най-чести при окончанията. Следствие на прегласа са две нови разновидности на о- и а- склонението: jo- и ja- основи.

О-кратки в ср.р. – стб: село, пол‘е, мор‘е. Стб: нго, лат: iugum

Гл. шия: u>i след палатална съгласна, лит: siuvu, siuti; стб шнią, шнтн; палатално ш < йотация на с преглася у в и/ь, англ: sew.

По-стар е от монофтонгизацията и това се вижда. Стб: жеnя, земл‘н – местен и дателен падеж ед.ч. (=И и В дв.ч.), к.и.е.: -āi - *genāi, *zemjāi – свръхдълъг дифтонг в индоевропейски, в ранния праслав. дължините са съкратени: *genai, *zemjai.

*zemjāi > *zemjai > zemlei > ī > i

                         m>ml’ йотация – епентетично л, след това преглас, после монофтонгизация ei > i

По-късно настъпват подобни прегласи в отделните славянски езици, чешки: (векове по-късно се повтаря същият преглас) съгласни, които са били палатални в старочешки и праславянски, в съвременния не са: след тях а>е, u>i. И.п. – žеna, В.п – ženu; duša, duši

Развой на гласните след праславянския период: (+преглас)

Сливане на (ери) y и I (към гласната у) – сърбия, хърватия, чехия и словакия, украйна също са се слели. Рус: ръiба, липа. Преглас на е>‘о с предходна мекост: весëлъi – под ударение, в руски и беларуски. Пол: siostra, wiosna;  белар: е>‘а вясна, сястра (якавизъм). Чешки: moucha, ū>ou; разговорен чешки: bilej, книжовен: bily; kout ū< ą дълго - от задна носовка (кът). Uo,ue,uy – дифтонгизация във Великополша диалекти. Łopata, oczy, диал.: uoczy, *opata, *łoczy.

Промяна на гласни пред изпаднал слаб ер:

*domъ > *dōm;  чешки: dum, domu, укр: дiм, дому.  Ō>uo>ue>ui>ei>i   *medь > мiдь, *medъ > мед

Полски: Ō>u пред някогашни звучни съгласни gród, kot