35. Произход и развой на гласната „ери”

Вероятно кр.8в. става преходът, други смятат, че е нач.9в. В кр.8в. процесът на активна делабилизация започва. По това време лабиални гласни са u, ū, ō.      *y [ъi], ū>у Дълго ū , което е делабиализирано и се получава по-късно у (ери), след което преминава в ъ.

Кр.8в. се появява у. През 9в. започват и първите съкращеения на дължини. По-ранните паметници не отразяват дължина. Всяка гласна по начало е била кратка или дълга. Делабиализацията обхваща първо ū и се получава у, която можем да определим като типично славянска гласна:

* dhūmos(к.и.) -> в ранния праславянски губи придиханието си > дъiмъ(старобг.)

До 8в. включително в праславянския е имало все още ū. Редица заемки доказват това: от гръцки > могъiла; има и заемки в обратна посока: от старогермански hūs> хъiзъ(хижа), а на английски house

По-нататък в славянските езици има тенденция гласнара ери да се слива с  i, трудно е да се каже кога е станало това в българския език. До към 14в. са се различавали двете гласни, но в по-късни текстове от 17в. е очевидно, че дори и да се опитват писаите да използват и двете букви, не могат вече да различат гласните.  Ери и i се сливат в южнославянските езици; в сръбски текстове разликите се заличават по-рано; сливат се и в чешки и словашки, но има следи от тяхната противопоставеност в украински език.

Има тенденция някога у или i да отиват към ъ.

В чешки и словашки гласната дава отражение върху предходните съгласни: t,d,n + y;   t’,d’,n’ + i.

В украински тази гласна е по-близка до ери

В българския официален правопис се пише с кирилската буква „и”, пишат се и двете по един и същи начин, но се транскрибират различно и се произнасят различно

В полски, белоруски и руски се пази добре различието между у/i: полски: у,i, белоруски: ьi,i,  руски: ьi, и. И в трите езика едната гласна може да се прегласява в другата и по-скоро има преглас i>у пред затвърдели съгласни.