Теория на превода се разграничава на: обща
теория на превода и отделни частни теории на превода. Общата теория на
превода разглежда общите закономерности на превода, независимо от жанровите
специфики на текстовете, условията при извършването на превода и детайлните
особености в този процес, независимо от езиците, от/на които се превежда.
Общата теория на превода се занимава с терминологичния апарат на дисциплината
(например еквивалентност при превода, трансформации в превода). Именно тя
осъществява в теоретичен план връзките с другите научни дисциплини и създава
концептуалната база за всички частни теории. Частните теории на превода
от своя страна се дефинират в зависимост от различни параметри:
~ преводния жанр (научна литература,
художествена литература, административно-делови превод)
~ преводния текст (устен, писмен и пр.)
~ преводния език, езика на оригинала, езика
посредник, метаезика,
~ изучаването на съвременни и стари текстове.
Частните теории обхащат и: двуезичните и
многоезичните съпоставителни изследвания на преводите,
преводимите/непреводимите езикови, културни, психолингвистични явления.
От частните теории общата теория получава
конкретен езиков материал за своите теоретични обобщения, частните теории пък внасят
внасят допълненията и поясненията към общата теория. Така се оказва, че
теорията на превода не съществува ,,изобщо”, тя винаги ползва поне двуезичен,
двукултурен конкретен материал.
2.
Видове преводни изследвания
Докато в теорията на превода се разграничават:
обща теория и частни теории, в приложното преводознание се забелязват следните
тенденции на развитие: Теоретично преводна наука -> проспективни преводни изследвания (практика) към нея
спадат анализ на преводните трудности и преводно обучение
и ретроспективна наука за превода (теория)- анализ на преводните грешки и теоретична критика .
Практиката на превода анализира трудностите при превод и обучава преводачите за тяхната работа. Теорията анализира
грешките и предоставя теоретична критика на превода.
3.
Връзка на теорията на превода с другите науки
Теорията на превода и съпоставителното
езикознание. На първо място е връзката на теорията на превода със съпоставителната лингвистика. Това е
свързано с факта, че всяко двуезично изследване в
същността си е съпоставително. Анализът на един превод е невъзможен без лингвистическа основа, защото езиците са в
основата на преводните текстове. Самата съпоставка на текст в езика на оригинала с текста в езика на
превода не може да ни даде непосредствено търсения
алгоритъм на превода. Съпоставката цели както да се открие най-доброто решение,
така и да се формулира по-обхватен начин при разрешаването на даден преводен проблем. Крайната цел в
изследователския транслатологичен процес е преводният алгоритъм, адаптиран към жанра, стила и типа на
оригиналния текст. В същината на теорията на превода е съпоставката, при която се търсят и се откриват съответствията
между двата езика в областта на лексиката, фразеологията,
синтаксиса и стила в рамките на даден текст - и това е основата на изследователския предмет на теорията
на превода. От своя страна предметната област на съпоставителната лингвистика е представянето или
на общите, или на специфичните черти или повече езика.
Предметната област на теорията на превода е работата с конкретни, цялостни текстове, с техния строеж, с динамиката
и моделирането на преводаческия избор.
Съпоставителната лингвистика, независимо от
конкретния си предмет на изследване, винаги е насочена към дадена езикова двойка и анализ на езиково-системните
подобия и/или разлики. Теорията на превода приема разликите между два
езика за априорно дадени и анализира пътищата на преодоляването им в преводния
процес. Предметът на теорията на превода съвпада отчасти с предметната сфера на съпоставителните
изследвания - това е именно езикът в узуса, в практиката.
Освен това съпоставителната лингвистика
разграничава отчетливо езиковите равнища, на които ,,работи”. Най-често тя изследва единици от едно
и също ниво: морфология, синтаксис, стилистика, глаголните форми в двата езика, определеността и
изразяването й в двата езика, лексика (абстрактна
лексика, глаголи за движение), словообразувателните модели в двата езика и т.
н.
Езикът в теорията на превода е инструмент на
изследванията, а не цел на описанието. Тя се занимава много често например с явлението междуезикова омонимия
(фр. /аих-атй, р. Ложние друзья переводчика), особено при
близкородствените езици.
Теорията
на превода и социолингвистиката. Социолингвистиката обхваща сферата на понятия като език и общество, език и култура,
език и социална личност, изучава речта и социалната структура. Тя се докосва до теорията на превода в
областта, където изследва социалната позиция например на героите в
художествените произведения, с оглед езика на отделните прослойки, по произход, професия, възраст, образование,
по териториални параметри (диалект, говор), взаимоотношения
помежду им (изразени в диалогичната категория *ти/вие') и др. Могат да се разглеждат три аспекта на превода: 1.
Преводът като отражение на социалния свят; 2.
Преводът като социално детерминиран процес; 3. Социалната норма на превода. И при социолингв. и при ТП предмет на
изследване е начина на функционирането на некста или негов фрагмент. Но целта на социолингв. е да опише
речта(езика) на определени соц. Групи, а целите на
ТП са търсенето и откриването на преводните еквиваленти, които възникват на границата на две култури.
Теорията
на превода и психолингвистиката. Психолингвистиката изследва речевата човешка дейност като продукт на мозъчната дейност, на
мисленето. Преводът като текст е мисловен продукт, а когато го разглеждаме като процес, той е мисловна
дейност. Особено важно е прогнозирането на речта при устния, симултанен
превод. Тук от значение са редица фактори: езиковата компетентност на преводача, неговата обща професионална
и културна компетентност, т. нар. фонови знания и жизненият
му професионален опит, психичните качества като реакция, памет п т. н., а освен това - способността
да предвиди чисто структурни
елементи от речта на говорещия. За мисловния
процес, протичащ в мозъка на преводача, съдим само по вторичния езиков продукт, по грешките, който преводачът
прави, по корекциите, които той извършва върху своя
текст в самия преводен процес на избор, по самия избор на определени речеви средства. Същността на този
избор е в употребата на парафрази п синоними от различните езикови равнища:
синтактични, идиоматичнн, лексикални, семантични. Психолингвистиката се допира до теорията на превода и в още едни
пункт - в изследването на явлението билингвизъм в неговите две разновидности.
Общоприето е разбирането за билингвизма в неговия
координативен вид: когато двата езика съ-съществуват в съзнанието на говорещия и превключването от един език на друг
става съзнателно, но механично и безпрепятствено. Този тип е значително по-редкият в практиката.
При субординативния тип билингвизъм съотнесеността между двата езика се
изразява в доминиране на единия над другия в съзнанието на субекта и това наблюдаваме при превода, с който
най-често имаме работа всички ние. Типът билингвизъм обуславя степента
на активна комуникативна компетентност по двата езика (превеждан и преводен). Тя в най-общи линии включва
граматичните знания
плюс лексикалните знания за даден език.
Теорията
на превода и лингвистиката на текста. Текстолингвистиката изследва компонентите на свързания текст.
1/ маркерите за начало и край, например: Имало
едно ереме...byl jednou jeden..
2/ вътрешнотематичните преходи: и тогава, после и
техните съответствия;
3/ темпоралните връзки: след това, преди;
4/ пространствените отношения: там, тук, отвъд;
5/ логическите връзки: тъй като, нещо повече;
6/ идентификацията на участниците в
комуникацията: той, оня;
7/ емфатизирането (подчертаването) на текстовите
елементи посредством двойното допълнение в българския език, чрез пълните
местоименни форми в българския и други езици; чрез лексикални елементи като
частиците в другите славянски езици; чрез неутрални словоредни структури в
различните славянски езици
Теорията
на превода и литературознанието
Тази връзка се актуализира особено, когато
говорим за превод на художествен текст - бил той прозаичен или поетичен. Тя се
проявява в два случая: при превода на несъвременни за преводача произведения;
при превода на художествени произведения, отклоняващи се от литературния
стандарт - стилово, жанрово или езиково; при превода на произведения, културно
значими както за оригиналната литература, така и за преводната. Различни
подходи на преводача: 1) илюзионистки - когато преводачът създава впечатлението
за автентичност на текста-превод, равностойна на създаването на оригинален
текст, опираща се на негласната
конвенция между автора/преводача и читателя за
истинността на текстовото съдържание, и 2) антиилюзионистки - когато текстът,
неадаптиран езиково и стилно, се представя с допълнителни коментари, уточнения,
пояснения след него, лишавайки по този начин читателя от временната илюзия за
оригиналност и уникалност, освен като търсен ефект в жанра на пародиите. Този
подход е рядко допустим при чисто художествения превод в съвременни условия.
Теорията
на превода и семиотиката
Връзката между двете дисциплини е дотолкова
тясна, доколкото семиотиката е наука за знаците изобщо, а езикът е частна
знакова система. Към семиотичните аспекти на теорията на превода се отнасят
преводите на парономазиите, каламбурите, значещите заглавия на литературни
произведения. Например заглавието на пиесата на А. Островски р. На всякого мудреца довольно простоти не подлежи на буквален превод: ср. И мудрац се
понекад превари, б. И най-мъдрият си е малко прост, затова и
преводът му върви по смисъла, не по формата.
Теорията
на превода и културологията
Текстът, обект на превод, принадлежи по
дефиниция на две култури. Културологичните аспекти са съществени, тъй като представят не само любопитни факти
при транскодирането на текста от един език в друг, но и много други
съдържателни факти. Това се отнася например за преводните еквиваленти при назоваването на културно значими факти
като названията на религиозните празници, обичаи и под. Напр.
Великден; Velikonосе.
4. Същност на превода - процес и/или резултат
При назоваването на явлението „превод”
славянските езици са кодирали етимологично различното му схващане, при това по специфичен начин. Дори
неспециалистът ще разграничи превода като дейност
(превеждане) от превода като текст. С други думи, във функционален план преводът е процес, в предметен план той е
продукт.
Етимология на термините:
На б. превод съответства на рус. Перевод, на укр.
Переклад, на пол. Тłumaczenie, ргzekład, на ч. tlumočení,
překlad, на сл. Ргеklad, на хрв.
Рrijevоd, ргеvodеnjе.
Източнославянските термини (без украинския),
освен тях българският, както и част от от сръбските и хърватските, са
етимологично относително прозрачни: съдържат представка пре-(б.) с
източнославянско закономерно пълносъгласие пере-, която има индоевропейски
корен както във формата пре-/ пере-, така и в значението на тези предлого-представки
“пре-“, “през-“, “през”. Основният елемент на думата предоставя семантиката на
водя като “насочване, ръководене, направление, ориентиране” и сродните им
значения. В целостта на думата перевод (р.) Фасмер вижда калкиране от лат. traduсеrе , през фр. traduirе,
съответно това може да се отнесе и към бълг., сръб. и хърватския термин.
При калката индоевропейската семантика е
съхранена, тя отразява ситуация на ориентиране на реципиента- адресат в чуждия
текст, но представен на неговия език. Тази семантика отразява доминиращата роля
на на адресанта-преводач в комуникативната верига (автор) - преводач -читател.
Лидерството в този процес както воденето се свързва с движение. Преводът изцяло
съответства на такива параметри- движение във времето или пространството.
Термините в източнославанските езици, както и бълг. термин, обхващат цялото
емантично пространство на процеса, дейността, както и резултата от
превеждането. Те покриват напълно двете основни разновидности на превода- както
устния, така и писмения. Установяването на такова широко схващане на превода и
кодирането му в лексемата превод предполага и определено виждане за характера
на превода в периода на осъзнаването на преводите като особен тип литературно творчество.
- не хроника, не предполагаемост , а творчество, което е изцяло обусловено от
параметрите на оригиналния текст.
В западнославянската група функционират две
основни лексеми за назоваване на превеждането: пол. Тlumaczenie, ргzekład, чеш. tlumočení,
překlad, и сл. Рreklad. Съотношението при употребата
на отделните лексеми е различно, в пол. Тłumасzуć се назовава превеждането изобщо,
както устно, така и писмено, докато ргzekładаć е лексема, означаваща само
писмено превеждане, докато tłumaczenie, tłumacz назовават всички видове
преводни действия. Чешкият език няма аналози с полския език, въпреки привидното
наличие на подобни по звучене лексеми: překlad,
překladatel překládání се свързват с превода
изобщо, докато tlumočit, tlumočník, tlumočení назовават само устно-преводните дейности. Във
всички славянски езици думата се извежда от старобълг. Тълмачъ (появява се от неиндоевропейски езици - от малоазийските или
тюркските наречия tilmač, dilmac). Заемане и от немс. гл. tolmetschе през
18 век и съвр. Dolmetcher със значение “обяснявам” и “превеждам”.
Паралелите между славянските езици чрез
терминологията за превода очертават няколко особености. Първо, в западнославянските
езици при названието на превода се разграничава устния от писмения превод
подобно нещо се наблюдава и в немс. език. освен това означава и тълкуване,
обяснение.
Чрез етимологиите на лексемите за превод и
техните съответствия в славянските езици се доближаваме до същността на превода
и неговите характеристики.
5.
Превод между различни типове езици - близкородствени и разносистемни
Преводи се осъществяват от всякакви на всякакви езици
и между родствени и между разносистемни езици, например от английски, френски,
от арабски или японски и т.н. Разбира се, преводите между близкородствени езици
имат свои специфики в съпоставка с превод между разносистемни езици. При
близкородствените има много типологични, лексикални, въобще езикови сходства,
които могат да бъдат както от помощ за преводача, така и да го подведат. При
близкородтвените езици преводът най-често се осъществява на ниво
словосъчетание. При близкородствените езици се наблюдава явлението различно
значение на полисемните думи в различни стилове, текстове и т.н. Както при
всеки превод трябва да се внимава за синтаксиса и морфологията, но при
близкородствените езици може да се появи подвеждане по аналогия или близко
звучене, поради което и грешки или неточности.
6.
Видове превод - специфики при преводд
Преводите могат да се разглеждат от различни
автори - според стила на превода и превода като текст; според възприятието на
оригиналния, респ. преводния текст; Когато двата текста се разглеждат като
самостоятелни текстове тези два критерия не са част от теория на превода. От
процеса на превода се срещат още разновидности на превода - Според метода на превеждане
и превода като процес; Според превеждания елемент и превода като процес; Според
типа съхранена материя в преводния текст; според личността на преводача като условие
за качеството и типа превод(субективен критерий).
Жанрова класификация: по нея най-общо текстовете (а с тях и
преводът) се разделят на художествени и информативни. Художественият превод сам
по себе си се разграничава в зависимост от това кой жанр се превежда: проза,
поезия, драма, есе, сатира, песен, филм, и какъв съдържателен фрагмент от този
жанр се превежда. Науката теория на превода се оформя като наука първоначално с
интереса си към художествените преводи, едва впоследствие нейният интерес се
разширява към останалите преводни разновидности. При превода на художествен
текст преводачът често е принуден да жертва лексика и словоред в името на
художественото въздействие. При худ. превод
доминираща е поетичната, емотивната функция на езика, естетическата функция.
Информативният(прагматичен) превод обхваща текстовете с научен характер
(статии, монографии, трудове), с делови характер (договори, споразумения, писма,
закони), с обществено-политически характер (речи, изказвания, документи от международен
тип), с битово съдържание (указания за ползване на уреди, на козметика), рецепти
(кухненски, технологични, но и фармацевтични - в най-тесния смисъл на думата).
Този тип текстове особено зачестява напоследък, след като в много държави
съществува законодателство, което не позволява продажбата на стоки без
наличието на преводен текст на езика на страната върху стоките.
Психолингвистична класификация: При него е
определящо възприятието. Два са основните типа преводни текстове в зависимост
от функционирането на оригиналния и преводния текст: писмен и устен. Различават
се по формата на съществуване на оригиналния текст, по формата на поява на
преводния текст, също писмен или устен, по качествата на превода. Преводът може
да се извършва в зависимост от формата на
текстовете в различните посоки: от писмен в писмен; от писмен в устен; от устен
в устен; от устен в писмен.
7.
Особености на научно-техническия, публицистичния, административния превод
При научно-техническите текстове особеното е, че
има много термини, които навлизат в езиците, в славянските езици се калкират.
По-голямата част от съвременната терминология във всички сфери е от английски
ез. и поради широката му разпространеност често съществуват и калките на
езиците и оригиналното понятие, напр. даунлоудвам/свалям, безжичен интернет, уайърлес
и под., най-вече в компютърната терминология, но не само. За научно-техническия
текст е важно още и последователното логично изложение, при което от
първостепенна важност е еднозначността на терминологията. Терминът следва да е
лишен от субективност, емоционалност, метафоричност, конотации. При това, ако
авторът е въвел нов термин, в преводния текст това следва да се посочи и да се
вземе решение: дали новият термин да се въведе транскрибиран или
транслитериран, или пък да се изкове за преводния език неологизъм, и то такъв,
който да се впише в системата на вече съществуващите термини.
Особеност на вестникарско-информационния стил са
политическите, икономическите, юридическите термини, освен това - имената,
названията, топонимите. Често подобни преводи са от англ. на славянски език, а
не от славянски на славянски. В сферата на названията не е маловажно да се
прави разлика между Европейския съвет и Съвет на Европа. В журналистическия
жанр се наблюдава най-големият брой клишета-термини от областта на политиката,
финансите и банковото дело, информационните технологии, спорта, модата: на умиротворителни
сили, ценни книжа, пазарна икономика, лихвен процент, фреш, пилинг, лифтинг,
хеттрик, халф, степ и под. Изобщо езикът на медиите подлежи на особено
внимание, тъй като именно чрез него и в него намират популярност и употреба
редица нови термини и изрази. Вестникарската реч е особена и с използването на
редица описателни анафорични изрази, релевантни за дадения момент.
През последните години неимоверно нарасна
търсенето на административно-делови преводи, което доведе до разширяването на
тази практика и у нас. Преводите на документи изискват специално внимание и
анализ. Информацията, която те съдържат, е от два типа: езикова и неезикова
(техническа, таблици и пр.). Именно по тези характеристики цялото многообразие
на преводи на документи може да се подраздели на няколко подгрупи с оглед на
превода им. Всяка от обособените тук от нас групи има своите доминантни
параметри. В едната група доминират неезиковите данни, във втората - езиковите,
а в третата група двата типа информация са балансирани в зависимост от
функционирането на документа.
В първата група доминира неезиковата информация
в документа. В нея влиза преводът на т. нар. документи по образец (акт за
раждане; акт за граждански брак; смъртен акт; удостоверение за семейно и
материално състояние; удостоверение за наследство и мн. др.). При тези документи
текстът е съвсем елементарен от езиково-граматична гледна точка, той е незначителен
по обем и строго регламентиран. Назоваването на документа е съществен елемент от
неговия превод, тъй като не е буквално и се превежда ,,документно”- акт за
раждане, ср. извод из матичне књиге роћених, hrv. Rodni list. Преводът при тези
документи се свежда до
предаване на документа с редица преводни
особености и отчитане на конкретни специфики, като: реалиите на страната,
където документът е издаден, например: съответствията на българското
административно деление при спазването на чуждата йерархия - кметства, общини и
райони, държавни служители; назоваването на български, респективно на чуждия
език на държавните институции и пр.
Вторият тип документи се отличават също до известна степен с регламентирана
форма (например диплома за средно и висше образование - корица + приложение;
удостоверение за разряд, за квалификация; академична справка; уверение от ВУЗ
за записан семестър; препоръка за ученик/студент; СУ; диплома за научна степен;
учебна програма от ВУЗ; пълномощно; договори за наем; договори за съвместна
дейност, договори за покупко-продажба; фактури за закупени материали и
извършени услуги; банкова референция за налични средства по банкова сметка;
сертификати за качество на стоки за бита и за консумация; удостоверение за
патент; годишна данъчна декларация; баланс, отчет, бизнесплан и др.). Те се
опират на определена юридическо-стилистична рамка, която съдържа и информационно
значим текст. С други думи, при тях езиковата и неезиковата информация са
равностойни по участието си в окончателното функциониране на документа, защото
грешки в името, оценките от дипломата, данните по договора могат да доведат до
съществени недоразумения и неприятности за ползвателя на преведения документ.
Тук се вмества намесата на преводача при конкретизиране на системата на
оценяване в разл. страни при превод на дипломи, уточняване на съответните
валути и курсове, ако става въпрос за договори и други док-ти с иконом.
параметри, превод на различните юридически лица с еквивалент за преводния език
(ЕООД, АД, ООД, САД и пр. ЕТ - Ѕо1е їгадег, Тгдоуас ројесћпас), което не е
възможно във всички случаи.
Третата група преводи са от най-общ и дори често неформален характер. Те са
предимно информативни. Те са много разнообразни: от технически указания за
ползване на различни видове уреди - телефон, пералня, барбекю, камера,
хеликоптер и техните данни - електромери, водомери; сертифицирани описания на
мебели; рекламни материали; оферти; описания на лекарства и лечебни средства;
сценарии на филми; менюта на ресторанти и др.
8.
Особености на устния превод
При устния превод (наричан още конферентен)
разграничаваме два основни вида: синхронен (симултанен) и консекутивен
(последователен). Синхронният превод изисква максимална концентрация без време
за размисъл, при него смисловата загуба е малка (10%), има разнотемпов ритъм,
монологичен тип превод, без визуален контакт, текстът се разчленява на малки
граматично оформени цялости (изречение по изречение най-често) и се превежда
заедно с говорещия. Поради тази причина артикулацията е неравномерна, поради
компенсирането на изчакванете чрез ускоряване на темпото за да се ,,догони” говорещият.
Симултанният превод е работен превод, изисква допълнителни технически условия
за осъществяването му както за преводачите, така и за хората, за които се
превежда. Не може да продължава повече от 6 часа за едни и същи преводачи, дори
и когато те са двама в кабината. При консекутивния превод се изисква
концентрация на паметта, защото трябва да се запомни голям отрязък от текста,
който е смислово оформен и завършен, смисловите загуби са големи (3О%), предава
се само най- съществената информация, превежда се в паузите на говорещия като
преводът е диалогичен и има визуален контакт. Консекутивният превод е с равномерно
темпо, тъй като преводачът конструира свои изречения, а не догонва или изчаква
говорещия, букв. преразказва това, което е чул. Приложим е за всякаква работна
или неформална преводна ситуация и няма ограничение на продължителността на
превеждане, каквато има при симултанния превод.
При двата превода се превеждат неравностойни
отрязъци текст - при синхронния превод се превеждат относително кратки, често
недовършени синтактично, но смислови цялости, а при консекутива се превеждат
значително по-големи отрязъци текст, напълно оформен смислово и синтактично,
често преводачът е посредник между двама разговарящи. При необходимост от бърза
реакция се наблюдават изпускания от оригиналния текст. Те могат да бъдат най-различни
- в граматично отношение (изпускане на епитет), в смислово отношение (на
неразбрани части или изоставане).
9.
Аспекти на превода – литературен,
исторически,
езиков
Освен процес, преводът е и продукт. Ако
разглеждаме превод на художествени произведения, това е литературният аспект на
превода. Това показва и връзката на теория на превода с литературознанието. За
да прави добри преводи на литературни произведения, преводачът трябва да я
наясно с конкретната на произведението епоха, литературен контекст, предхождаща
традиция и т.н., ако произведението е от по-стар период, това също поставя
определени проблеми пред преводача как да бъде преведено то и дали при
превеждането и четенето му цялата последвала литературна история трябва да се
има предвид. В историческия аспект на превода може да се отебележат случаите на
произведения, които имат няколко превода на един и същ език от различни
преводачи в различно време (много често такива са поетичните творби). Общо
взето, преводите много често носят определението за съвременност и
осъвременяване, понякога това се налага и за произведения написани на собствения
език. Преводите се движат успоредно с развитието на езика и неговата динамика
се отразява на тяхната ,,популярност” и нуждата от осъвременяване. Исторически
погледнато преводът е една от най-старите интелектуални дейности, преводи са
правени с възникването на такава нужда, може би преди писмеността. Самият
процес на превеждане доста се е изменил до днес. В миналото е било популярно
превеждането с подстрочници или с езици посредници, които са по-популярни.
Често пъти преводът е минавал за авторско
произведение, когато авторството не е имало особено висок статут и не е било защитено.
Преводът в миналото много често преживява адаптации и намеси от страна на
преводача, които доста го отдалечават от оригинала. Езиковият аспект на превода е свързан с това, че
езикът е основен обект и основен инструмент на превеждането като процес. Познаването на езика, от който се
превежда и на този, на който се превежда е от изключителна
важност за превода.
10.Подход при анализа
на преводите
11.Проблеми
на единицата на превода
Какво точно се превежда? Въпросът е актуален още
от времето на класиците на преводознанието и е поставян във всяка работа по практика и теория на превода като проблем
ключов и основополагащ. Проблемната единица бива назовавана описателно,
но и транслема, транслатема в духа на езиковедската логика за значещите единици на езика. Единицата, която подлежи на превод от един език
в друг, е централен теоретичен проблем на преводознанието, тясно обвързан с проблематиката на
еквивалентността.
Терминът ЕПС (въведен от А. Богуславски) -
елементарно преводно състояние - чрез нея се назовава връзката между превежданата единица от
оригиналния език и преведената единица в преводния език.
Теоретикът на превода търси минималната
превеждана единица, с което да обособи още един компонент на науката теория на превода в методологично отношение,
и с това подхожда първоначално към превеждания текст структурно-аналитично, а едва впоследствие -
семантично-аналитично. Централността на проблема произтича от редица привидно взаимоизключващи се постановки;
от това дали минималната преводима единица следва да се търси:
- в оригиналния и/или в преводния език
- в структурата на изкаването или в съдържанието
му
- в езика или в речта
- и какъв следва да бъде нейния обем.
Руска преводаческа школа: единицата на превода е
онази единица от оригиналния текст, на която може да бъде намерено съответствие в преводния текст, но такова, че
отделните му части да нямат съответствие в преводния текст. С други думи, става дума за най-малката езикова
единица от оригиналния текст, на която съответства единица в преводния текст.
Западноверопейски подход: Единицата на превода
се отнася към онзи елемент от оригиналния език, който може да бъде пресъздаден в преводния
език, без да се прибавят към него допълнителни елементи от оригиналния език. В идеалния случай една дума
представлява единицата на превода. Преводачът непрекъснато разширява единицата на превода, особено когато срещне
трудности при преводния процес, тъй като с превеждането на идеите последователно разширява обхвата на
преводната единица.
Търсейки обема на най-малката значеща единица -
транслемата, - можем да вървим по логиката на езиковите равнища. За езикознанието минималната значима единица е
морфемата. В превода може да бъде превеждана единица от всяко езиково равнище: фонеми (графеми) -
модфеми - лексеми – фрази (словосъчетания) - изречения - текст.
Преводимостта на отделните единици може да бъде
анализирана според постигнатата еквивалентност на следните нива:
1. На ниво фонеми/графеми - еквивалентността е
пълна. наблюдава се явлението транскрипция (пр.: Сенкевич - Sienkiewicz/ произнася се Шенкевич/). Тези случаи
могат да се характеризират и като транслитерация. Транслитерации/транскрипции
се прилагат например при превода на: а) културно битовите реалии (кавал, гайда;
Ьїдоз, \уос11<а; спутник, перестройка....); б) новите социално-икономически явления
с лексика от сферата на финансите, Интернет, модата, спорта (дилър, теле шоу,
флопи диск,
лизинг...). Така те се превръщат не в речеви
еквиваленти м/у два езика, а в езикови еквиваленти поради своето универсално
функциониране в повече култури.
2. Превод на ниво словосъчетание - превод на
устойчиви словосъчетаниея и фразеологеми. Това е най-честият тип превод при
близкородствени езици. Компонентите на фразите могат да бъдат различни и това
се отнася особено до предлозите и съчетаемостта им с имената и/или глаголите.
3. Превод на ниво изречение
4. Превод на ниво изречение/изказване - когато в
преводния текст се запазват оригиналните изреченски структури. Тук се отнася
преводът на документи, при които едносзначността е на първо място - дори не се говори
за оригинален или преводен текст, а за едновременно, паралелно създаване на два
текста.
5. Превод на ниво текст - по принцип такъв е
всеки превод. Едно изказване се предава по един или друг начин в зависимост от
текста, контекста, фоновите знания....Съвременната наука се стреми да анализира
превода именно на текстово равнище, а много често - и на интертекстово. Но в
най-голяма степен това се отнася до превода на поезия.
6. Превод на различни равнища - Много рядко се
наблюдава превод само на едно езиково равнище.
12.
Еквивалентност при превода
Еквивалентността е непосредствен проблем за
практикуващия преводач и е същевременно един от централните проблеми от
теорията на превода, около който се водят най-много дискусии - както критични, така
и абстрактнотеоретични. Еквивалентността е тази, която пряко обвързва
оригиналния текст с преводния текст и ги прави съотносими. Еквивалентността
зависи от характера на елементите, които тя обема, от езиковото равнище, на
което се реализира, от езиковите свойства, с които се постига, от техниките на превеждане
и от ред други субективни и обективни фактори. Еквивалентността е цел на
преводача и в този смисъл тя е понятие и от преводаческата практика.
Дж. Катфорд я разбира като съотносимост на
единица от оригиналния и преводния език с едно и също свойство на метрията.
Еквивалентността е понятие, широко разработено от много теоретици, критици, практици
на превода на базата на конкретен преводен материал. Понятието еквивалентност е
твърде интуитивно и се базира на широкия екстралингвистичен контекст.
Еквивалентността не може да бъде разглеждана
като еднаквост; тя е понятие, разположено м/у оригинала и преводната версия.
Общите подходи към еквивалентността позволяват да бъдат формулирани няколко вида
еквивалентност (максимална, динамична, комуникативна, парадигматична,
стилистична, ситуативна, перифрастична).
13.
Видове еквивалентност, преводимост
Максимална еквивалентност. Еквивалентността е
максимална, когато е разбирана като цел на преводача, но в практиката тя е
възможната еквивалентност, която запазва смисловата близост, комуникативната
интенция, предадена под формата на инвариант. Максимална еквивалентност се
наблюдава предимно при научните преводи, където информативността на текста, сам
изначално изчистен от двузначност и смислова многоплановост, допуска
съхраняване на синтактичните структури и предаване на изложението еднозначно и
по логиката на автора. Като разновидност на максималната еквивалентност може да
бъде разглеждана формалната еквивалентност, която се опира на подобието в
изразните средства, носещи еднакво граматично значение. (мост - ове, мост - ъї,
шозї-у, мост-ови...)
Основно е дефинирането на динамичната
еквивалентност като степента, в която адресатът на съобщението в преводния език
реагира на съобщението по същия начин, както адресатът на съобщението в оригиналния
език. Представя оринтация на преводача към прагматичната нагласа на слушателя.
Базира се на понятия от сверата на комуникативния акт(адресат, адресант,
съобщение) и запазване на онази част от съдържанието, която се намира в центъра
на съобщението. (Имаш ли цигари? Х nemas сigarety? - на
български да не се превежда с негация, защото
това не е присъщо за бълг. ез., докато за други слав. ез. е нормално)
Комуникативната еквивалентност е изключително
близка до максималната. Това е онзи тин еквивалентост, който наблюдаваме в
научните, деловите, административните текстове, където законово е гарантирана и
се изисква идентичността между два разноезични текста. Това е възможно, защото
този стил е максимално закрепен за кодифицираната стандартна реч.
Парадигматична еквивалентност. Когато за превод
се използва по-високо родово понятие, (пр.: вместо сойка се превежда птица, бор
-> дърво). Виждат се семантичните загуби, пожертвани по различна причини, с
разширяването на значението на лексемите сойка и бор спрямо птица и дърво.
Стилистичната еквивалентност. При нея се
използват различни преводни субститути, извършват се разнообразни преводни
трансформации, за да се запази стилистичното съответствие между оригиналния
език и езика на преводния текст.
Интересен подтип представлява ситуативната
еквивалентност. При нея както се вижда от термина, изказването се опира изцяло
на ситуацията. Пример за такава ситуация е началото/краят на телефонен разговор,
който обикновено във всеки език има свои формули. Еквивалентността при поетичен
превод е езиково, текстово явление, като съществен за нея е преводът на
образността (їшадегу), предаването на картините, в духа на когнитивната
лингвистика.
Комуникативна + ситуативна еквивалентност.
Наричана е още перифрастична еквивалентност.
Перифразите, които представят вариране на
езиковите средства, могат да имат най-различен вид. Това са случаите, при които
липсва синтактичен, лексикален паралелизъм, когато превеждаме метафори. В тези случаи
е невъзможно извършването на преводна трансформация, но се запазват общите
понятия комуникативната цел.Перифразирането може да има най-различен вид:
а) детайлизиране на описанието - при този тип се
наблюдават в различна степен експлицитност,
тавтологии, употреба на паразитни думи и др.;
б) конверсия, пренасочване на отношенията -
Основното, което наблюдаваме при този тип еквивалентност, е преразпределянето
на семите в съобщението при превода и на информативните акценти в него.
14.
Критерии за преводимост. Качества на преводa
Един от първите автори, систематизирали
проблематиката на превода, е англ. учен Дж. Катфорд. Неговата дефиниция има
лингвистичен характер: „Преводът е заместване на текстов материал от един език
(езика на оригинала) с еквивалентен текстов материал от друг език (езика на
превода). Според чешкия теоретик И. Леви преводът е предаване на информация с дешифриране
на информацията от оригиналния текст и с преизразяването й. В резултат
получаваме преводен продукт: Действителност- подбор- автор, изразяване- четене-
преводач, преизразяване-четене, читател, конкретизация; Оригинален текст-
преводен текст. Според Леви етапите на превода са три: 1. Разбиране на оригинала;
2. Интерпретация на оригинала; 3. Преизразяване на оригинала. Словашкият учен А.
Попович, дефинира превода катопрекодиране на езиков текст, разглежда го като експериментална
творба, представляваща тематично-езиков модел на оригинала. Руският лингвист
Швейцер разширява лингвистичния подход с трансформационен, като прибавя неезикови
компоненти: културите на двата езика, двата контактуващи езика, двете комуникативни
ситуации. Американският лингвист Ю. Найда създава следния схематичен вид на
превода: оригинален текст- анализ- трансфер- преструктуриране-преводен текст.
Акцентът е върху възпроизвеждане на съобщението. Теоретиците на текста като Р.
Богран разглеждат превода като сравняваш, а не като адаптиращ процес, акцентът
пада върху сравнението между двата езика. Бел акцентира върху комуникативния
характер на превода, разглежда три аспекта: преводът като процес, преводът като
продукт и преводът като абстрактно понятие, което обхваща предишните две.
Преводът следва да се разглежда като предаване
на оригинален текст от един език ( на който текстът е мислен и създаван) от
един субект (автора) със средства (често ограничени) на друг език ( за който
текстът не е мислен) посредством друг субект (преводача), за да се постигне у читателя/слушателя
комуникативен ефект.
Има множество различни определения за същността
на превода и за критериите, по които да се дефинира той. От субординираната му
спрямо оригинала функция, през адаптация до „точно изкуство”. Най-общо казано,
преводът се разглежда като предаване на оригинален текст от един език (на който
текстът е мислен и създаван) от един субект (автора) със средствата (често ограничени)
на друг език (за който текстът не е мислен) и чрез посредничеството на друг субект
(преводача), за да се постигне у читателя /слушателя комуникативен ефект,
максимално близък до комуникативния ефект, предполаган чрез оригиналния текст.
По отношение на качествата на превода, в теорията на превода са класически
постулатите на Сейвъри:
1. Преводът трябва да предаде думите на
оригинала.
2. Преводът трябва да предаде идеите на
оригинала.
3. Преводът трябва да се чете като оригинал.
4. Преводът трябва да се чете като превод.
5. Преводът трябва да отразява стила на
оригинала.
6. Преводът трябва да отразява стила на превода.
7. Преводът трябва да се чете като съвременен на
оригинала.
8. Преводът трябва да се чете като съвременен на
превода.
9. Преводът може да прибави нещо или да премахне
нещо от оригинала.
10. Преводът не може нито да прибавя, нито да
премахва нещо от оригинала.
11. Стиховете трябва да се превеждат в проза.
12. Стиховете трябва да се превеждат като
стихове.
Отделните постулати звучат противоречиво, но те отразяват
различните подходи на преводачите погледнато и в исторически план към оригиналния
текст и към своята работа по преводния текст.
16.
Преводни трансформации
Трансформацията представлява преводно
преобразуване, преструктуриране на преводния текст, спрямо оригиналния текст.
Трансформацията се приема като синоним на промяна, на преобръщане, на изменение
на текста - във всичките му варианти. Преводните трансформации са следствие от работата
на преводача. Те се проследяват чрез непосредственото сравняване между двата
текста - оригиналния и преводния. Трансформациите при превода имат своя класификация.
Най-общото разделяне е на облигаторни и факултативни трансформации.
Облигаторните трансформации се налагат от
спецификата на структурите в двата езика и настъпват при неналичност на една
или друга структура в преводния език, за да компенсират отсъствието й,
преводачите си служат с друга, характерна за езика, на който се превежда. Обикновено
при анализ на превод се коментират факултативните трансформации, защото те именно
отразяват решенията на преводача и в крайна сметка, неговите познания и умения.Според
нивата, на които се осъществяват трансформациите, могат да бъдат граматични и лексикални.
Граматичните трансформации са морфологични, синтактични и словоредни.
Лексикалните трансформации са изпускане,
добавяне, замяна и транспозиция. Синтактични:
- в рамките на именната фраза: рус. С синей
каемочкой платок; бълг. Кърпичка, поръбена със синьо. Словоредни: Рус. дом кремового цвета; Бълг. къща, боядисана в кремаво...
Лексикални: добавки- Рус. встретился с таинственной личностъю;
Бълг. срещнах една тайнствена личност; транспозиции- Рус.
Как грустна вечерняя земля! Бълг. Колко е тъжна земята вечер!(* Колко тъжна е
вечерната земя!).
20.
Поетичен превод
Изключително много страници са написани за това
как, от кого и по какъв начин се превежда поезия, кога се постига оптимален
резултат при превод на поезия и кой резултат е оптимален.
За това са писали самите преводачи, сблъскали се
с трудностите при превод, техните критици, а в последно време и теоретиците на
превода. Самата поезия съществува по свои езикови, ритмични, фонетични закони,
които понякога е допустимо да пренебрегнат законите на книжовния език - това в
значителна степен се отнася до външната, формалната страна на езика, като
пунктуация, словоред, синтактични конструкции, или използване на некнижовни
форми по ритмични причини. В семантичен план поезията твърде често представлява
съчетание на несъчетаеми същности. Те следва да бъдат преведени на друг език.
Ритъмът, видовете рими, разновидностите на тропите са част от сложния занаят,
наречен преводна поезия, съавторство в поетичния превод. Може би преводите на
поезия са най-зависими от личността на преводача, способността му да
претворява.
При превода на поезия се срещаме с още една
практика, предотвратяваща слабото знание на чуждия език - практикуването на
превод с подстрочник, подготвен от добре запознат с езика и с реалиите на
страната, с автора, с литературния и историческия период преводач.
Филологическият превод - подстрочникът - не може
да функционира като самостоятелна творба на преводен език, но е ценен
инструмент за превеждащите поети, затова има своето място в преводната
практика. Изискванията към преводната поезия са по-многобройни, отколкото към
всеки друг тип превод. Изискването за българско звучене на преведения поетичен
текст е водещ критерий при оценка на преводна поезия. Смисловата точност е
основното изискване към поетичния текст. Тя има различни измерения по отношение
на прозаичния и на поетичния текст. Следващо изискване е избягването на
буквализма (буквален превод), когато в превода се появяват неестествени за преводния
език и поетичната реч конструкции, лош (стилистично и граматично) бълг. език. Верността
към стила и езика на превеждания автор предполагат да се открият в преводния
език такива особености, които максимално да съответстват на авторовия замисъл
чрез стила. Това се отнася и за прозата.
Тълкуването в превода е едно от честите
отклонения при превода. За поезията е важно не само количеството информация, съдържащо
се в броя срички, но и съотношението между значещите и служебни думи. Изискването
за придържане към римите и ритъма на автора е основното изискване към
преводача-поет. Теорията на поетичния превод е силно обвързана с компаративната
поетика, с компаративната метрика, с компаративната преводаческа практика и
традиция и с интуитивно взетото взетото от преводача решение за конкретна
поетична творба.
21.
Стилистика на преводния текст
Стилистиката е дисциплина, която разглежда
отделните функционални стилове на даден език. Стиловете са разделени според
своите особености на: научен, официално-делови, публицистичен, разговорен,
художествен. Текстовете принадлежащи към конкретен стил в един език, трябва да
останат в рамките на този стил и в преводния език. Изискването към преводача
тук би било да се съобрази със стиловите маркери, които дефинират напр. Научния
стил в изворния език и да си послужи със същите маркери в езика, на който
превежда. Ако за един стил, напр. официално-деловия, са характерни специфични
административни термини и
клишета, трябва да се намерят същите на
преводния език, а не да се превежда буквално.
22.
Двузначността в оригинала и преводд
От гледна точка на прагматиката и постулатите на
Гайс, тук се отнася четвъртият му постулат за начина. Това е най-неопределеният
постулат, засягащ двузначните изказвания, нееднозначните елементи в текста, а
следователно и играта на думи, така честа в поезията, в сатиричните жанрове, и
свързан с количеството използвани думи, с насочеността на разговора.
Той може да се преформулира и като: изразявай се
ясно, или по-конкретно:
- избягвай неразбраните изрази;
- избягвай нееднозначността, двусмислеността;
- бъди кратък (без многословие);
- бъди организиран в изказването си.
Спрямо превода този постулат означава: преведи
разбрано неразбраните изрази; преведи еднозначно фрагментите от текста, които
се нуждаят от това, като за играта на думи, която иманентно е двузначна, създай
двусмислица, когато това е възможно; обясни, когато се оказва неразбираемо, и
преведи кратко, преведи организирано. Това осигурява еднозначното, лесно възприятие
дори и на игрословиците, които имат своите различни значения. Винаги е по-добре
някак да се преведе, отколкото никак да не се превежда.
23.
Разрешаване на двузначността.
Има няколко подхода в разрешаване на
двузначността:
- неразбираемите изрази да се преведат
разбираемо
- да се преведат еднозначно елементите от
текста, които изискват това
- за играта на думи, която е винаги двузначна,
да се създаде или намери двусмислица
- да се обяснява и пояснява, когато нещо се
оказва неразбираемо
Все пак, най-важно е преводът да бъде лесен за
възприемане, достъпен и разбираем за рецепиента на дадения език.
25.
Непреводимото в преводд, видове непреводими елементи, разрешаване на „непреводимостта”
Най-често при преводите непреводими се оказват
виртуозните игри на думи, каламбури, някои фразеологизми и др. От преводача се
изисква изключителна находчивост, за да успее да преведе или изнамери адекватен
превод на игрите с думи, така че и на преводния език да остане нюансът на
играта, но и да не се отдалечи прекалено от смисъла на оригинала. В най-общи линии
непреводимите елементи често се загубват при превода, биват умишлено изпускани
от преводачите или в най-добрия случай им се открива съответствие в езика. Пак
от гледна точка на отделните дисциплини в областта на психолингвистиката и
когнитивистиката могат да се търсят теории и техники за решаването на такива
проблеми, тъй като те се отнасят към комуникационната ситуация автор-читател,
която трябва да бъде преведена адекватно.
No comments:
Post a Comment