Венета Сиракова
(Нов български университет)
Станимир Мичев
(Нов български университет)
В настоящата
статия се прави опит за описание и систематизиране на преводаческите похвати (техники/трансформации)
като сложна замяна на единици от един език с единици от друг, обусловени от
различията между изходния език и езика на превода. Последоветелно се
проследяват подходите на различни преводачески школи в Западна Европа, САЩ и
Русия, теоретичните им обосновки и предложенията им за използването им в
преводаческата практика и в обучението по превод.
Увод
Преводаческият процес не е проста замяна на
единици от един език с единици от друг. В действителност става въпрос за сложен
процес, в който преводачът е изправен пред редица трудности и
предизвикателства. Прибягването до определени замени или преводачески
трансформации се обуславя от различията между изходния език и езика на превода.
Пълно сходство между двете езикови системи, както и пълно, неподлагащо се на
компенсиране различие, се среща доста рядко. Фактът, че при превод на отделните
езикови единици съществуват съответствия в езика цел отдавна е известен на
преводачите и на теоретиците на превода, което е причина за възникването на различни подходи към тях и на различни преводачески
школи според ориентацията им към лингвистиката, литературната компаративистика
или към културните изследвания. Различното разбиране и назоваване на
преводаческите трансформации (техники на превод) налагат периодичното им
преформулиране с цел уточняване на концепциите за тях и определяне на границите
им, за да имат конкретна практическа стойност. По тази причина е особено
полезно да се обединят и систематизират вече наложилите се концепции и критично
да се анализират новопоявилите се дефиниции и класификации, тъй като в
преводознанието е още рано да се говори за утвърдена и единна традиция в този
смисъл. Именно такава е целта на настоящото проучване: да опише основните
съществуващи постановки за промените, извършвани в процеса на превода, в светлината
на по-новите им класификации с оглед на тяхното практическо използване като
оперативен инструмент за работа на преводачите, като съзнателно се въздържаме
от собствен анализ и коментар. Тъй като западноевропейската и американската
школи в преводознанието, от една страна, и руската школа, от друга страна, са
се развивали дълги години паралелно и без почти никаква допирна точка, в
първата част на статията се проследяват по-специално западните разработки по
темата, а във втората част се систематизират руските изследвания по същия
въпрос.
I. Западна Европа и САЩ
В Западна Европа и в САЩ каталогизирането на преводаческите процедури
(или техники) започва да се извършва систематично през 50-те години на ХХ век и
продължава до момента. Поради голямото многообразие на теоретичните подходи, за
целите на настоящата статия избрахме да следваме главно постановките и
класификациите на испанските учени Ампаро Уртадо Албир и Лусия Молина Мартинес,
тъй като принципно споделяме тяхната гледна точка и същевременно ги преценяваме
като достатъчно систематизирани и обобщени.[1] Все пак
обаче те не могат да обхванат всички позиции по разглежданите проблеми и затова
накрая се спираме на още две сравнително нови предложения, които също се
разполагат в концептуалната плоскост на испанските разработки.
Особено голямо значение от методологическа гледна точка има
разграничаването на методите, стратегиите и техниките на превод,
на които ще се спрем поотделно.
1.0. Методи на превод
Методът на превод
се определя най-общо от Уртадо Албир като начина, по който преводачът подхожда
към оригиналния текст и към преводаческия процес въз основа на определени
принципи. В съвременното западно преводознание методите на превод се разглеждат
от различна перспектива, правят се различни систематизации и се дават различни
наименования. Това терминологично объркване започва още с една от първите
класификации на преводаческите похвати, предложена от Жан-Пол Вине и Жан
Дарбелне през 1958 г., тъй като в нея те като цяло не правят разлика между
категориите, засягащи целия текст, и онези, които се отнасят до по-малки
езикови единици. Оттогава периодично се предлагат нови класификации, основани
на различни параметри (дихотомични, интерпретативно-комуникативни,
многокомпонентни, функционални), но всички те според Уртадо Албир или създават
изкуствени опозиции (днес вече не се противопоставят формата и съдържанието,
езикът и речта, емитентът и реципиентът и пр.), или не изчерпват всички
методологични възможности, или се опират на някаква нереална монофунционална
типология на текстовете, докато тяхната многофункционалност вече е описана с
определена йерархия на функциите, така че преводачът е длъжен да се съобрази с
приоритетните им функции и след това да търси решения според всеки конкретен
случай. Освен това промените в метода на превод зависят от неговата цел и от
контекста, в който се извършва, а не от вида на превода или от неговата функция,
смята Уртадо Албир.
Въз основа на тези изводи тя
съставя следната класификация на методите за превод според контекста, в който се извършва преводът, и
според целта, която преследва (в зависимост от реципиента, предназначението на
текста и личния избор на преводача) – или с други думи, според конкретния
процес на превод, който се ръководи от определени принципи с оглед на определени
цели, макар че тези основни преводни методи могат и да се смесват под влияние
на разнообразни фактори:
1) Интерпретативно-комуникативен метод
Той се съсредоточава върху разбирането и
пресъздаването на смисъла на оригиналния текст, като преводът запазва целта на
оригинала и създава същия ефект от него върху реципиентите. Запазват се
функцията и жанрът на текста.
Пресъздават се езиковите елементи от оригинала, като
се превежда дума по дума, синтагма по синтагма или фраза по фраза. Спазват се
морфологията и синтаксисът и/или се запазва смисълът на оригинала. Целта на
превода не е да изпълнява същата функция, каквато има изходният текст, а да
възпроизведе изходната езикова система или формата на оригиналния текст, което
става или по личен избор, или поради предназначението на превода.
3) Свободен метод
Няма за цел да предаде смисъла на оригинала, но преводът
има сходни функции с функциите на оригиналия текст и съдържа същата информация.
Променят се семиотични категории (социална и културна среда, жанр) или
комуникативното измерение (тон, диалект) поради промяна на реципиента (напр.
деца), поради ново предназначение (напр. сценична адаптация), смяна на
контекста или личен избор.
4) Филологически метод
Това е метод, при който към превода се добавят бележки
с филологически, исторически и други коментари, като по този начин оригиналът
се превръща в обект на изучаване, а преводът е насочен към специализирана
публика или към студенти.
В заключение може да се посочи, че според Уртадо Албир
методът на превод има
надиндивидуален и обикновено съзнателен характер и е свързан с преводаческо
решение, което засяга целия текст. Той обхваща както процеса на превода, така и
неговия резултат. В същото време стратегията
на превод е индивидуална и процесуална, и засяга механизмите (вербални и
невербални, съзнателни и несъзнателни), които използва преводачът, за да реши
проблемите, на които се натъква в хода на процеса на превода според
специфичните си нужди. Техниките на
превод на свой ред са конкретните вербални преводни процедури, видими в
преводния резултат, чрез които се
постига преводна еквивалентност и които засягат по-малки единици на текста.
2.0. Стратегии на превод
Понятието за преводна стратегия е въведено от
Х. Хьониг и П. Кусмаул (Strategie der Übersetzung, 1982), според чиято
дефиниция преводаческите стратегии са процедури, които водят до оптимално
разрешаване на преводачески проблеми. Оттогава са правени редица
експериментални опити за анализ на стратегиите при превода, главно с помощта на
интроспективния метод Think-Aloud Protocol (TAP), но при всички случаи
тяхното изучаване е още в своето начало и тепърва предстои да бъдат анализирани
по-обстойно.
Според Уртадо Албир стратегията на
превод обхваща индивидуалните процедури - съзнателни и несъзнателни, вербални и
невербални, вътрешни (когнитивни) и външни, които преводачът използва, за да
реши проблемите, които среща в процеса на превода, и за да увеличи преводната
ефективност с оглед на определени специфични нужди. В този смисъл стратегиите
на превод играят основна роля при операциите за решаване на проблеми и в
процеса на вземане на решения.
Съществуват различни видове
стратегии. Първо, преводачът използва стратегии за разбиране на оригиналния
текст: за различаване на видовете дискурс, за разпознаване на структурите на
текста, за определяне на прогресията на информацията, за разграничаване на
основните и на второстепенните идеи, за установяване на концептуални връзки, за
прилагане на логическа мисъл, за екстраполиране на идеи, за разполагане в контекста
на оригинала и пр. Съществуват и стратегии за решаване на проблеми, свързани с
пренаписването на текста: за разграничаване на видовете писмено и устно
изразяване, за приспособяване към писмения или устен текст, за приемане на ролята на реален емитент в
приемащия език, за идентификация с автора на оригинала, за преформулиране на
самия текст,за постигане на спонтанност в метаезика, за перифразиране,
препревеждане, за следване на логиката на текста и пр. Други стратегии служат
за придобиване на информация, като много от тях са свързани със справочна
работа с речници, енциклопедии, използване на паралелни текстове, консултации и
пр. В устния превод се използват и разнообразни
стратегии на запаметяване.
Преводаческите стратегии се
разполагат на различни равнища: някои от тях засягат големи откъси от текста
или целия текст, а други – по-малки негови единици, като освен това зависят
както от формата на превод (писмен или устен), така и от неговата посока (прав
или обратен). Заедно с това съществува тясна взаимна връзка между проблемите на
превода и стратегиите за тяхното разрешаване. И на последно място,
преводаческите стратегии се използват също за увеличаване на ефективността на
процеса на превода.
3.0. Техники на превод
Както вече бе споменато, преводаческите техники
се отнасят до конкретни вербални процедури, свързани с по-малки езикови единици
и видими в крайния вариант на превода, в резултат на които се постигат
преводачески съответствия. Те се проявяват единствено във финалната фаза от
вземането на решения.
3.1.
Класификации
Съществуват множество класификации
на техниките на превод, но тук избираме да предложим тяхната обобщена схема,
изготвена от Л. Молина и цитирана от А. Уртадо Албир, заедно с избраните от тях
примери. (Молина Мартинес, 2001: 99-117; Молина Мартинес, Уртадо Албир, 2002;
Уртадо Албир, 2011: 257-271)
3.1.1. Оперативни процедури на превод в
сравнителната стилистика на Вине и Дарбелне
Една от първите класификации на
преводаческите техники принадлежи на Жан-Пол Вине и Жан Дарбелне и съвсем
логично се основава на разработената от тях сравнителна стилистика. В книгата
си Stylistique comparée du français
et de l'anglais (SCFA, 1958)[3] те свързват превода с
конкретната комуникативна ситуация, въвеждат понятието „единица на превод” и
класифицират седем основни преводачески „оперативни процедури” (наречени също и
„методи”) с нарастваща трудност, които са разделени на „преки” (дословни) и
„непреки” (косвени, семантични, свободни) според това дали преводачът е избрал
дословен или косвен „метод” на превод. (Вине, Дарбелне, 1995: 30-50; 2000: 84;
Алексеева, 2010: 129)
Пряк (дословен) превод е възможен там, където
оригиналното езиково послание може да се пренесе елемент по елемент в езика на
превода поради наличието или на паралелни категории (в такъв случай се
набелязва структурен паралелизъм), или на паралелни понятия като последица от
металингвистични паралелизми. И в двата случая обаче преводачът може да се
натъкне на „празнини” в целевия език, които се налага да запълни така, че да
запази впечатлението, което създава оригиналното послание. При прекия превод се
използват три основни процедури:
1)
използване
на заемки (заимстване) – най-простият от преводаческите методи за запълване на празнина, при
който в целевия език се въвежда дума без да се превежда (фр. bulldozer);
2)
използване
на калки (калкиране) – дословен превод на елементите в определен израз (англ. week-end
> фр. fin
de semaine);
3)
дословен превод – превод дума по дума (англ. Where are you? > фр. Où
êtes-vous?).
Косвен (непряк, свободен) превод се изисква тогава, когато не може да се предаде
стилистичната окраска на оригинала, без да се наруши синтактичната структура
или да се промени лексиката в целевия текст. Процедурите при него са следните:
1)
транспозиция
(transposition)[4]– промяна на части на речта при превода без изменение
на смисъла на съобщението (фр. Expéditeur
> англ. From);
2)
модулация (modulation) – вариация, която се
получава при промяна на гледната точка, като се оперира с мисловни категории.
Тя се използва, когато не може да се извърши подходяща транспозиция.
Модулациите биват фиксирани или задължителни (англ. The time when… > фр. Le
moment où…) и тирани свободни. Изброяват се единадесет вида модулации:
замяна на абстрактно понятие с конкретно, на причина със следствие, на средство
с резултата от действието и пр.;
3)
съответствие
(equivalence) –
пресъздаване на една и съща ситуация с различни езикови средства (превод на
пословици или на устойчиви словосъчетания);
4)
адаптация (adaptation) – последен, краен предел
на преводаческите техники, при който определено културно явление от изходната
култура се предава чрез различно, но сравнимо явление от целевата култура (фр. cyclisme > англ. cricket). (Вине, Дарбелне, 2000: 85-92)
Изброените седем процедури на превод се прилагат в различна степен и в
трите плана на изразяването (лексика, синтактична структура и послание), както
става ясно в следната таблица, приложена от Вине и Дарбелне[5]:
|
|
|
Лексика
|
Синтактична структура (колокация)
|
Съобщение (послание)
|
|
1
|
Заимстване
|
Фр.
Bulldozer
Англ. Fuselage
|
Фр.
Science-fiction
Англ.
(Pie) à la mode
|
Фр. Five o’clock tea
Англ. Bon voyage!
|
|
2
|
Калкиране
|
Фр. Économiquement
faible
Англ.
Normal School (C.E.)
|
Фр.
Lutétia Palace
Англ.
Governor General
|
Фр. Compliments de la saison
Англ. Take it or leave it
|
|
3
|
Дословен
превод
|
Фр.
Encre
Англ. Ink
|
Фр.
Le livre est sur la table.
Англ.
The book is on the table.
|
Фр. Quelle heure est-il?
Англ. What time is it?
|
|
4
|
Транспозиция
|
Фр.
Expéditeur
Англ.
From
|
Фр.
Depuis la révalorisation du bois
Англ.
As timber becomes more valuable
|
Фр. Défense de fumer
Англ. No smoking
|
|
5
|
Модулация
|
Фр.
Peu profond
Англ.
Shallow
|
Фр.
Donnez un peu de votre sang
Англ.
Give a pint of your blood
|
Фр. Complet
Англ. No vacancies
|
|
6
|
Съответствие
|
Фр.
La soupe
Англ.
(UK) Tea
Англ.
(US) Chow
|
Фр.
Comme un chien dans un jeu de quilles
Англ.
Like a bull in a china shop
|
Фр. Château de cartes
Англ. Hollow triumph
|
|
7
|
Адаптация
|
Фр.
Cyclisme
Англ.
(UK) Cricket
Англ.
(US) Baseball
|
Фр.
En un clin d’œil
Англ.
Before you could say Jack Robinson
|
Фр. Bon appétit!
Англ. (US) Hi!
|
Към посочените седем процедури на
превод Вине и Дарбелне добавят и други, повечето от които са организирани като
антонимични двойки (Молина Мартинес 2001: 100-103):
1)
Компенсация (compensación) – въвеждане на
информативен или на стилистичен елемент на друго място в преводния текст спрямо
оригинала (англ. I was seeking theе,
Flathead > фр. En vérité, c’est
bien toi que je cherche, O Tête-Plate).
2)
Разреждане,
разводняване (disolución) #
сгъстяване, концентрация (concentración)
– в първия случай идеята се изразява с повече думи в преводния текст, а във
втория случай става обратното (англ. archery
< > фр. tir à l’arc).
3)
Разширение
(amplificación) # икономия
(economía) -
сходни с предните две процедури, но в плана на речта, като разширението се
използва за запълване на празнина или за по-точно обозначаване на дадена дума (англ.
He talked himself out of a job > фр. Il a perdu sa chance pour avoir
trop parlé), а икономията (на лексикално и синтактично равнище) е
противоположната процедура.
4)
Подсилване
(refuerzo) # сгъстяване,
кондензиране (condensación) – разновидности на разширението и икономията,
характерни по-специално за превода между английски и френски език: английските
предлози и съюзи се „подсилват” чрез добавяне на съществителни или глаголи (англ. To the station > фр. Entrée de la gare) или от
френските фрази се отнемат думи при превод на английски (фр. Voulez-vous que je téléphone pour faire
venir une voiture? > англ. Shall
I phone for a cab?).
5)
Поясняване
(explicitación) # премълчаване
(implicitación) – при поясняването в преводния текст се въвежда
имплицитна информация, съдържаща се в оригинала (англ. patient > фр. patient,
patiente), докато при процедурата на премълчаване определена информация от
оригинала се предава по-сбито в преводния текст и смисълът й се определя от
контекста (англ. Go out/Come out > фр. Sortez).
6)
Генерализация
(generalización) #
конкретизация (particularización) – обобщаване или конкретизиране на определено понятие
(фр. guichet/fenêtre/devanture <
> англ. window).
7)
Съединяване, обединяване
(articulación) # прилагане
(yuxtaposición) – противоположни
процедури, при които присъстват или отсъстват езикови признаци за обединяване (англ.
In all this immense variety of conditions, the objective must be…<
> фр. Et cepedant, malgré la diversité des conditions).
8)
Граматикализация
(gramaticalización) #
лексикализация (lexicalización) – заместване на лексически признаци с граматически (англ.
A man in a blue suit < > фр. Un home vêtu de bleu) и обратно.
9)
Инверсия
(inversión)–
промяна на мястото на дума или синтагма в рамките на изречението или на
параграфа с цел нормализиране на фразата в преводния език (англ. Pack separately […] for convenient
inspection > фр. Pour faciliter la visite de la douane mettre
à part […]).
Категориите на
Вине и Дарбелне носят прескриптивен характер и се приемат от редица теоретици
на превода като Х. Васкес Айора (1977), В. Гарсия Йебра (1982), П. Нюмарк
(1988) и др.
3.1.2. Приносът на
теоретиците на преводите на Библията
Тримата може би
най-известни теоретици на преводите на Библията - Юджин Найда, Чарлс Тейбър и
Жан-Клод Марго, не предлагат пълна таксономия на преводаческите техники с ясно
разграничени категории, но правят редица предложения за случаите, когато няма
съответствие в приемащия език.
1) Техники на приспособяване
(techniques of adjustment)
Тези техники са предложени от Найда и обхващат няколко различни
оперативни процедури на Вине и Дарбелне. (Найда, 1964: 226-240) Те се
използват, за да се приспособи формата на съобщението към структурната
специфика на метаезика, за да се създадат семантично еквивалентни структури, за
да се намерят подходящи стилистични съответствия и за да се получи еквивалентен
комуникативен заряд. Техниките биват:
А) Добавяния (additions). Служат за изясняване на елиптични фрази, за избягване
на двусмисленост, за граматическо преструктуриране, за разширяване на
имплицитни елементи, за уточняване на конектори и пр.
Б) Изпускания (substractions). Служат за избягване на повторения или за изпускане на
съюзи, наречия и др., които са излишни в приемащия език.
В) Промени (alterations).
Те се дължат на разликите
между двата езика и могат да бъдат: нови транслитерации, промяна на граматични
категории и на синтактични елементи, както и промени, дължащи се на семантични
дисфункции (главно в идиоматичните изрази) и пр. Семантичните различия на свой
ред налагат различни промени във всеки отделен случай:
–
заемки;
–
уточняващи
думи или фрази;
–
описателни
съответствия;
–
културни
субституции - използване на културни референти от приемащата култура.
Г) Бележки под линия (footnotes). Освен обяснителната им функция, те имат за цел да
предоставят допълнителна информация за историческия и културен контекст на
съответния текст.
2) Културна
адаптация
Според Марго културната адаптация (т.нар. съществени
различия) може да се прилага, когато в оригинала се повяват елементи, непознати
за приемащата култура (тогава се добавя пояснителен елемент); когато се описват
исторически факти (макар че в този случай тя по-скоро препоръчва лингвистичен,
а не „културен” превод); когато се налага адаптиране на текста към позната за
реципиентите ситуация.
3)
Обяснителни
парафрази
И тримата теоретици на библейския превод разделят парафразите на
закономерни и незакономерни (оправдани-неоправдани). При оправданите парафрази
преводът е по-дълъг от оригинала поради особеностите на приемащия език, но
смисълът на текста остава непроменен, докато неоправдани са онези парафрази,
при които се обясняват елементи от оригиналния текст.
4)
Редундантност
Според Марго чрез редундантността се цели постигане на равновесие между
читателите на оригиналния текст и на превода.
При нея или се добавя информация (граматически, синтактични, стилистични
и др. елементи), когато разликите между двата езика и двете култури не
позволяват сходна рецепция на текста от страна на читателите на двете общности,
или се отнема информация, когато изходният текст е редундантен за читателите от
приемащата култура.
5)
Натурализация
Това понятие на Найда е свързано с дефиницията на динамичната
еквивалентност (the closest natural equivalent to the source-language
message). За да се постигне натурализация, изходният език и култура трябва
да се разглеждат в целостта си, като същевременно се имат предвид културният
контекст на съобщението и мета-аудиторията. (Молина Мартинес 2001: 100-103)
3.1.3. Техническите
процедури на Васкес Айора
Херардо Васкес
Айора нарича оперативните преводачески похвати „технически процедури на
изпълнение” (procedimientos técnicos de ejecución) в противовес на
„техническите процедури на анализ” (procedimientos técnicos de análisis),
които се извършват на макро- и микролингвистичното равнище на текста
(граматическа структура, лексика, анализ на текста, контекст, комуникативна
динамичност и пр.), но понякога говори за тях и като за „методи”. (Васкес Айора,
1977: 251-384) Той се основава както на прескриптивния подход на Вине и
Дарбелне, така и на дескриптивния на теоретиците на библейския превод, прави
сравнение между английски и испански език и също разделя превода на дословен (traducción
literal) и непряк, динамичен (traducción oblicua). Според него техническите
процедури биват главни
(транспозиция, модулация, съответствие, адаптация) и второстепенни (разширение, поясняване, изпускане и компенсация),
като добавя следните нови процедури към вече описаните преди него:
–
Изпускане (omisión). Отстраняване на повторения, които са ненужни в
метаезика, като се има предвид по-конкретно преводът от английски на испански (англ.
The committee has failed to act > исп. La comisión no actuó).
–
Разместване (desplazamiento) и инверсия (inversión)
–
процедури, които се проявяват на равнището на речта. Разместването съвпада с инверсията на Вине и
Дарбелне, а инверсия Васкес Айора нарича онази процедура, при която два
елемента разменят местата си (англ. The phone rang > исп. Sonó el
teléfono). (Васкес Айора, 1977: 242-250; Молина Мартинес, 2001: 107-108)
3.1.4. Уточненията на Делил
Жан Делил прави някои уточнения на процедурите на Вине и Дарбелне, като
в същото време предлага и нови. Когато става дума за вече описани техники, той
запазва наименованието „процедури”, но за онези категории, които изискват нова
перспектива, Делил използва изрази като „стратегии на превод”, „грешки в
превода”, „операции в когнитивния процес на превода” и др. Част от тези
категории също се описват като опозиции.
Делил обединява опозициите на Вине и Дарбелне „подсилване-кондензиране”
(refuerzo-condensación) и „разширение-икономия” (amplificación-economía)
в двойката „подсилване-икономия”(refuerzo-economía).
Подсилване има тогава, когато в превода се използват повече думи, отколкото в оригинала,
за да се изрази същата идея. Самото подсилване може да бъде три вида:
„разреждане” (disolución) и „поясняване” (explicitación),
които отговарят на едноименните
процедури на Вине и Дарбелне, и „перифраза” („разширение” при Вине и Дарбелне).
Т. нар. икономия на свой ред е използване на по-малко думи, отколкото в
оригинала, за да се изрази същата идея. Тя е също три вида: „концентрация” (concentración),
„премълчаване” (implicitación) и сбитост (concisión), като
първите две отговарят на едноименните процедури на Вине и Дарбелне, а третата
съответства на тяхната „икономия”.
Делил въвежда и следните четири нови категории, от които първите три
смята за грешки в превода:
–
Добавяне # изпускане (añadido # omisión) –
неправомерно перифразиране и сбиване на текста.
–
Парафраза (paráfrasis) – злоупотребяване с перифрази и допълнения,
които не са характерни за приемащия език и които натежават в превода.
–
Речево творчество (creación discursiva) – операция от
когнитивния процес на превода, чрез която се установява нелексикално
съответствие, непредвидимо извън контекста (англ. In the world of
literature, ideas become cross-fertilized[…]
> фр. Dans le
domaine des letters, le choc des idées se révèle fécond […]). (Молина
Мартинес, 2001: 108-109)
3.1.5. Процедурите на Нюмарк
Питър Нюмарк нарича преводните техники „процедури” и като приема
предложенията на Вине и Дарбелне и на теоретиците на библейския превод,
добавя и няколко нови (Нюмарк, 2004: 117-133):
–
Възприет превод (traducción reconocida) - превод на
дума или термин, който вече е официално приет, макар и да не е най-подходящият.
–
Функционално съответствие (equivalente funcional) – използване на културно неутрална дума и понякога
добавяне на обяснителна фраза (Сейм - полският парламент)[6].
Сходна процедура с „културната адаптация” на Марго, а според терминологията на
Вине и Дарбелне представлява „адаптация”, съпроводена със „заимстване” или
„поясняване”.
–
Натурализация (naturalización) – преводна техника, при която се пренася смисъл („заимстване”
при Вине и Дарбелне), като определена дума от изходния език се адаптира към
произношението и морфологията на езика на превода (англ. lider > исп.
líder).
–
Преводен етикет (etiqueta de traducción) – временен,
импровизиран превод, главно на нов термин или дума, който се вмества в дословния
метод на превод (англ. heritage language > исп. lengua de herencia).
Нюмарк изтъква възможността за съчетаване на няколко процедури на
превод за решаване на даден проблем.
3.2. Критичен преглед на класификациите
Според Уртадо Албир терминологичната разнородност при определянето на
техниките на превод и препокриването на редица понятия в техните класификации
води до объркване по два фундаментални въпроса: от една страна, се смесват
механизмите от преводния процес и механизмите, свързани с резултата от превода,
а от друга страна – явленията, характерни за сравнението между езиците, и
явленията от текстуален характер. (Уртадо Албир, 2011: 265-266)
3.2.1. Смесване на преводния
процес с резултата от превода
Това объркване води началото си от Вине и Дарбелне, които представят
преводните процедури като обяснение на начина, по който се развива процесът на
превода, макар всъщност да се отнасят до неговия резултат. Оттук техниките на
превод се смесват с методите и стратегиите на превод, които наистина са свързани
с когнитивния процес при превода. Тъй като самият термин „процедура” препраща
към преводните стратегии, Уртадо Албир предлага да се разграничават преводните
„техники”, които засягат получения при превода резултат и които каталогизират
различни видове преводачески решения, и „стратегиите”, които са свързани с
механизмите, използвани от преводачите през различните етапи от процеса на
превода с цел да се стигне до същите тези решения.
3.2.2. Смесване на явления,
специфични за сравнението между езиците, с явления от текстуален характер
Пак от Вине и Дарбелне произхожда объркването между явленията, присъщи
на езика, и явленията, които се проявяват в текста. Причина за това разминаване
е липсата на контекст в примерите, с които се илюстрират преводните процедури,
както и отсъствието на алтернативни варианти за превод във всеки конкретен
случай. Вследствие на това не се вземат предвид категориите, които са
специфични в превода на текста - като кохерентност, кохезия и др. В този смисъл
например „заимстването”, „транспозицията” и „инверсията” на Вине и Дарбелне или
„изпускането” на Васкес Айора не могат да се смятат за преводни техники, ако не
са текстуален избор на преводача, а са задължителни варианти, наложени от
характеристиките на съответния език.
3.3. Класификация на преводаческите техники на Уртадо
Албир
3.3.1.
Динамично-функционален подход
Уртадо Албир предлага динамично-функционален подход при разглеждането
на преводаческите техники, който се основава на невъзможността да се оценяват
похватите в превода и още по-малко да се представят взаимноизключващи се
антонимични двойки, без да се разглеждат в рамките на конкретна преводаческа
ситуация. В този смисъл техниките в превода зависят от жанра на конкретния
текст (договор, туристическа брошура и пр.), от вида на превода (технически, художествен превод и пр.),
от формата на превод (писмен, консекутивен и пр.), от целта на превода и
особеностите на реципиента, и от избрания метод на превод (комуникативен,
свободен и пр.).
Тук е важно да се посочи, че авторката не разглежда техниките на превод
като единствените категории, които служат за анализ на преведения текст от
гледна точка на оригинала, тъй като според нея също толкова важни са
текстуалните категории (кохерентност, кохезия, тематична прогресия),
извънтексуталните (които са свързани със създаването и рецепцията на оригинала
и на превода) и процесуалните (метод и стратегия на превод).
3.3.2. Класификация на
техниките за превод
При съставянето на класификацията на преводаческите техники Уртадо
Албир следва следните критерии[7]: 1)
разграничава понятието за техника от други сродни понятия (стратегия, метод и
грешка в превода); 2) включва единствено процедури, присъщи на превода на
текстове, а не на сравнение между езици; 3) отчита функционалността на
съответната техника според текста, контекста, избрания метод и пр., вследствие
на което не са прави оценка на нейната правилност или неправилност. Авторката
запазва в максимална степен най-използваната преди нея терминология, но и
добавя свои предложения за нови преводачески техники, които според нея не са
били описани дотогава. Като цяло тя предлага следните осемнадесет техники за
превод (Молина Мартинес, 2001: 113-117; Молина Мартинес, Уртадо Албир, 2002; Уртадо Албир, 2011: 268-371)[8]:
–
Адаптация (adaptación) – заместване на реалии от изходната култура с реалии
от приемащата култура (англ. baseball
> исп. fútbol).
–
Вариация (variación) – промяна на езикови или извънезикови елементи
(интонация, жестове), които засягат аспекти от езиковата вариация (промяна на
тона, стила, диалекта, социолекта и пр.).
–
Генерализация (generalización) – използване на по-общ или неутрален термин (фр. guichet, fenêtre, devanture > англ. window).
–
Дословен превод (traducción literal) –
превод на даден израз дума
по дума (англ. She is reading > исп. Ella está leyendo).
–
Езикова компресия (compresión lingüística) – съкращаване на езикови елементи (англ. Yes, so what? > исп. ¿Y? вместо Sí, y qué?) Използва се главно при симултанен превод и при
субтитриране.
–
Езиково разширяване (ampliación lingüística) – добавяне на езикови елементи. Използва се главно
при консекутивен превод и при дублажи на филми (англ. No way > исп. De ninguna
de las maneras вместо En absoluto).
Противопоставя се на езиковата компресия.
–
Заимстване (préstamo) – използване на дума или на израз от чужд език без
промяна. Може да е чисто, без никаква промяна (англ. lobby > исп. lobby), или натурализирано, получено чрез
транслитерация (англ. meeting > исп. mitin).
–
Заместване (substitución) – заместване на езикови елементи с извънезикови (интонация,
жестове) и обратно. Използва се при устен превод.
–
Изпускане (elisión, reducción)[9] – изпускат се елементи с информация от изходния текст
(напр. във фразата Ramadán, el mes del ayuno para los musulmanes се
изпуска приложението обяснение el mes del
ayuno para los musulmanes).
–
Калкиране (calco) – дословен превод на чужда дума или израз. Може да е
лексикално и структурно (фр. École Normal
> англ. Normal School).
–
Компенсация
(compensación) – въвеждане
на друго място в преводния текст на информативен или стилистичен елемент, който
по някаква причина не може да се предаде на същото място, където фигурира в
изходния текст.
–
Конкретизация (particularización) –
използване на по-точен или
по-конкретен термин (англ. window >
фр. guichet). Противопоставя се на генерализацията.
–
Модулация (modulación) – лексикална или структурна промяна на гледната точка,
на подхода или на мисловната категория спрямо формулировката в изходния текст
(исп. Vas a ser padre > бълг. Ще
имаш дете)[10].
–
Описание (descripción)
– заместване на термин или на
израз с описанието на формата или на функцията му (итал. panettone > исп. el
bizcocho tradicional que se toma en Noche Vieja en Italia).
–
Разширение (amplificación) – добавяне на уточнения, които не съществуват в
изходния текст, напр. обяснителни парафрази, бележки на преводача, включително
под линия, и пр. (исп. Ramadán > el mes del ayuno para los musulmanes).
Противопоставя се на изпускането.
–
Речево творчество (creación discursiva) – създаване на изкуствено съответствие, непредвидимо
извън контекста (напр., при заглавия на филми – англ. Rumble fish > исп. La ley de la calle).
–
Транспозиция (transposición) –
промяна на граматическата
категория (англ. He will soon be
back > исп. No tardará en
venir вместо Estará de vuelta pronto.)
–
Утвърдено съответствие (equivalente acuñado) –
използване на вече възприети
и утвърдени термини или изрази в метаезика като еквиваленти на термини или
изрази от изходния език (англ. They are
like as two peas > исп. Se parecen
como dos gotas de agua).
Класификация на техниките за превод на Уртадо Албир и
Молина Мартинес
|
Адаптация
(adaptación)
|
(англ.) baseball
> (исп.) fútbol
|
|
Вариация
(variación)
|
Промяна на тона, стила, диалекта, социолекта и пр.
|
|
Генерализация
(generalización)
|
(фр.) guichet,
fenêtre, devanture > (англ.) window
|
|
Дословен
превод (traducción literal)
|
(англ.) She is reading > (исп.) Ella
está leyendo
|
|
Езикова
компресия (compresión lingüística)
|
(англ.) Yes,
so what? > (исп.) ¿Y?
|
|
Езиково
разширяване (ampliación lingüística)
|
(англ.) No way
> (исп.) De ninguna de las maneras
|
|
Заимстване,
заемка
(préstamo)
|
(англ.) lobby
> (исп.) lobby
(англ.) meeting > (исп.) mitin
|
|
Заместване
(substitución)
|
Заместване на езикови елементи с извънезикови
(интонация, жестове) и обратно
|
|
Изпускане
(elisión,
reducción)
|
Изпускат се елементи с информация от изходния текст
|
|
Калкиране,
калка
(calco)
|
(фр.) École
Normal > (англ.) Normal School
|
|
Компенсация
(compensación)
|
(англ.) I was seeking theе,
Flathead > (фр.) En
vérité, c’est bien toi que je cherche, O Tête-Plate[11]
|
|
Конкретизация
(particularización)
|
(англ.) window
> (фр.) guichet
|
|
Модулация
(modulación)
|
(исп.) Vas a
ser padre > (бълг.) Ще имаш дете
|
|
Описание
(descripción)
|
(итал.) panettone
> (исп.) el bizcocho tradicional que
se toma en Noche Vieja en Italia
|
|
Разширение
(amplificación)
|
(исп.) Ramadán
> el mes del ayuno para los
musulmanes
|
|
Речево
творчество (creación discursiva)
|
(англ.) Rumble
fish > (исп.) La ley de la calle
|
|
Транспозиция
(transposición)
|
(англ.) He
will soon be back > (исп.) No
tardará en venir
|
|
Утвърдено
съответствие (equivalente acuñado)
|
(англ.) They
are like as two peas > (исп.) Se
parecen como dos gotas de agua
|
3.4. Други предложения за систематизиране на
преводаческите техники
Тъй като съществува огромно многообразие от подходи
към техниките за превод, много от тях не фигурират в разработките на Уртадо
Албир и Молина Мартинес и затова предлагаме още две класификации, появили се в
западното преводознание в края на 90-те години на миналия век - преводаческите
стратегии на Андрю Честърман (1997) и систематизирането на основните
преводачески процедури на Хуан-Габриел Лопес Гиш и Жаклин Минет Уилкинсън
(1997). Избираме тях, тъй като те са относително най-нови и в най-голяма степен
са съизмерими концептуално с предложението за класификация на преводаческите
техники на Уртадо Албир и Молина Мартинес, което съставлява ядрото на настоящия
обзор на този проблем в западното преводознание.
3.4.1.
Класификация на А. Честърман
Честърман основава класификацията си на „преводаческите
стратегии” (според неговата терминология) на презумпцията, че те са инструмент,
който помага на преводачите да се придържат към нормите на превод. Неговата
изходна точка е възприемането на превода като процес и вследствие на това
разделя стратегиите на две големи групи – стратегии на разбиране (comprehension
strategies) и стратегии на производство (production strategies), но
систематизира главно вторите. Без да се опира на конкретни двойки езици, Честърман
разделя стратегиите на три големи групи - синтактични, семантични и
прагматически, като всяка група съдържа по десет подкатегории.
–
Синтактичните
стратегии биват: 1)
дословен превод (literal translation); 2) заемка, калка (loan, calque);
3) транспозиция (transposition); 4) промяна на преводната единица (unit
shift); 5) промяна в структурата на фразата (phrase structure change);
6) промяна в структурата на изречението (clause structure change); 7)
структурна промяна между изречения (sentence structure change); 8)
промяна в кохезията (cohesion change); 9) промяна на равнището -
фонологично, морфологично, синтактично и лексикално (level shift); 10)
промяна на реторичната схема – паралелизъм, повторение, алитерация и пр. (scheme
shift).
–
Семантичните
стратегии биват: 1)
синонимия (synonomy); 2) антонимия (antonomy); 3) хипонимия (hyponomy);
4) опозитивни двойки (converses); 5) промяна в равнището на абстракция (abstraction
change); 6) промяна в разпределението на елементите (distribution change);
7) емфатична промяна (emphasis change); 8) парафраза (paraphrase);
9) промяна на тропи (trope change); 10) други семантични промени (other
semantic changes).
–
Прагматическите
стратегии биват: 1)
културно филтриране [или т.нар. натурализация] (cultural filtering); 2)
поясняване (explicitness change); 3) промяна в информацията (information
change); 4) промяна на междуличностното отношение (interpersonal change); 5) промяна в речевия акт (illocutionary
change); 6) промяна в кохерентността (coherence change); 7) частичен
превод (partial translation); 8) промяна във видимостта [на автора] (visibility
change); 9) трансредактиране (transediting) - термин на К. Стетинг
(1989)[12], с
който се обозначават редакторските промени, които преводачът трябва да направи
при недобро състояние на оригинала (пренаписване, значителни структурни промени
и пр.); 10) други прагматически промени (other pragmatic changes) -
напр. избор на определен диалект. (Честърман, 1997: 87-116)
Класификацията на Честърман е извънредно детайлизирана
и в този смисъл е изключително полезна за описване на преводаческия процес, но
в същото време именно нейната изчерпателност я прави твърде тромава, за да
послужи като инструмент за обучение на бъдещи преводачи.
3.4.2.
Класификация на Лопес Гиш и Минет Уилкинсън
Лопес
Гиш и Уилкинсън не предлагат нови техники на превод, а обобщават съществуващите
(въз основа на съпоставка между двойката езици английски-испански), главно на
Вине и Дарбелне, като ги систематизират в десет пункта и коментират подробно
практическото им приложение, което прави разработката им особено полезна за
преводачите.[13]
В тяхната класификация обаче необяснимо липсват някои общоприети техники, като
например различните видове културни съответствия, което е сериозен недостатък в
разработката им. Предложените от тях техники, наречени „процедури”, са
следните: заемка, калка, дословен превод, транспозиция, модулация,
съответствие, адаптация, добавяне (expansión), изпускане (reducción)
и компенсация. (Хил Бардахи, 2003: 154)
ІІ.
Руска школа
1.0. Понятие
за преводаческа трансформация в руската школа
От началото и след 50-те години
на ХХ в. въпросът за преводаческите трансформации намира място в трудовете на
такива теоретици на превода като Я. И. Рецкер, А. В.Фьодоров, Л. С. Бархударов,
А. Д. Швейцер, В. Н. Комисаров, Л. К.Латишев и др.
Съвременното руско преводознание разглежда преводаческите
трансформации като част от теорията за закономерните съответствия (ТЗС), формулирана
за първи път през 1950 г. от Я. И. Рецкер в статията му „О закономерных
соответствиях при переводе на родной язык”, както и в монографията на А. В. Фьодоров
„Введение в теорию перевода” (1953). Рецкер
(1974: 11-12) различава три категории закономерни съответствия: 1) еквиваленти
(установили се по силата на тъждественост на означаемите и наложили се в
традицията на езиковите контакти); 2) вариантни и контекстуални съответствия и
3) всички видове преводачески трансформации, които са тясно свързани с
понятието „единица на превода“. Редица учени разглеждат ТЗС като мощен
стимул за възникването през 50-те години на миналия век на ново направление в
лингвистиката – лингвистика на превода.
Преди да пристъпим към
описанието на преводаческите трансформации, трябва да се определи значението, което
влагат редица руски учени в термина „преводаческа трансформация”.
От лингвистична гледна точка думата „трансформация” означава „преобразуване, превръщане”, т.е.
може да има обектно и субектно значение. В разговорния език „трансформация” се
употребява предимно със субектно значение – например, когато говорим за
настъпила качествена промяна у някого, водеща до ново отношение към света, до
нови нравствени позиции и т.н. Според Български
тълковен речник (2008: 979) трансформацията е „промяна на вида, формата и
строежа на нещо; преобразуване.” Речникът
на чуждите думи в българския език (1982: 872) определя трансформацията като
„промяна, преобразуване на вида на нещо”. Като научен термин в лингвистиката
„трансформация” се използва най-вече с обектно значение. О. С. Ахманова (1969: 480)
определя трансформацията като „един от методите за пораждане на вторични
езикови структури, който се състои в закономерно изменение на основните модели
(или ядрени структури)”. Според Съвременния
речник на чуждите думи (1999: 617) трансформацията е „преобразуване […],
благодарение на което от една конструкция може да се получат редица други
конструкции”. С други думи, лингвистичното значение на думата „трансформация” означава
преди всичко както целенасочено преобразуване, така и неговият резултат.
ТЗС не се споделя от всички
учени, тъй като например тя е трудно приложима към синтактичните или
фразеологичните конструкции, които сами по себе си не са обект на превода, а
по-скоро на декодиране на техния смисъл в изходния текст. Самият Рецкер (1962:
49) твърди, че “даже установените, устойчиви граматични съответствия в много
случаи се оказват неприемливи в практиката на превода”. Авторът добавя, че методът
на откриване на аналози е приложим най-често при превода на обществено-политически
текстове и намирането на терминологични еквиваленти в научно-техническия превод
(1950: 158). В основата на постановката на Рецкер и Фьодоров във споменатите трудове
стои схващането, че дадена лексикална единица, т.е. дума от изходния текст, в
по-голяма или по-малка степен съответства или трябва да съответства на лексикална
единица от езика на превода и именно към тези съответствия трябва да се стреми
преводачът.
1.1. Рецкер, в съавторство с Бархударов (2003: 83-84), започват да наричат “адекватни замени”
похватите при превода или разновидностите на лексикалните трансформации. Към
тях те отнасят „смисловото (логическото) развитие на понятието” и така
нареченото „цялостно преосмисляне”.
От голямо значение в теорията на превода е
определението на Бархударов (1975: 5) за същността на преводаческите
трансформации, тъй като то в голяма степен разкрива същността на този въпрос.
Според него става въпрос за междуезикови преобразувания, пренареждане на
елементите от изходния текст, операции на повторно изразяване на смисъла или перифразиране
за постигане на преводна еквивалентност. Терминът „трансформация“ се използва
най-вече за изразяване на определени отношения между изходния текст и неговия
превод, за своеобразна замяна в процеса на превода на една форма с друга.
Според тази изходна постановка преводаческите трансформации представляват
междуезикови операции на повторно изразяване на смисъла. Именно в този смисъл
Комисаров (2002: 172) говори за трансформационен превод. Интересен е фактът, че
в западното преводознание терминът “трансформация“ се среща много рядко, тъй
като се употребява предимно понятието „съответствие“ (Алексеева, 2010: 162-163).
1.2. А. Д. Швейцер (1973) отбелязва редица недостатъци на ТЗС, както и
на самия термин. Въпреки това подчертава, че тази теория „е оказала и
продължава да оказва значително влияние върху развитието на лингвистичната
теория на превода и на практиката на нейното преподаване като езикова
дисциплина. Именно тази теория лежи в основата на повечето излезли в наше време
практически пособия по превод” (1973: 17). В публикуваната през 1988 г. книга „Теория
перевода: статус, проблемы, аспекты“ Швейцер обобщава възгледите на теоретиците
на превода за преводаческите трансформации като подробно ги описва и отнася
този термин до семантичните и прагматичните аспекти на превода. В своето
тълкуване авторът посочва, че терминът „трансформация” се използва в
преводознанието в метафоричен смисъл. Според него всъщност става въпрос за
отношение между изходно и крайно езиково изразяване, за замяна в процеса на
превода на една форма за изразяване с друга – замяна, която ние образно
наричаме превръщане или трансформация (1988: 118).
1.3. А. Н. Крюков (1988: 71) отбелязва, че процесът на превода трябва да
се мисли „не като процес на ˈсглобяванеˈ на текста на превода от ˈзаготовкиˈ в
изходния текст по пътя на пренареждане, замени, добавяния и изпускания, а като
процес на пораждане на речево изказване, насочено към постигане на по-рано
поставена цел, т.е. като речева дейност на базата на езика на превода“.
1.4. Л. К.
Латишев използва собствена терминология
и говори за “мярка на преводаческите трансформации” (2000: 40). Той определя
същността на преводаческите трансформации като “съзнателно отстъпление от
структурния и семантичния паралелизъм между изходния език и езика на превода в
името на тяхната еднаквост в плана на въздействието” (2000: 27). Причините за използването
на преводаческите трансформации Латишев вижда в съществените разминавания на
комуникативните компетенции на носителите на изходния език и носителите на
езика на превода, както и в необходимостта те да се изгладят заради постигането
на еднаквост на въздействието на изходния и преведения текст, т.е. в областта
на прагматиката. Авторът смята, че преводаческите трансформации са средство за
решаване на противоречията, които периодично възникват между двете основни
изисквания към превода според него: изискването за равностойност на
регулиращото въздействие на изходния текст и текста на превода и изискването за
семантично-структурно подобие (2000: 30).
1.5. В. Н. Комисаров (2004: 172) определя трансформацията като
преобразуване на отрязък от текста на оригинала в текста на превода, като я
нарича „операционна единица“ на преводаческия процес. Авторът отделя от
трансформациите „преводаческите съответствия“, определяйки ги като „единици на
езика на превода, често използвани за превод на дадена единица от езика на
превода“. Доколкото преводаческите трансформации се осъществяват с помощта на
езикови единици, имащи както план на съдържанието, така и план на изразяването,
те имат формално-семантичен характер и предизвикват преобразуване и на формата,
и на значението на изходните единици.
1.6.
И. С. Алексеева (2010: 166) разбира под трансформации междуезикови преобразувания,
които изискват „реорганизиране” на лексикално, граматично и текстово равнище.
1.7. В. Г. Гак (1978: 15) определя преводаческите трансформации като
отдръпване „от използването на изоморфни средства, налични в двата езика“.
Използването на преводачески трансформации се налага от различни фактори. В
този случай оказват влияние не само особеностите на узуса – или общоприетото
използване на изоморфни средства за изразяване, – но и специфичните
контекстуални особености на тези средства в конкретния речев регистър. Тяхното
пренебрегване води в преведения текст до загуба на функционално-стилистични
средства, присъстващи в оригинала.
1.8. Р. К. Миньяр-Белоручев (1980: 219-220) отбелязва, че работата на преводача
може да бъде определена като поредица от трансформации на различни равнища: 1)
трансформации на лексикално равнище (вътрешно езикова и междуезикова
синонимия); 2) трансформации на семантично равнище (смислов анализ на текста);
3) трансформации на информационно равнище (ключова информация, речева компресии
и др.). Докато трансформациите на лексикално равнище (повърхнинна структура) и
на семантично равнище (дълбочинна структура) могат да се нарекат лингвистични
операции, то трансформациите на информационно равнище представляват изцяло
преводачески операции, които подкрепят статута на съществуването на самостоятелна
наука за превода. Смисълът на трансформациите според автора се състои в
изменение на формалните (лексикални и граматични трансформации) или на
семантичните (семантични трансформации) компоненти на изходния текст при
съхраняване на информацията, предназначена за предаване (1980: 231).
1.9. А. Л. Семьонов (2008: 160-162) отбелязва, че преводачът се сблъсква
с такива различия, които не позволяват без загуби в смисъла да се използват
прости замени на единици от единия език с единици на другия. Тогава той е
длъжен да намери такива средства, които да притежават съответните функции на
въздействие върху читателя на превода, каквито е имал оригиналът по отношение на
носителите на езика. Семьонов нарича преводачески трансформации междуезиковите
преобразувания, използвани за целите на постигане на еквивалентност между
текстовете на оригинала и превода, както и за съхраняване на функционалното
въздействие на съобщението. Авторът добавя, че трансформацията е преводачески
способ, за който е характерен отклонение от семантико-структурния паралелизъм
между оригинала и превода.
1.10. Н. К. Гарбовский, Н. Ф. Белик и А. Ф. Ширяев (1982: 97) отбелязват, че изучаването на видовете
преводачески трансформации заема централно място в обучението по превод. Под
преводачески трансформации те разбират „отстъпление от използваните изоморфни
средства, налични в двата езика“. Според тях използването на трансформации може
да бъде продиктувано от различни фактори, като в основата лежат не само
особеностите на общоприетата употреба на изоморфни средства за изразяване, установени
от езиковите норми на дадената двойка езици, но и случайни, обусловени от специфичността
на контекста, които се използват в конкретна функционална разновидност на
речта. Именно последните често не се вземат под внимание от преводачите, което води
до това преведеният текст да губи изразителността на оригинала.
1.11. А. Паршин (2000: онлайн ресурс) смята,
че по-подробна характеристика на процеса на превода се постига по пътя на
описанието на „мислените операции“, с помощта на които преводачите намират
необходимия инвариант на превода. По време на тези операции се предполага, че
между единиците на оригинала и единиците на превода съществува непосредствена
връзка, при която от изходните единици чрез определени преобразувания или
трансформации могат да се получат единици на превода. Според Паршин
представянето на процеса на превода като преобразуване на единици от оригинала
в единици на превода има условен характер. Самите преобразувания не се осъществяват
отделно в изходния и в преведения текст, а задължително между разноезични
единици. Във връзка с това споменатите преобразувания, или както Паршин ги
нарича „способи на превода“, вече не представляват вътрешноезикови
трансформации, а преводачески трансформации. В този смисъл Паршин прави
заключението, че преобразуванията, чрез които може да се осъществи преход от
единиците на оригинала към единиците на превода се наричат преводачески (междуезикови) трансформации.
2.0.
Класификации на преводаческите трансформации в руската школа
Описанието на видовете преводачески трансформации
става един от важните научни и лингвистични въпроси в теорията на превода и
изучаването на процеса на превода. Изводите за наличието на едни или други
съответствия се правят въз основата на съпоставителен анализ на изходния текст
и текста на превода, което често излиза извън рамките на научното изследване на
обективните когнитивни процеси при превода.
В руското преводознание съществуват много класификации
на преводаческите трансформации. Ще се спрем на най-често цитираните в научната
литература.
2.1. Я. И. Рецкер (1974: 216) разграничава два основни типа трансформации:
1) граматични (чрез замяна на части на речта или изречението);
2) лексикални (конкретизация, генерализация, диференциация на
значението, антонимичен превод, компенсация на загубите и др.).
В друг съвместен учебник с Комисаров и Тархов (2005: 97-98), Рецкер посочва
следните по-подробни видове трансформации:
1) граматични (преобразуване на структурата на изречението в
процеса на превода в съответствие с нормите на езика на превода):
– промя на словореда;
– промяна в структурата на изречението (пълна и частична);
– замяна на части на речта и части на изречението;
– добавяне на думи;
– изпускане на думи
2) лексикални:
– диференциация на значението;
– конкретизация на значението;
– генерализация на значението;
– смислово развитие;
– антонимичен превод;
– цялостно преобразуване
– компенсация на загубите в процеса на превода.
2.2.
Л. С. Бархударов
(Бархударов и Рецкер, 2003: 78) говори
за четири основни вида трансформации:
1) разместване:
– промяна на реда на думите и
словосъчетанията в структурата на изречението;
– промяна в последователността на частите
на сложното изречение;
– промяна в реда на самостоятелни
изречение в постройката на текста.
2) замени:
– на
формата на думата;
– на
частите на речта;
– на
частите на изречението (реорганизиране на синтактичната структура на
изречението);
–
синтактични замени в сложното изречение (на просто изречение със сложно, на
сложно изречение с просто, на главно изречение с подчинено, на съюзно свързване
с безсъюзно и др.);
– лексикални
(конкретизация и генерализация);
– замяна на
следствието с причина и обратното;
– антонимичен
превод;
–
компенсация.
3) добавяне;
4) изпускане.
2.3. А. Д. Швейцер (1973: 274-280) различава похвати на превода – отнасящи се към
областта на преводаческата практика – и трансформации, съставляващи основата на
един или друг похват, като в голяма степен се явяват елементи на теоретичния
модел на превода. Той различава семантични и синтактични (граматични)
трансформации. Семантичните трансформации определя като „описващи ситуативния
модел на видовете преобразувания на смисловата структура на отделните думи и
изказвания в цялото”, а синтактичните – като „преобразуване на граматичната
структура на изказването при запазване на неговия лексикален пълнеж”. Швейцер
предлага следната класификация:
1) семантични трансформации:
– векторна замяна;
– добавяне на семантични компоненти;
– замяна на семантични категории;
– изпускане на семантични компоненти;
– пренос;
– преразпределение на семантичните компоненти;
– повторение на семантични компоненти;
– разширение;
– смесване;
– съкращение на семантични компоненти;
– свиване.
2) синтактични трансформации:
– антонимичен превод;
– генерализация;
– конкретизация,
както
и други разновидности на преобразувания, по-точно:
3) замени:
– лексикално разгръщане;
–
лексикално свиване;
–
стилистична модификация.
4) преобразуване на изходния текст:
– компресия на текста;
– прагматична адаптация.
Швейцер
обобщава преводаческите трансформации и в друга, по-сбита класификация:
1) трансформации
на компонентно равнище въз основа на семантична валентност (замяна на
морфологични средства с лексикални, с други морфологични, синтактични, фразеологични
средства и т.н.);
2) трансформации
на прагматично равнище (преводачески компенсации, замяна на стилистични
средства с други, замяна на реалии с аналогични в езика на превода, както и
интерпретиращ и поясняващ превод и др.);
3) трансформации,
които се осъществяват на референциално равнище (конкретизация,
генерализация, замяна на реалии, реметафоризация, метонимична трансформация,
деметафоризация и др.);
4) трансформации
на стилистично равнище (компресия и разширение).
2.4. В. Н. Комисаров (2004: 56) разглежда
следните видове трансформации:
1) лексикални
(транскрибиране, транслитерация, калкиране); лексико-семантични замени (модулация
или смислово развитие, конкретизация и генерализация;
2) граматични
(дословен превод или синтактично уподобяване [разделяне на изречение,
обединяване на изречения], граматични замени [на формите на думите, на частите
на речта, на вида изречение] и разделяне на изречение;
3) комплексни
лексико-граматични (2004: 87) (антонимичен превод, експликация или
описателен превод, компенсация).
2.5.
Л. К. Латишев (1981:
248) подразделя преводаческите трансформации в шест вида:
1) лексикални (синонимна замяна, която
зависи от контекста);
2) стилистични (трансформация на
стилистичната оцветеност на превежданата дума;
3) морфологични (трансформация на една
част на речта в друга или нейната замяна с няколко части на речта);
4) синтактични (трансформации на
синтактични конструкции – думи, словосъчетания и изречения, – промяна на вида
подчинено изречение, промяна на вида на синтактичните връзки и др.;
5) семантични (замяна на детайли с
признаци);
6) смесени (конверсна трансформация и
антонимичен превод).
2.6.
И. С. Алексеева (2010:
166) разграничава седем основи вида трансформации:
1) разместване:
– в превода на разположението на езиковите елементи, които съответстват
на езиковите елементи на оригинала;
– на отделни думи, словосъчетания, части на сложното изречение, на
прости изречения в рамките на сложното и т.н.
2) замяна:
– замяна на формата на дума (напр. ед. с мн. число и т.н.; падежни
замени при различие в управлението);
– замяна на части на речта (напр. замяна на сложно съществително с
конструкция прилагателно + съществително и т.н.);
– порономинализация (напр. замяна на първична номинация с вторична: съществително
име с лично или показателно местоимение и т.н.);
– замяна на части на изречението тогава, когато се осъществява
пренареждане на синтактичната структура;
– синтактични замени в сложното изречение (на сложно изречение с
просто; на просто изречение със сложно; на сложно съчинено със сложно подчинено
изречение; на съюзно свързване с безсъюзно и т.н.);
– лексикални (частично изменение на семния състав на изходната лексема;
преразпределяне на семния състав на изходната лексема; конкретизация;
генерализация);
3) добавяне
(разширяване на текста на оригинала, свързано с необходимостта от по-пълно
предаване на неговото съдържание);
Добавянията
според авторката биват:
– лексикални и
– граматични.
4) изпускане:
– контекстуално (свързани с
формата на превод – най-често при устния превод този вид изпускане е резултат
от компресирането на текста, но стремежът е да не засяга инвариантните
съответствия и т.н.).
5) антонимичен превод (лексико-семантична замяна, която се
изразява най-често в трансформация на утвърдителна конструкция в отрицателна).
6) компенсация (отнася се до функционалните доминанти на текста,
които регулират йерархичните компоненти на съдържанието: инварианти и
вариантно-вариабилни компоненти.
Алексеева различава също:
– едноравнищна позиционна
компенсация (предаване в превода най-вече на фразеологизми);
– разноравнищна/качествена
компенсация (широко разпространена при превода на народни приказки, където са
налице редица инваринатни признаци: словоред, устойчиви епитети, безпредикатни
структури, архаично-просторечна лексика и т.н.).
7) описателен превод (многофункционална трансформация, която по
същество представлява лексикална замяна с генерализация, съпроводена с
лексикално добавяне).
2.7.
Т. Р. Левицкая и А. М. Фитерман (1963:
263) открояват три типа преводачески трансформации:
1) граматични (размяна, изпускане и
добавяне, реконструиране и замяна на изречение);
2) стилистични (синонимични замени и
описателен превод, компенсация и др.);
3) лексикални (замяна и добавяне,
конкретизация и генерализация на изречението, както и изпускането).
2.8.
Р. К. Миньяр-Белоручев
(1980: 181) насочва своето внимание към симултанния превод и смята, че преводаческите
трансформации имат за цел да подготвят изходния текст за операции на
формално-знаково равнище. За тази цел авторът разглежда следните трансформации:
1) лексикални
(търсене на речеви единици, съществуващи в семантичните системи, оформени у
преводача);
2) граматични
(отчитащи най-разпространените несложни синтактични конструкции на езика на
превода):
– преминаване от
обратен към прав словоред;
– замяна на
пасивни конструкции с активни;
– преминаване от
едносъставно изречение към многосъставно;
– замяна на
изходен подлог;
– преминаване от
една част на речта към друга;
– замяна на сложни
синтактични конструкции с прости.
3) речева
компресия, която се постига по пътя на използване на всички възможни
видове трансформации.
2.9.
Т. Р. Казакова (2001: 22)
отбелязва, че от езикова гледна точка за превода на определени единици от
изходния текст, за които няма стандартни съответствия, преводачът разполага с
три основни групи трансформации:
1) лексикални (транслитерация/транскрипция, калкиране, семантична модификация, описание,
коментар, смесен (паралелен) превод);
2) граматични (функционални замени и
добавяния, граматични трансформации, антонимичен превод, нулев превод и др.);
3) стилистични (замяна на лексикалния състав, замяна на образ, замяна
на тропи, отнемане на преносно значение, дословен превод с коментар или без коментар
и др.).
1) компресия;
2) общо реорганизиране на изреченската
структура (съобразено с особеностите на структурата на английското
изречение);
3) инверсия (предполага подредба на
думите в обратен ред по отношение на тяхния обичаен словоред, когато това се
изисква от граматичните правила на езика на превода);
4) конкретизация (подбор при превода на
най-точните или конкретни съответствия или нюанси на значението);
5) генерализация (той е противоположен
на конкретизацията и вместо дума с конкретно значение, се използва дума с
по-общо значение);
6) смислово развитие при превода
(по-дълбоко смислово тълкуване на една или друга лексикална единица или словосъчетание
с цел уточняване на смисловото съдържание на изказването и намиране на по-добро
и стилистично уместно контекстуално решение);
7) антонимичен превод (има за цел
най-адекватното и естествено за езика на превода изразяване на мислите от
оригинала чрез използване на противоположни лексикални значения);
8) цялостно преобразуване
(преобразуване на вътрешната форма както на отделната лексикална единица, така
и на цялото изречение, като преобразуването се извършва не по елементи, а
цялостно[15]);
9) компенсация (използва се тогава,
когато дадена единица от оригинала – без организираща и смислова роля в текста
– не може да се възпроизведе напълно и се заменя с формално по-далечна в езика
на превода, при условие че това не нарушава смисловото единство на целия текст);
10) превод на атрибутивни съчетания и групи.
2.11. В. Г. Гак (1971: 78-96) формулира пет основни вида семантични
трансформации, които съвпадат с пет типа логически отношения между понятията:
1) синонимични замени;
2) антонимични преобразувания;
3) семантични процеси на разширяване и
стесняване (= генерализация и конкретизация при превода);
4) процес на пренос (= логическо
развитие на понятието);
5) преразпределение на семантичните компоненти
(замяна на дума със словосъчетание или словосъчетание с дума), съкращаване или
повтаряне на семантични компоненти, изпускане или добавяне на семантични
компоненти, замяна на семантични категории и т.н.
2.12. З.
Д. Лвовская (по Гарбовски, 2007:
374) нарича преводаческите трансформации „еквивалентни преобразувания”, като
различава следните видове:
1) замени от общ тип;
2) замени на значението на изреченията;
3) замени, свързани с изменение на повърхностните синтактични отношения и на
експликацията на дълбочинните връзки;
4) замяна на едно изречение с две или повече, или обединяване
на две или повече изречения в едно;
5) конкретизация;
6) генерализация;
7) антонимични замени;
8) компенсация.
Заключение
Представеният
обзор на предводаческите техники/трансформации в западноевропейското,
американското и руското преводознание показва сложността на този теоретичен и
практически проблем, която се изразява в голямото разнообразие от подходи и критерии за описание и
систематизиране на преводаческите похвати, използвани в процеса на превода с
цел решаване на конкретни преводачески проблеми за постигане на
функционално-еквивалентен превод.
В
зависимост от конкретната преводаческа задача и от типа текст за превод, както
и от теоретичното описание и анализ на преводаческия продукт, в научните
изследвания обикновено се използват смесени модели на преводачески
техники/трансформации. В този смисъл би представлявал интерес по-задълбочен
съпоставителен анализ на класификациите на отделните школи в теорията на
превода с цел изграждането на специфични модели на превод и изследване, които да
са приложими към различни видове текстове и форми на превод, както и да
подпомагат преводачите в практическата им работа.
[1]
С оглед на прегледността на текста по-нататък позоваванията на разработките на
Уртадо Албир и на Молина Мартинес, които работят заедно по тези проблеми, не се
посочват изрично, освен ако не е наложително. На места обаче те се уточняват с
допълнителни източници, което е отбелязано специално. Вж. Молина Мартинес (2001:
99-117); Молина Мартинес, Уртадо Албир (2002); Уртадо Албир (2011: 241-279).
[2] В статията се прави
разлика между дословен (текстуален) и буквален превод. Приемаме становището на
А. Леви, че в първия случай става дума за верен превод, но извършен на
равнището на формалната, а не на динамичната еквивалентност, докато във втория
случай преводът е неверен и грешен от етимологична или семантична гледна точка.
Вж. Леви (2002).
[3] „Сравнителна стилистика на
френски и английски език”- пр. Р. Станчева. Вж. Врина-Николов (2004: 286); Вине, Дарбелне (1995).
[4] Вариантите на чужд език
на отделни термини в класификациите, които на места се дават в скоби за по-голяма
ясонта, са на езика на използваните източници, цитирани в началото или в края
на съответния параграф или раздел. Преводите на термините и на цитатите са
наши, освен ако не е посочено изрично друго – В.С. и С.М.
[5]
Примерите в таблицата също са на Вине и Дарбелне. Вж. Вине, Дарбелне (2000: 92).
[6] Преводът е наш – В.С. и
С.М.
[7] Класификацията
е приложена експериментално в дисертационния труд на Лусия Молина, посветен на
превода на културни елементи в двойката езици испански език-арабски език, който
е изготвен под научното ръководство на Уртадо Албир. Вж. Молина Мартинес (2001).
[8]
Преводаческите техники са подредени по азбучен ред според българските правила.
[9]
При Уртадо Албир тази техника е наречена elisión, а при
Молина – reducción, но
същността й остава непроменена.
[10]
Примерът е наш – В.С. и С.М.
[11]
Примерът е на Вине и Дарбелне. Вж. Вине, Дарбелне (1995: 199).
[12]
Вж. Stetting, K., Transediting – A New Term for Coping with a
Gray Area between Editing and Translating. - In:
Graham Caie, Kirsten Haastrup,
Arnt L. Jakobsen, et al.,
eds. Proceedings of the Fourth Nordic Conference for
English Studies. Copenhagen: University of Copenhagen, 1989, pp. 371-382.
[13]
Вж. López
Guix, J.G., Wilkinson, J. M., Manual de traducción. Inglés-castellano: teoría y práctica.
Barcelona: Editorial Gedisa, 1997.
[14]
Авторът изхожда от превод от английски на руски и обратно.
[15]
Крупнов (1979: 23) дава приер с „Осторожно, двери закрываются!” (което може да
се чуе в руско метро), и неговия еквивалент на английски “Careful!”, като подчертава, че на английски би било неправилно
руският израз да се преведе с “ Careful!
The doors are closed.”, тъй като в подобна ситуация еквивалентният израз е “ Watch the doors, please.”
No comments:
Post a Comment