Политика, идеология, култура и пропаганда на режима на санацията в Полша между 2-те световни войни

Санация – (от лат. Sanatio - оздравяване) – наименование на полски исторически период между 1926-1939г., през който властта е управлявана от Юзеф Пилсудски и неговите поддръжници. Наименованието на периода е свързано с паролата „оздравяване“ на полската държава, за което настоява Пилсудски, а именно оздравяване на политическия живот, а оттам и икономическия и моралния. Санацията започва с Майския преврат.

Санацията може да се раздели на три етапа:

1.      1926-1930г. – легална парламентарна борба, характеризираща се с подсилване на изпълнителната власт и със създаването на опозиционен лагер против политиката на Пилсудски.

2.      1929-1935г. – безпардонна борба с опозицията

3.      1935-1939г. – разпадане на санацийния лагер след смъртта на лидера

Санация е разговорното наименование на лагера на правителството, възникнало в резултат на Майския преврат от 1926г., по време на който Пилсудски издига лозунга за „оздравяване“ на отношенията в държавата. Създават го бивши легионери и членове на ПВО „певеовци“, действащите преди 1926г. сдружения на ветерани и паравоенни (Асоциация на легионерите, Асоциация на стрелците – „Стрелец“), както и на партията на социалистите и на народната партия (ПСП, ПСП „Освобождение“). Освен това в състава на санацията влизали и малки организации на интелигенцията (Лейбъристката партия и Асоциацията за възстановяване на републиката - Związek Naprawy Rzeczpospolite), част от консерваторите (Stronictwo Prawicy Narodowej), отцепници от селската и работническата партия (НРП, 1928 отцепниците от ПСП – бившата Революционна фракция), предаставители на голямата промишленост и търговията (Lewitan). Така Пилсудски събира около себе си хора с различни възгледи.

Лагерът на санацията има интелигентно-чиновнически характер, той се основава на държавната бюрокрация и самоуправление, както гражданска, така и военна. Армията гарантира неприкосновеността на властта на Пилсудски, макар той да не признава намесата си в политическия живот. В санацията доминираща сила имат представителите на легионерско-„певеовската“ формация. Нейните лидери произхождат от редиците на армията (общественото мнение ги определя като"група полковници"), и някои от тях (Я. Бек, А. Пристор, В. Славек, K. Швиталски) са част от чиновническата група за управление, съсредоточена около Пилсудски, който взаема най-важните решения в държавата.

Главната политическа организация на санацията е основана през 1928г. от Безпартийния Блок за Сътрудничество с Правителството (ББСП). Това бил един конгломерат от групи с различен произход и политически програми. Те заедно се  подчиняват на властта на Пилсудски, признават доминиращата роля на държавата в създаването на правилата за обществения живот, силно подкрепят принципа на държавната власт (най-вече чрез увеличаване на правомощията на президента), отхвърляне на национализма, а също и стремежът към самостоятелна роля за Полша на международната сцена. Водената след Майския преврат външна политика се  оформя под влияние на теорията на двете вражески страни (Германия и СССР), но съгласно антируската традиция на лагера си, последователите на Пилсудски подчертават, че по-голяма опасност заплашва Полша от страна на източните ѝ съседи.

Безспорен лидер на лагера на „оздравяване“ е Пилсудски. След 1926г. той има позицията на диктатор, но не се възползва от реалните ѝ пълни правомощия. В рамките на самосотоятелно направения модел на управление Пилсудски запазва изключителното право да взема решения по въпроси от външната политика и въпросите на отбранителната политика (съотношението между парламента и опозицията), обсъждайки ги заедно с най-близките си сътрудници - "групата на полковниците" и оставя  икономическите и административни въпроси на компетентността на Министерския съвет. От 1931г. намалява личната активност на Пилсудски, кoято все повече и повече прехвърля обхвата на силата си на "групата от полковници". Членовете, които веднага след Майския преврат наистина изиграват водеща роля, но задкулисна в управляващия елит, от 1929 г. насам започват да покрива най-високите постове в държавата (министър-председател, министри), представяйки себе си като единствените оторизирани да тълкуват и изпълняват волята на Пилсудски. Затова пък Кажимеж Бартел, който в годините 1926-1930 е пет пъти министър-председател, загубва политическото си значение. Пилсудски, въпреки своето влошаващо се здравословно състояние, чак до смъртта си запазва позицията на арбитър като участва във вземането на решения за състава на управляващите властта в негово име.

            В годините от 1926г. – 1930г. санацията се концентрира върху развитието на собствени организационни структури, както и на отслабване на влиянието на опозиционните партии. Основен обект на атаки на санацийната пропаганда се явяват представителните институции, като Пилсудски не се стреми към премахване на парламентаризма. Целта му е същностна промяна като се сведе до минимум влиянието на политическите партии върху работата на Сейма и Сената. Добрата икономическа ситуация (до 1929г.), както и очакванията сред публичността за политическа стабилност в държавата, спомагат осъществяването на стремежите на Пилсудски.

През 1930 г., въпреки активността на силите в опозиция (център-ляво), санацията мобилизира целия си организационен потенциал, използвайки и други средства освен правно утвърдените („бжески избори“), в следствие на което борбата приключва в нейна полза. Oт този момент нататък санацийният лагер постига абсолютно мнозинство в парламента и може да прокара своите идеи в законодателството. Приетите през 1932-1933г. закони, засягащи събрания, сдружения, местно самоуправление и образование, отразяват авторитарната нагласа на поддръжниците на Пилсудски и желанието им да се засили контролът на властта над обществения и политическия живот.

           

²Певеовци са представителите на ПВО (Полската военна партия);

³Związek Naprawy Rzeczypospolitej (ZNR) organizacja polit.,1928 wszedł w skład BBWR, następnie z Partią Pracy utworzył Zjednoczenie Pracy Wsi i Miast; po 1930 zaprzestał działalności organiz.; byli działacze Związku Naprawy Rzeczypospolitej tworzyli zespół polit., zw. Naprawą, który 1937 wszedł częściowo w skład OZN; gł. działacze: M. Grażyński, Z. Lechnicki, W. Przedpełski; organy: „Przełom”, „Naród i Państwo”.

⁴Stronnictwo Prawicy Narodowej (SPN) konserwatywna partia polityczna. Utworzone 1907 w Krakowie jako kontynuacja ugrupowania stańczyków;w jego skład wchodzili też formalnie Podolacy; podczas I wojny świat. opowiadało się za rozwiązaniem sprawy pol. przy poparciu Austrii; 1918 przekształcone w Stronnictwo Budowy Zjedn. Polski; 1919 reaktywowane: 1927 weszło do BBWR; 1937 przekształcone w Stronnictwo Zachowawcze; gł. przywódcy: M. i J. Bobrzyńscy, W.L. Jaworski, L. Bieliński, Z. Tarnowski, A. Tarnowski, J. Hupka, B. Świeykowski, S. Badeni, J. Radziwiłł; organy prasowe: „Czas”, „Rola”.

⁵Lewitan – полска търговска франчайзингова хранителна верига

През този период „групата на полковниците” (с важното участие на А. Скварчински, Б. Подоски и В. Ростворовски) прави опит да конкретизира идеологията на санцията. Израз на това се явява проектът на нова конституция (Априлска конституция). В нея се съдържа същността на принципите, свързани с държавната, солидарната и анти-егалитарната политическа философия  на поддръжниците на Пилсудски, както и техните разбирания по отношение на изключителните заслуги и получените извънредни правомощия спрямо обкръжаващите ги. Въведеният по същото време нов избирателен закон практически лишава политическите партии от правото да предлагат свои кандидати, в следствие на което голям процент от гласоподавателите бойкотират парламентарните избори през 1935г. както и през 1938г.

Също така санацийният лагер имал за цел да засили влиянието си над синдикалните движения (през 1931г. се създава Związеk Związków Zawodowych – Съюз на Професионалените Съюзи ), на младежите (с помощта на Дружество за Взаимопомощ с  Държавата се създават Легион на Младежта и Полскo Скаутскo Сдружение),  ветераните и други.

            Укрепването на правителството на санацията на политически-правно равнище е придружено с разпадане вътре в санацийния лагер. Безпомощността на следващите кабинети по отношение на икономическата криза (1929-1935г.) провокира дискусия относно принципите на икономическата политика, в която се сблъскват възгледите на привържениците и противниците на държавническия интервенционизъм. Тези обсъждания водят до явна поляризация в рамките на Безпартийния Блок за Сътрудничество с Правителството. Понижаването на стандарта на живот и случаите на корупция в управляващия елит предизвикват нарастваща критика у  мнозинството на  легионите срещу „групата на полковниците“, обвинявайки ги в предателство на идеалите на „Майската революция“.  В същото време някои представители на групата (сред които и А. Пристор), загубват доверие към Пилсудски  за периода 1931г.-1934г., в следствие на което той не решава ясно проблема, кой ще заеме неговия пост при евентуалната му смърт. 

Пилсудски също отхвърля някои от концепциите на политическата система на полковниците, включително и проект, подготвен от В. Славек, за създаването на  т.нар. Легион за Заслуги (това е опит да се формализират правилата за назначаване на управляващия елит, използвайки се неясни критерий за "заслуги в работата за страната"). След смъртта на Пилсудски (12 май 1935) има борба за власт, която довежда  до т.нар. разлагане на лагера на рехабилитация. Исканията на "групата на полковниците“ (особено на техните лидери и В. Славек) да поеме наследството на Пилсудски са оспорени от президента Игнаци Мошчицки и Едуард Ридз – новият генерален инспектор на въоръжените сили. Мошчицки използва срещу Славек (настоящия премиер) неблагоприятните за санацията резултати на парламентарните избори през септември 1935г., небрежността на ръководителя на социално-икономическото правителството  и тактическите грешки на персонала предначертават  предсрочното разпускане на ББСП (X. 1935г.).

През есента на 1935г. се стига до разпада на "групата на полковниците", Славек  загубил своето политическо значение, Mошчински подкрепя правителство на M. Зиндрама. Следващите няколко месеца  обаче показват, че този тактически успех на Мошчински няма здрава основа. Президентът не представя убедително програмата за реконструкция на лагера, а правителствената подкрепа е нелепа. Офанзивата започва Ридз, който умело манипулира лозунгите за необходимостта да се консолидира обществото около армията, като  концентрира около себе си  една значителна част от общността на бившите легионери и певеовци, принуждавайки Мошчински да приключи в края на 1935г. Подписано е споразумение през 1936г. за разделение на сферите на влияние. В резултат на това с Конституцията от април президентската система е заменена от правилото на Mошчински-Ридз, в което президентът обезпечава въздействието върху икономическите въпроси, а Ридз (както е определено в циркулярно писмо на министър-председателя Ф. Славой-Складовски на 13.07.1936г., второ  председателеско  лице в страната) има решаващия глас по въпросите на вътрешната политика и отбрана. Тази система позволява по-нататъчното разпадане на лагера на рехабилитация, непоследователни действия на държавния апарат, както и увеличаване на въздействието на военните (генерали) в политическия живот на страната (особено по отношение на справянето с малцинствата). В началото на 1936г. Ридз започва да създава нова политическа организация, която трябва да запълни празнината, оставена от ББСП. По време на  работата са установени контакти с някои фракции на Националната Демократическа Партия, в резултат на което през март  1937г. Лагерът на Национално Обединение влиза в отцепнически групи с представители на Националната Партия (включително активисти на Националния Радикален - "фалангите"). ООН преекспонира ролята на армията в политическия живот, проповядваща необходимостта от национално единство, критикувайки други политически партии (като ги обвинява в разрушително отношение към държавата, повишена насоченост към малцинствата - постулира емиграцията на евреи, украинци и беларуси). Структурата му имитира фашистките движения (паравоенна форма на организация, лидер на култ, и т.н.). На практика, дейността му е по-малко ефективна и по-малко екстремна от лозунги. Ридз акцентира главно на издръжка на държавните служители в администрацията - тази група иска да запази своето привилегировано социално-икономическо положение, а непознат е  духът на  националистически и социален радикализъм. Извършеният от Ридз опит да се консолидира  умерено ниво на национализма и тоталитаризма предизвиква възражения в части от лагера.

Национализмът и тоталитаризмът предизвикват ограничения на части от лагера. До Озон не се присъединяват части от старите пилсудчици, овинявайки Ръдел-Смегл в изоставяне на политическата линия на Пилсудски. В същото време лявата интелигенция започва да образува още през есента на 1937г. т.нар. демократически клуб, превърнат през 1938г. в Демократическа Партия.

Вътрешно-санацийните спорове утихват под въздействието на разрастващите се външни заплахи за страната. Избухването на Втората световна война прекратява съществуването на санацията като влиятелен политически лагер, макар че някои от нейните представители вземат активно участие в делата на емиграцията и в държавните конспирации. От времето на преврата през 1926г. започват да се образуват подгрупи в лагера на поддръжащите Пилсудски.

Габриел Чехович (1876-1938г.) - политически активист, правист, познавач на финансите. От Х.1926г. до 1929г. е министър на финансите. По време на управлението си допуска надхвърляне на бюджета, разпределяйки без съгласие 8 милиона злоти за предизборна кампания на ББСП за сейм и сенат. В резултат на това през 1929г. е обвинен пред съда, който не издава присъда и го отлага за разглеждане към приключили по давност дела. До следващо разглеждане не се стига, а новоизбраният през 1930г. легализира надхвърлянето на бюджета. През 1930г. се явява с ББСП. Съосновател е на Полската Радикална Партия през 1934г., а от 1937г. е член на Работническата Партия.

Евгениуш Квятковски (1888-1974г.) - политик, икономически активист, инженер-химик. По време на Първата световна война е участник в полските легиони. През 1923-26г. е технически директор на Държавната фабрика за атомни връзки в Уожов. През 1926-30г. е министър на промишлеността и търговията. Значително ускорява строенето на пристанището в Гдиня. Допрнася за развитието на морския транспорт. През 1931-32г. е директор на Държавната фабрика за азотни съединения в Търнов-Мошхиц, след което до 1935г. – на Обединените държавни фабрики за азотни съединения. През 1928-30г. и 1938-39г. е депутат в сейма. През 1935-39г. е вицепремиер и министър на финансите. Инициатор на развиващата страната промишленост. Радател на запазването на равновесието на бюджета, бранител на стабилността на златото. Провежда регламентация и контрол на валутната търговия извън граници. Един от съоснователите на Централната индустриална зона (ЦИЗ). По време на Втората световна война е интерниран в Румъния и провежда изследвания върху историята на световната промишленост. През 1945-48г. е пълномощник на полското правителство за реконструкция на крайбрежието и управител на комисията, планираща разширяването на Троемясто.

Поддръжниците на Бартел смятат, че Полша се нуждае от по-силна изпълнителна власт и по-специално от по-силен премиер. Те не са убедени, че демокрацията е рационална и необходима, но трябва да бъде координирана от обществото и силите, които я представляват. Разбират нуждата от дисциплиниране на функциониращите в политическата система хора. С течение на времето обаче групата на Бартел губи влиянието си върху политическия живот.

Безпартийният Блок за Сътрудничество с Правителството (ББСП)  е политическа партия, съществуваща от 1928г. до 1935г., която се състои от привърженици на правителството на Йозеф Пилсудски: консерватори, част от десницата, работническата партия, отцепилите се групи - Полската Социалистическа Партия (ПСП), Народната Работническа Партия (НРП) и селските партии. ББСП трябва да бъде плуралистична по конкретни въпроси. Нейните симпатизанти вярват, че Полша ще се подсили, ако политиците се откажат от идеологията и изградят фундаментални принципи.

По заповед на Пилсудски назначен за създаването на тази партия е Валери Славек. Тя трябва да бъде политическа партия без политици. Програмата на ББСП е насочена към укрепването на изпълнителната власт и независимост на президента от законодателните камари. Би трябвало да представлява някакъв вид школа, учеща възрастните хора, че най-висшата ценност е независимостта на полското общество. Поддържа се убеждението, че най-важното условие за защита на тази независимост е въплъщението на обикновения гражданин в  държавната структура.

На изборите за Сейм през 1930г. ББСП получава мнозинство (55,6%) и се превръща в най-силната политическа партия в парламента. Водещите активисти са: В. Славек (председател), Й. Йенджиевич, А. Коц, Б. Меджински, Й. Радживил.

Най-ценният учителски състав са автономните местни членове в сферата на икономиката и културата. Чрез своята дейност те разпространяват възгледите на гражданското общество.

След смъртта на Пилсудски групировката се разединява в резултат на вътрешни неразбирателства, т.нар. разпадане на лагера на Пилсудски. Легионът за Заслуги след 1935г. е маргинализиран. Опитът дза продължаване и развитие на ББСП е Лагерът за Национално Обединение.

Основни полета за медийна изява на Безпартийния Блок за Сътрудничество с Правителството са "Głos Prawdy" и "Gazeta Polska" във Варшава, както и "Polska Zachodnia" в Катовице.

На 12.05.1938 г. Валери Славек извършва самоубийство - точно 4 години след смъртта на Пилсудски. През 1936г. Едвард Ридз Шмигли бива повишен в чин маршал на Полша. През 1937г. по негова инициатива се създава Лагер за Национално Обединение (OZN).

Озон (както е наричан OZN) действа от 1937г. до 1939г. Представлява втората проба за обединение на привържениците на санацията след Безпартийния Блок за Сътрудничество с Правителството (ББСП) с по-консервативна програма от тази на ББСП (опряла се на неговите дясно-ориентирани елементи и обществени организации, зависими от правителството). Пропагандира за съсредоточаване на обществото около армията и Едвард Ридз-Шмигли, както и за реализация на институционалните закони, формулирани в Априлската конституция, закона за формата на управление, култа на  Юзеф Пилсудски. Оборва социалистическите идеи.

Главен идеолог на Лагера за Национално Обединение е Адам Коц, а полковник Богуслав Меджински се допитва преднамерено до дясното крило. "Здрав национализъм" - най-напред е необходимо да уведомиш селянина, че е поляк, а след това да го образоваш. Идеята е насочена към всички (включително към евреи и украинци), за да се превърнат в полски националисти. Политическият национализъм разчитал на привързаността към полската държава.

За част от последователите на Пилсудски програмата на Лагера е в противооречие с идеята на Коменданта. Поради тази причина по-голямата част от тях не се включват към Озон.

OZN е структуриран на принципа на тоталитарните организации. Най-горе е щабът, начело с шеф на лагера (полковник А. Коц, от 1937г. генерал Б. Скварчински). През 1937г. деятелите от Озон заедно с Фалангата организират Младежко дружество (Związek Młodej Polski), а през 1942г. - OPW (Obóz Polski Walczącej).

Фондацията за Народна Отбрана (ФОН) е създадена по силата на декрет на президента на Полската държава от 9.04.1936г. за покриване на военните разходи и за военна инвестиционна програма. Поддържа Министерството по военните работи. Разраства се благодарение на дарения от институции и от частни лица, държавни субсидии, и от продажби на военно движимо и недвижимо имущество. От 1939г. общата квота плащания и предметни дарения към ФОН възлиза на 37.7 милиона злоти. През септември 1939г. част от ФОН е изведена зад граница.

По време на Втората световна война продължава събирането на дарения сред поляците в Америка и Канада. След войната повечето предметни дарения се завръщат в страната. Съгласно акта от 1949г. НЗФ (Национален Защитен Фонд) е отменен. Даренията от злато на НЗФ (ок. 208кг.) преминават в Лондон при представители на националната власт през 1947г. и до март 1948г. остават като депозит в Министерството на финансите във филиала по финансова емисия във Варшава. През ноември 1951г. ок. 122кг. са изпратени за претопяване, а останалата част, която е на разположение в офиса на президента (председателя на Държавния съвет), е продадена с помощта на Деси и Юбилер или подарена на Националния музей. Сребърните дарения на НЗФ се намират в Кралския замък във Варшава.

През 30-те настъпва огромна конкуренция в икономиката (особено в занаята) между поляци и евреи. До момента на създаване на Националното Обединение (Озон) няма  значение къде се купува даден продукт (услуга) и от каква националност е собственикът на магазина. „Купете при поляка“ – това мото е прието от Демократическата Партия  и от Озон, който бойкотира покупките от неполяци.

Националното обединение показва фалита на идеологията на Пилсудски. То въвежда „положителния тоталитаризъм“, идеологията на полонизма и иска да премахне политическите партии. По време на войната лагерът на привържениците на Пилсудски се разпада. След края ѝ са осъдени за виновни за падането на Втората република и за септември 1939г. Комунистите ги ликвидират или ги вкарват в затвора, където умират. Тези, които успяват да оцелеят след войната и да избягат от репресиите на комунистите, емигрират в чужбина, където създават Движение за Свобода и Демокрация. През 70-те години настъпват условия за възвръщане на движението на привържениците на Пилсудски. През 1979г. Лешек Мочулски призовава опозиционната нелегална Конфедерация за независима Полша (КПН). КПН е развитие на идеологията на Пилсудски.

Политическа концепция на КПН:

А) Политическа мисъл – В свободна Полша трябва да има президентска система на управление. До приемането на нова конституция трябва да бъде активирана отново Априлската конституция. Новата конституция не трябва да бъде толкова радикална като тази от 1935г.

Б) Междуморска концепция – Трябва да се интегрират усилията на всички сателитни страни на СССР, да се промени системата, а по-късно и тясното икономическо, политическо и военно сътрудничество.