Предшественик му е моделът, предложен от Фердинанд де Сосюр, който по-късно
прераства (кр.XXв) в класически ларингален. (ларингс – гласни
струни)
Предлага няколко задноезични съгласни (х-подобни). Основна идея: в ранния
индоевропейски е имало 3 х-подобни съгласни, които се означават H1(преден ларингал), H2 (среден), H3 (заден)
При прехода от ранен към късен ларингал са отпаднали, но преди това са
изменили тембъра на съседната гласна най-вече на е:
H1e> e
H2e> a
H3e> o
Превръща всички корени в биконсонантни и с пълно редуване на гласните с
всички степени. Ако е бил след гласната резултатът е същият тембър, но с
удължаване на гласната:
eH1> ē
eH2> ā
3H3>
ō
*deH3 > *dō – корен на давам (ранен>късен)
Първоначално е чисто теоретична схема. През първата половина на XXв учените откриват двата тохарски езика в Таримска долина
(на север от Тибет)
Анатолийски езици – нач. на XXв. (Анадол –
дн. Турция)
Хетски език
– на каменни надписи, глинени таблички (дн. Турция, Сирия.. Хетско царство)
Оказало се, че техният език е индоевропейски – запазена х-подобна гласна, която
съответства на H2. Хетският донякъде потвърждава х-подобния
ларингал.
No comments:
Post a Comment