Старобългарският език е модел на късния праславянски език. Морфологични
категории, които са запазени: име (същ.+прил.) В съвременните славянски езици
съществителните и прилагателните са добре обособени и отделени една от друга
категории. В старобългарския език положението е междинно:
Ед.ч. им.п. добръ
у/о добра
добро
прости неразширени неопределени форми + H, IA, IE
-ЖЕ
ONЪ, ONA, ONO
Анафорично – отпраща към нещо споменато по-рано в същия текст и е наоколо
(показателните местоимения са анафорични)
Разширени (някогашни) ДОБРЪIH, ДОБРАIA, ДОБРОIE
Именни
граматични категории – род, число, падеж:
В късния индоевропейски и в старобългарски и до днес има същите родове: мъжки, женски, среден.
Консервативни – балтийски езици – 2 рода романски езици (мъжки и среден =
мъжки). Румънски е изключение – 3. Скандинавски езици – неодушевен и одушевен
род – хетски също от 2 хилядолетие пр.н.е. до 1 хилядолетие съществува –
по-старо състояние от индоевропейското.
Число – 3. След 15в отпада двойственото число от
славянските езици – запазва се в словенски и двата лужишки езика. В
латински няма. Единствено, двойствено и множествено.
Падежи – 7 в късния праславянски и индоевропейски (И-номинатив,
В-акузатив, Р-генитив, Д-датив, Т-инструментал, М-локатив, З-вокатив). Аблатив
(отделителен) в късния индоевропейски, в праславянски се е слял с родителен.
Склонения – повече от 10 – конкретни окончания на групи
съществителни. Индоевропейските езици – съществителните са се скланяли по
основи: продуктивни о-основи м., ср.р. –ter (-er)
ā-основи, i-основи ж.р. –en, -es
Започва
тенденцията по склонението основи да се преминава към склонението граматични
родове.
Стб
ДьNь лат. Dies
*dini *di-n-i-o
Р.п.
ед.ч. дьNe (n-осн.) – не са продуктивни за същ. от м.р.
дьNH (i-осн.) – и те не са продуктивни за м.р.
дьNIA (jo-основи)
лат.
Domus/manus (ръка) o-осн. от ж.р. – В късния
праславянски са изчезнали й-основи и о-основи (гр. Девица) от ж.р.
В
старобългарски няма едносрични форми на съществителните.
И Р В
Лат.
Pons pontis
pontem; Стб пąть
Словенски
*kry > kri; стб кръвь вместо кръi
Късен
индоевропейски – хетероклитно склонение (само гледи остатъци е имало). Едно и
също съществително има форми към различни основи взависимост от синтактичната
си функция.
И Р
Гр.
[hydōr] r-oсн. [hydatos]
–nt-основа
(вода)
Хетски:
И water (r-осн.)
Р wetenas
(n-осн.)
Стб
азъ лично местоимение 1л ед.ч.
К.и.е. ēg(h)o(m)
Глаголът
в късен индоевропейски – актив и медий (деятелен и среден)
Формално-възвратни
глаголи – имат частица се (остатъци от медиалния залог – боя се, страхувам се,
обръщам се)
Средните
– действие или състояние, което не преминава върху друг предмет. От средния
-> страдателен – имат спец. окончания
Наклонения: изявително и повелително, имало и наклонение, с което изразяват действия,
които са желателни, но не са осъществени – желателно, обтатив – бихте ли,
конюнктив (субюнктив)
Глаголни времена к.и.е. и стб: презенс (сег.вр.) – пиша
Аорист – посал, писа
Перфект – писал съм (има нови
аналит.)
По-късно имперфект пишех, пишеше
Сегашен резултат от
минали действия перфект. Аорист – асигматичен, сигматичен -1 и 2ри сà х
No comments:
Post a Comment