5. Младограматически модел на късната индоевропейска фонетика/фонология

А) гласни: 10 шва-подобна на ъ; предни и задни; високи, средни, ниски; кратки и дълги

Гласни      по височина                     по хоризонтал

                                               преден ред        среден ред         заден ред

Монофтонги   високи              ī - ĭ (>ь)                                       ū (>y>ы) – ŭ (>ь)

                        Средни             e                        ă, ŏ (>o)

                         Ниски              ē (ят)                   ā, ō (>a)

Дифтонги        високи

                        средни      ēi  ĕĭ  ēu ĕu                                          ōi  ŏi   ōu  ŏu

                         ниски                                      āi  ăi   āu  ău

Промени в качеството на монофтонгите: високите ĭ и ŭ преминават в свръхкратки (редуцирани) ь и ъ, високият ū се променя в y =ы,  ă и ŏ > o, а ā и ō >a.

Б) дифтонги (низходящи): първата част е по-силна ei, eu (обикновени), ēi, ēu (свръхдълги)

Обикновен – дълъг колкото 2 кратки или колкото една дълга гласна

Свръхдълъг – дълъг колкото 3 кратки или колкото една дълга и половина гласна.

Невисоки + високи гласни – oi, ou, ai, au, ōi, ōu, āi, āu

Високите гласни, когато не образуват сами сричка ei, eu, oi, ou; несричкотворни i и u (глайдове-междинен вид звукове между гласните и сонорите) Несричкотворни имат функцията на съгласни *ulku-os (вълк)

В) сонори – между гласни и съгласни r,l,m,n Имат форманти (честоти на гласа) – можем да ги изговаряме дълго

Като гласни = сричкотворни r,l,m,n (с кръгче) – дълги и кратки. Сонорите образуват дифтонгоиди, които функционално не се различават от дифтонгите: l – el,ol,al, ēl, ōl, āl

Низходящи дифтонги ei,oi,eu,ou има в чешки. Дифтонгите не са толкова характерни.

Г) съгласни: според младограматическия модел се различават по

- звучност/беззвучност

-предихателност (ph, bh) / непредихателност

-устнени (лабиални- p,b)/ зъбни (дентални) предноезични t,d / задноезични k,g (=гърлени) гутурални  по място на учленение

-преградни / проходни по начин на учленяване

Съгласни    Начин на учленяване  Място на учленяване

                                                     устнени    зъбни    пр.ез.    ср.ез.    задноез.

Шумови   експлоз./преградни      p-b           t-d                                     g-k

                   Африкати                                                    č                

                Фрикат./проходни                         s-z          š-ž                      h (х)

Сонори      носови                          m            n-n’

                   Странични                                   l-l’

                    Вибранти                                    r-r’

                     Проходни                   w                                         j

Промените в областта на консонантите са свързани с І палатализация на задноезичните г, к, х и с развитието на останалите шумови и сонори в позиция пред j, при което резултатите на tj, dj, ktj и под. в съответствие с общоприетата хронология се отнасят до късния период от развитието на праславянския език.

Д) апофония (степенуване/редуване на гласните)

В един и същи корен / морфема в различни форми на думата се срещат различни гласни (Днес има остатъци): бера, събирам, събор, (аор.) брах – нулева

Неправилните форми на глагола се дължат на степенуването. В късния индоевропейски праезик е имало 6 степени:

название	Чиста гласна	Дифтонг	дифтонгоид
Пълна е-степен	Е	Eu	En/r/l/m
Пълна о-степен	О	Ou	on
Удължена е-степен	Ē	Ēu	ēn
Удължена о-степен	Ō	Ōu	ōn
Редуцирана нулева	Ø	U	n (с кръгче отдолу)
Редуцирана удължена	-	u (дълго)	n (дълго с кръгче одолу)

Има и непълно редуване на гласните.

Тежки бази – корени със само дълги гласни: тогава редуцираната степен е шва.

*окu - лабиализирано „к“ понякога преминава в „п“ и става оптика

Има форми, в които гласната а не се редува правилно: ора, лат. Aro

Младограматическия модел представя праезика с различни отклонения от идеалната схема на редуването на гласните. По-късно възникналия ларингален модел представлява по-ранна фаза на праезика, в която всички редувания винаги са правилни.

Защо има редуване? Действието на динамично ударение в някакъв период от развитието (хипотеза)

В доста езици в криза се употребяват думи – изречения/изрази. Такива езици се наричат инкорпориращи  цялости.

Някога е било много по-разпространено. Ако в по-ранни степени на развитие на праезика е имало инкорпориращи цялости това може да обясни редуването на гласните – защото се изговаря като една дума с едно ударение.

„Вълкът влече влак (плячка)“ Един и същи корен – влека – и на трите думи. (водоносец, листопад – остатък от инкорпорираща цялост.

Е) ударение – в късния индоевропейски е свободно. В началото – динамично, по-късно – музикално (тонично) и отново става динамично в повечето индоевропейски езици. Дълго време (до 17в.) не се среща редукция на неударени гласни – имало е музикално.

Ж) Корен – структура. По младограматическия модел е имало: c v c съгласна, гласна, съгласна (биконсонантни)

C v / v c съгласна гласна / гласна съгласна (многокосонантни)

Някоя от двете съгласни може да бъде разширена: t-. st-, str-, tr-