4. Кратки данни за историята на езиковедската славистика през 20в.

Езиковеди слависти: Григорий Илински, Антоан Майе, Лубор Нидерле, Йозеф Микола, Макс Фасмер, Тадеуш Лех-Сплавински, Андре Мазон

Пражки лингвистичен кръг – основан 1926г. Пледира за стуктурализъм в езикознанието (общо и славянско), теория на книжовните езици, поетиката, културната антропология.

Представители: Николай Трубецкой - (разочарован от младограматиците, опозиция – отношение между 2 езикови единици, различаващи се по 1 диференциален признак); Роман Якобсон (руснак); Владимир Георгиев, Джордж Шевельов(добре обосновава аргументацията на новото виждане за фонетиката на праславянския език);

Иван Леков (1904-1978) – завършва славянска филология, специализира в Ягелонския у-т, среща се с голяма част от полската славистика. Той прави най-пълни изследвания на сравнителната граматика. Връща се в България и става пръв ръководител на катедрата по славянско езикознание – „Кратка сравнителноисторическа и типологическа граматика на славянските езици“ (включва морфология, лексикология и синтаксис). Според него предмет на сравнителната граматика е:

История на праславянското състояние, включващо: фонетика, прозодика, граматичен строеж, именна и глаголна с-ма, основен речников запас, домашна лексика и заемки, словообразуване, синтактични особености, диалектна диференциация  и др.

(5,6)Ранен и късен индоевропейски: Кой модел използваме днес? - младограматическия

Късният възниква преди модела на ранния праезик. Ларингален модел първата половина на XXв. Младограматически модел – втората половина на XIXв.