3. Кратки данни за историята на езиковедската славистика през 19в.

Славянската филология се появява в края 18в. и началото на 19в.

Епоха на Романтизма – идеи, настроения и интереси. Преодоляване на представата, че античността, т.нар. класическа древност, е абсолютен връх на човешкото рзвитие и образец за подражание и че е единствената достойна за внимание култура е културата на елита. Романтизмът е начин да мислене на образованите хора. Следствия: интерес към миналото и към културата и езика на народа, към неговото минало и произход.

Специфика на ситуацията в славянските страни. Нямало е масова култура, което води до интересн към фолкола и мистиката. По това време всички славянски народи са загубили своята държавност и аристокрация. При тези условия Романтизмът се съчетава с патриотизъм и със задачите на националното възраждане. Задача на нац.възр. е да се издигне езикът катто официален, на високата култура. На този фон се появява Славянската филология.

Първи представители:

Йозеф Добровски – патриарх на славянската филология, чех; 1792г. „История на чешкия език и литература“ (първа класификация на славянските езици), 1822г. „Основи на славянския език по стар диалект“ (поставя старобългарската проблематика, родината на езика е Сърбия, съпоставя го с други индоевропейски езици).

XIXв сред славяните все още преобладава наследеното от средновековието съзнание, че всички славянски езици са само наречия на един и същ общ славянски език и славянските култури са разновидности на една и съща славянска култура.

Бартоломей Копитар – австрославист, пръв предлага т.нар. манонска хипотеза за произхода на К-М език

Александър Востоков - За начало на сравнителната граматика на славянските езици и на сравнително-историческия метод може да се смята брошурата на руския  учен А. Востоков – „Разсъждения за църковнославянския език“ (1820) с изводи, валидни и до сега. Авторът определя звуковата стойност на еровете и носовките (за произношението на старите носовки се насочва към полския език). Востоков прави извод за  общия произход на славянските езици, но не от старославянския, който е бил диалект на една племенна група. Използваният в този труд метод за първи път е назован  „сравнително-исторически“ от А. Потебня през 70-те години на XIX в. Трудът на Востоков се преиздава два пъти (1856, 1865).

Павел Йозев Шафарик(словак) – „Славянски страни” е огромен труд, който събира и обобщава историята и етнографията на слявяните до 10в. Шафарик пръв се обявява твърдо за българската основа на К-М език и твърди, че глаголицата е най-старата славянска азбука.

Уилям Джонс – британски чиновник в Индия – доказва родството на индоевропейските езици. Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита с готския, както и с келтския език, което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. „Санскритски език“.

Тези наблюдения на Джоунс се основават на сравнителния исторически метод. В допълнение към откритията си, Джоунс пише статията "За боговете на Гърция, Италия и Индия", поради която се и счита за един от пионерите на сравнителната митология.

Джоунс не се има само за "филолог", ограничен най-вече до изучаването на чужди езици. Едновременно с това си занимание, той разбира необходимостта от по-строг подход към етимологията и отхвърля аматьорското езиково строителство, много популярно по него време, и практикувано от ентусиазирани любители налингвистиката.

Съвременният сравнително-исторически метод в и за изучаване на езиците е въведен по-късно в Европа и доста време след кончината на Джоунс. Информацията за сравнително-езиковото място на санскрита в края на 18 и началото на 19 век е получена в Европа главно от работите на Джоунс. Джоунс класифицира основния индийски език комбинирайки наличните знания за класическите и други древни езици в Европа. Първоначален център на санскритологията в Европа е Франция, а по-късно - Германия. В родната му Великобритания, Джоунс не успява да преобърне наложилата се обществена нагласа за индийците като за диваци, които трябва да бъдат цивилизовани и в резултат на този предразсъдък индологията не намира благодатна почва за развитие в родната му страна.

Франц Миклош - Авторът на първата сравнителна граматика на славянските езици – Франц Миклошич 1813-1891(словенец) – средата на XIX в. Трудът се състои от: фонетика(1852г. на немски), морфология, словообразуване, синтаксис и първия славянски етимологичен речник. Около 1850г. публикува критична рецензия на труда на Франц Боп (баща на сравнително-историческия метод) – допълва труда на Боп със статия „Санскритски и славянски“, защото той въобще не споменава славянските езици. Повечето славянски езици по това време не са били познати, причини – територията им е под чуждо влияние от една страна, а от друга – пренебрежителното отношение на индоевропейските изследователи.

Младограматическа школа – вт.пол. XIXв – представят модел на късния индоевропейски, който е актуален и до сега. Представители: Август Лескин, Вартослав Ягич, фердинанд дьо Сосюр(въвежда понятието езикова структура – поява и начало на структурализма), Херман Гюнтер Грасман, Карл Вегнер, Херман Остхоф, Карл Брутман, Бертолд Делбрюк.