tart, talt, tert, telt.
2)Дифтонгоиди вътре в думата (корена): tart, talt, tert, telt (tort, tolt по-рано кратко о) Модели, по които се отваря сричката.
Изходна форма
Южнославянски (чеш,словаш)
Лехитска група
Източнославянски
-ar ra
ro oro
-al la lo olo
-er rě re ere
-el lě le olo
Ar>rā>ra IXв ar>ra>ro аr>ara>oro
Al>lā>la al>la>lo
al>ala>olo
Er>rē>re er>re>re
er>ere>ere
El>lē>le el>le>le el>ala?>olo (пълногласни форми)
Метатеза с удъл. Метатеза без удъл. Без метатеза – има повтаряне на гласна
след сонора
(нараства с една сричка)
Рус: город (пълногласна), гражданин (непълногласна), Шивельов – по-късно е
от тези в началото на думата -> ср. IX в Карл
Велики. – рус. кароль, пол. Król.
Примери: бг крава, глава, бряг, мляко
Рус./укр: корова, голова, бераг, молоко
Белар: карова, галава, берег, малако
Пол: krowa, głowa, brzeg, mleko
Чеш:
krava, hlava, břeh, mleko
Словаш:
krava, hlava, breh, mlieko
Ср/хр:
krava, glava, breg, mleko (brijeg, mlijeko)
С
неотворена сричка: славянска заемка: Serdica > срядьць –
София; Sermium > срямъ – обл. Срем (дн. Сърбия) Srem/Srijem
В северозападната част най-вече в полабски език и кашубска топонимия има
много форми, в които няма отваряне на сричката. Кашубска топонимия: Gardno, karw (вол), полабски: vorno (врана), storno (страна). Първата пол. XVIII в записани текстове
на полабски – по долното течение на р. Елва, близо до гр. Хамбург, се е говорел.
No comments:
Post a Comment