33. Произход и развой на балтославянските и ранните прславянски групи tirt, turt, tilt, tult

. tirt, turt, tilt, tult. – Шивельов – кр IX и нач на X век

3)Дифтонгоиди на r,l в средата на думата: tirt, tilt, turt, tult  от индоевропейските сричкотворни r,l > балтослав. ir, il, ur, ul > IX r’,l’,r,l (късен праславянски – твърди и меки сричкотворни, но не във всички части на славянския езиков свят).

Балтославянски ir,il,ur,ul > VIII-IX ъr,ъl,ьr,ьl > IX-X r’,l’,r,l  (единствено в староиндийски се пазят като сричкотворни)

Индоевропейски успоредици: *ulkuos, староинд. Vrkas, лит: vilkas, лат: lupus, гот: wulfs, стб влькъ (l’)

Стб съмрьть, староинд: mrtis, лат: mors, mortis, лит: mirtis (r’)

Развой на сричкотворните r и l.

R – ir, ur > ьr, ъr VIII-IX |   r’, r, l’, l меки и твърди фонеми (в западнослав и западната пол на южнослав езици)

L – il, ul >  ьl, ъl             |   rь, rъ, lь, lъ (стб рь, ръ, ль, лъ) + среднобълг

Р.прасл.  новокъсен    |    ъr > or; ьr > er; ъl,ьl > ol (източнославянски)

/балтосл     прасл.

Започва да действа след появата на еровете (може и преди) тенденцията за възходяща звучност. Няма твърди сведения.

*krъvь < *kry  стар именителен у->у->е; стб кръвь / кровь изясняване на еровете. Ако произлиза от индоевр сричкотворно r, l – няма изясняване на еровете в паметниците. *krьstъ  Christus > kristu през романските езици, krest, krestat

Староизточнослав: ър,ъл,ьр, ъръ, ълъ, ьрь  И по двата начина се изписват в един и същ паметник. Тенденция към отваряне на сричката. Рус: ор, ер, ол  волк < *l’, *l> солнце. Съвременните форми се държат сякаш е силен ер, би трябвало да е слаб.

Старозиточнослав. – преди изясняването: съл(ъ)nьце, въл(ъ)къ, вълкъ

Источнослав.   Руски     украински  беларуски  полски

Ьr/r’                 смерть         смерть                         śmierć, martwy

Ъr/r                 торг              торг                                targ

Ьl/l’                  волк             вовк         воук             wilk, pełny, długi

Ъl/l                  солнце         сонце                           słońce, kiełbasa

Сричкотворните р и л в полски се развиват по няколко начина взависимост от фонетичните обкръжения. При разлагането на сричкотворните р и л съдържат гласни, които не са от еров произход – доказателство, че в полски в предписмена епоха е имало сричкотворни р и л.

Чешки – запазили са се сричкотворните р и л – винаги са кратки, освен това не могат да бъдат твърди и меки. Разлагат се някогашните сричкотворни р и л подобно на полски. (slunce, smrt, vlk, dlouhy, trh, černy)

В словашки се пазят и до ден днешен: но на словашки се появяват по-чето отколкото в чешки. Могат да бъдат кратки и дълги.  (smrt’, mrtwy, trh, vlk, slnko)

Южнославянски – ср/хр smrt, trg, vuk, sunce, словенски: разложили са се на различни съчетания srce, volk, КНРМ: срце, волк, бг: кръв, кървав – сливат се твърди и меки сричкотворни (*krъvь не е от сричкотворен р, но се развива така), връх, върхът (<r’), гръбм гърбър (<r). повърхност под влияние на руски: поверхность (по правило трябва да е: повръхност), трябва да е пърчици – отворена сричка, но не е живо правилото.