31. Развой на групите art, alt

art, alt.

1)В началото на думата: er, el, ar, al – спред Шивельов XVIII – XIX век

А)ar, al с циркумфлексна интонация:

Art, alt à rāt, lāt > ra,la IXв. (южнославянски) стб растн, растą, ср/хр rastēm, словен: rastem

           à rat, lat > ro, lo  (севернославянски) укр: росту, ростеш, рус: расту, растëшь (южнославинизъм, старобългаризъм в руски)

Чеш: rostu, rosteš, pol: rosnę, rosniesz, словаш: rastiem (колебание между ю.и с.сл.)

Рус: разум, северносл: словаш,пол,чеш – rozum, укр,белар – розум  /VIII –IX/

Дифтонгоид al в началото на думата: лит: alkune ж.р, в славянските езици м.р. лакът; чеш: loket, ср/хр/словен. lakat, стб лакъть, рус: локоть, словаш: laket’

Б) ar, al с акутна интонация: art, alt> rāt, lāt > ra, la IX в в славянските езици. Лит: artojas, arklas – бг рало, ратай, укр: рало, ратай, чеш: radlo, rataj, pol. Radło, rataj, ср/хр: ralo, rataj, словенски: ralo, rataj; лит: alkti (инф. = гладен съм) – стб лакатн -> лакомъ, словен: lakati, lakom, lačen, ср/хр: lakom, lačan, чеш: lačny, lakomy, пол: łaknąć, łakomy, рус: лакомьiй

Няма ликвидна метатеза, варианти на отворена сричка: стб ладнн / алднн, лакатн /алкатн

Трудно обясними форми: южносл. Работа, стб рабъ (който работи, подчинен), северносл. е с „О“: укр: робота, чеш/пол: robota (робот от братята Чапек). Рус: раб (фонетичен старобългаризъм), навсякъде в южнослав: роб, rob. Раб – архаизъм.

Колебание при отварянето на сричката и в  топонимията в чешки заемки: апелативна лексика при съществителни нарицателни. Навсякъде  наставката е роз-, но  в топонимията има често топоними с раз-.  (roz-/raz-)