30. Образуване и развой на носовите гласни

Според Шивельов се образува през VII век. В стб задна и предна носова гласна: ą, ę. Образуването е също вид монофтонгизация на дифтонги. Пример: стб пęть от гр. ПEVTE. Съчетание предна гласна + сонор n,m се редува с предни носови гласни взависимост дали сричката е отворена или затворена (вместо съчетанието – носова гласна).

Стб възьмą, възęтн

Сегашно деятелно причастие – формантът, който го образува е пример за носова гласна + рефлекс на *tj: -nt –j -: лат: veho (возя), vehentis (сег.деят), стб везą, везęшта, англ: vehicle. Също и в деепричастие (в стб не е имало) – возейки, возещ – съвременни форми – не са пряко от стб причастия, взети от говорите по течението на р. Вардар – Кузман Шапкарев се е преборил да влязат в книжовната норма.

*Ę pętь     стб пęть, мąжь

*Ą mąžь   Александър Востоков пръв определя, че двете стб букви са носови гласни – през първата половина на XIXв. Още в среднобългарски са се пишели съответните букви (няма доказателство). Единствено в български се пази носовият призвук, в среднобългарски няма смесване на носови и неносови. В полски се пази най-дълго, след това български.

XI в – в староизточнославянски няма носови гласни, XII в – сърбите не изговарят носови,

Среднобългарски – смесване на двете носовки, затова имаме колебания и до ден днешен: жетва, жътва; в стб се е редувало: жęтва (палатално) / *жąтъва (жена, жъна). *жęд – бг жеден (XIXв архаизъм), жъден, жаден (ъ>а диалектен преход)

Родопи: *ą > ъ(носово) > ъ à о, а (маж, даб, рака), е (Тетевен, периферни места в Македония) *Ę> е, Родопи:‘о

В славянските езици: източнослав: *ę>я, *ą>у (пр: рус: пять, мясо, муж, дуб; укр: п‘ять, м‘ясо, дуб)

/Говори на гръцка територия и Албания – носовите гласни дават гласна + носова съгласна – мънж, рънка (солунско) = разложен назализъм/ Източна Албания – ранка, Северозап. Гърция – ренд (да нарендиш). Паметник от дн. Румъния: Чергедски молитви (Трансилвания) – преведени от немски през XVII в – протестантски и религиозни химни – пише се “an”, “en” вътре в думата, където има носови; в края – чиста гласна. Среднобълг. епоха – отпада първо в края на думата.

Чеш: *ą - muž, dub; *ę – pět , paty, maso; *mąka’ > monka (когато е удължено), *sę >se

Словаш: muž, pät’, piaty, mäso, *sę>sa

Южнославянски: ę>е  пет/pet

Ср/хр: ą >u muž/муж

Словенски: mož