Au, ou, ei, ai – низходящи дифтонги не противоречат на
отворената сричка – възходяща звучност в
пределите на сричката.
VI –VII в лат.: Taurus (бик) Tauriana > Tourljan
В ранния праславянски се сливат дифтонгите ou,au> au; oi,ai> ai и свръхдългите губят тази
дължина. В началото на късната праславянска епоха имаме дифтонгите ai, ei, au, eu които подлежат на
монофтонгизация:
1) VI –VII век: ai> ē > (IX) ě /пр: вядятн < к.и.е. uoid-, лат.: laevus = стб лявъ; гот: snaiws – стб снягъ; лит: kaina – лат.: poena – цяnа/ К.и.е. oi > балтосл. ai > ī > IX i /к.и.е. *ulkuoi, лит.: vilkas, vilkai, стб вляцн (н – от дифтонгичен произход) /
2) Ei > монофт. Ī > IXв i /лит.: eiti, стб нтн/ в
литовски има метатеза iе вместо ei: žiema (зима)
3) Au > ?... ō…> IXв и Вацлав Франтишек Мареш предлага,
че се е монофтонгизирал в ō. Старото ū > ъi, тогава ō > и, за да не се смесят. /лат: Taurus, лит: tauras, в славянските е
преминало в: стб тоуръ, бг тур (=диво говедо), турец – малкото/ Лат.: auris, гот.: auso, лит: ausis, стб оухо
4) Индоевропейският дифтонг ou: когато eu е в оu-степен (степени eu-ou-u нулева) eu> блюстн, ou> боуднтн (будя), u> бъдятн (бдя). К.и.е. au, ou > балтосл. Au> ō (запълва празното място в с-мата и се среща в заемки) > u.
гот: вōка > стб боукъi , боукъве. Съвр. герм: книга, бг: буква. И.е. *ou > балтосл. *au > ō > u /*bhoudh > боуднтн/
5) Дифтонг eu > (j)ō /*bheudh > блюстн/
В
славянските езици – колебание – йотувано или нейотувано т: в бг по-скоро е
нейотувано.
Източнославянски Южнославянски
Штоуждь
стб тоуждь
Рус:
чужой
ср/хр tuđ / myђ
Укр:
ружий словен
tuj
Пол: cudzy КНРМ туч‘
Чеш:
cizi
Eu: стб плоушта, пол: płuca, чеш: plice, словен: pljuča
Дифтонгоиди, завършващи на носови съгласни (сонори):
К.и.е. > р.п.с. > к.п.с.
On,an
> an > ą
N > un
Om,am>am
M > um -> a, u на носов сонор
Предни гласни:
En
> en > ę
N
> in
Em
> em
M > im -> от дифтонг
с e, u и завършващ на носов сонор. Тенденцията
към възходяща звучност действа.
No comments:
Post a Comment