Първа палатализация на задноезичните съгласни.
Най-ранен фонетичен процес – VI – VII в – поставя началото на късно праславянската
епоха. Задноезичните съгласни k,g,h пред предноезични гласни e,i, ĭ, ī, ě,ē се превръщат
в съответно č, (d)ž, š. (*ulkw-os > влькъ *ulku-e > вльче). Още в ранния праславянски kue е станало обикновено к пред предни
съгласни к> ч. (ДРОУГЪ – зв. ДРОУЖЕ
г>ж); (ДОУХЪ > ДОУШЕ, х>ш)
Глаголи: рекą (1л ед.ч) – речешн (2л ед.ч). Пред
наставката *-ьn-: ръка – ръчен, страх – страшен, влага – влажен.
Дългото е се преглася в дълго а: след ч,ж,ш „а“ е от
дълго „е“ - часъ, чаша, * žaba,
*kēs
> čēs
> čās > (след 9в) časъ; ē>ā>а – довело до
фонологизацията на резултатите от първа палатализация. К,г,х и ч,ж,ш са били
свои взаимни позиционни варианти преди да се осъществи прегласа. Те са отделни фонеми, срещат се пред една и
съща гласна. *kēs- > к.и.е. časъ; алб. Kohë.
No comments:
Post a Comment