Структурни преобразувания в областта на морфологията: /отделен/
Преустройство на именното склонение: от лексикограматични
основи към граматичен род,
премахване на едносричните именни форми, заемане на окончания между
склоненията, начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност
върху категорията род, фонетично размиване на някогашните основни гласни,
фонетично разграничаване на еднакви по произход падежни окончания,
граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми на
прилагателните.
А)Прояви: Именните основи не са обвързани с граматичен род; това не е така
в късния праславянски. В късния праславянски няма о-осн. в ж.р.
Лат. Domus (о-осн ж.р.) – ‚дом‘, Manus – ‚ръка‘
-изчезват едносричните форми на съществителните
Лат. Mors, mortis – ‚смърт‘, стб съ-мрьть
Граматичния род влияе върху склонението: по n-основи, i-осн, jo-осн. (ДьNь, дьNe, дьNH, ДьNа)
Лат. Dies – за да върви склонението на съществителното
ден, първоначално е бил разширен коренът и думата е започнала да се скланя по n-основите, но в праславянски това, че думата е от м.р. е
подтикнало с-мата да я тласка към склонитбени типове, типични за м.р.
Постепенно i-основи станали типични за ж.р. Стига до
о-осн, които са типични за м.р. (и днес)
-Начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху
категорията род. о-осн – сливане на именителен и винителен падеж при отваряне
на сричката – рабъ (им.п.=вин), раба (род.-започва да се използва и за
винителен)
В стб паметници процесът е бил още в развитие. Когато рабъ означава
обществено положение à винителен п.= именителен. Когато е божие чедо à В=Р. Вин.п. –а – имена на лица с висок обществен статут.
По-късно и животни придобиват такъв ВП.
Б) Одушевеност – фонетично сливане на вин. и род. п. на основна гласна с
окончанието при о-осн и u-осн м.р.:
И рабъ (о-осн) СъiNЪ (u-осн)
В раба СъiNa < род.п. на о-осн.
(фонетично разминаване на някогашните основни гласни)
О-осн (стб) к.и.е.
И градъ < *ghord-o-s
В градъ -o-m
Д градоу ------------
Р града (абл) -o-od
Т градомь -o-mi
М градя -o-ei
Към основната гласна се прибавя падежно окончание, много късно са се слели
– ei
В късния праславянски основна гласна о си личи единствено в творителен
падеж, защото са били отворени сричките и няма промени. В останалите падежи
няма гласна о след корена.
По фонетични причини се появява рязко формално разграничаване на еднакви по
произход падежни окончания.
Поява на твърда и мека разновидност на о-основи и а-основи. Причини за
разпада: прегласи на гласни след палатални съгласни.
К.и.е. ā –осн
Ā-осн
jā-осн
И
жеnа доуша
В
жеną доушą
Р
жеnъi доушę (староизточнослав. Доушя)
Д+М жеnя доушн
(омографи в мн.ч. И, В п)
Тенденцията е да надделеят меките окончания. В полски и източнославянски –
твърди окончания. В такъв вид се пази в чешки и словашки.
В късния праславянски започва граматикализация на противопоставянето на
прости и разширени форми при прилагателните имена: (прости – скланят се като
същ. от о- и а-основи)
Ед.ч. анафорично мест > разширени форми
Добръ + н > добръi
Добра + ia
Добро + ie
Определени
правила за употреба на едните и другите. Имат ф-ии за всички падежи и числа в
късния праславянски. Най-близо са сръбски и хърватски език; праславянският
добавя словообразувателна наставка. Литовски: saldus, стб сладъкъ,-ка,-ко
В
източнославянски на практика (без някои притежателни прил) кратките имат само
именителен п. като във всички останали позиции се употребяват разширените.
Самата поява
на разширени форми и тяхното налагане означава, че склонението на
прилагателните става различно от съществителните à отделни части на речта à тенденция към обособяването на частите на речта.
В к.и.е.
говорим за имена – не се различават от съществителни, докато в славянските
езици не е така.
Изменения в глаголната система: изграждане на нов имперфект
и перфект, преустройство на аориста, начало на изграждане на видовото
противопоставяне, смесване и преразпределение на първичните и вторични лични
окончания.
Процеси, които започват в късния праславянски:
Глаголът пази старите и.е. глаголни времена обаче възникват нови; формите
за имперфект и перфект (аналитични в БЕ от елово причастие + съм) = к.и.е.
граматични категории (младограм.) Преустройват се и формите на аориста.
В стб паметници има 3 вида аорист, по-късно побеждават сигматичните и 2 с
тематичен глагол – които са добре обособени.
Рештн – рекą, речешн; рекох – 2
сигматичен аорист
В късния праславянски е започнало изграждането на видовото противопоставяне
на глаголите от свършен и несвършен вид (не е добре развито във всички славянски езици). Светомир
Иванчев – най-добре развита в БЕ
Викам – повикам –повиквам (вторичен несвършен вид);
зова – позова – позовавам
В БЕ няма гагол, от който да не можем да образуваме
вторичен несвършен вид.
No comments:
Post a Comment