Къснопраславянски период: период на основни фонетични
изменения и смяна на езиковия тип:
Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции
към възходяща звучност и звуков синхармонизъм в пределите на сричката,
изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване
на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни,
палатализации на задноезичните съгласни.
Основна
характеристика: период на значителни фонетични изменения, вследствие на които
праславянският език преминава от късноиндоевропейски и балтославянски езиков
тип към „чистославянски“ езиков тип, който се доближава / е еднакъв с езиковия
тип, отразен в най-старите писмени паметници – старобългарски и донякъде
староизточнославянските.
*ъ,ь,ę,ą, у, ě, ž, š, č, с...
(ъ,ь,ę,ą, ъi, ят, ж, ш, ч, ц...) – старобългарски
Основни тенденции – според Миколас Ван Вейг има 2 основни тенденции:
1) към възходяща звучност в пределите на сричката. Това е
класическият закон за отваряне на сричката. Обхваща и монофтонгизацията на
дифтонгите – изчезват низходящите дифтонги и дифтонгоидите на носови съгласни.
В праславянски сричката завършва на най-звучния елемент. Минималната структура
на сричката – а, максимална структура е s t r a –проходна, преградна, сонант – три съгласни, последният
елемент е равна гласна, може да е чиста или носова.
2) Тенденция към звуков синхармонизъм на сричката – гласните и съгласните се
доближават по място на учленяване (артикулация) Конкретни прояви: -
палатализациите на задноезичните съгласни, - йотациите на съгласните,
-прегласът на гласни след палатални съгласни.
No comments:
Post a Comment