Къснопраславянски период: период на основни фонетични
изменения и смяна на езиковия тип:
Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции
към възходяща звучност и звуков синхармонизъм в пределите на сричката,
изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване
на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни,
палатализации на задноезичните съгласни.
Основна
характеристика: период на значителни фонетични изменения, вследствие на които
праславянският език преминава от късноиндоевропейски и балтославянски езиков
тип към „чистославянски“ езиков тип, който се доближава / е еднакъв с езиковия
тип, отразен в най-старите писмени паметници – старобългарски и донякъде
староизточнославянските.
*ъ,ь,ę,ą, у, ě, ž, š, č, с...
(ъ,ь,ę,ą, ъi, ят, ж, ш, ч, ц...) – старобългарски
Основни тенденции – според Миколас
Ван Вейг има 2 основни тенденции:
1) към възходяща звучност в пределите на сричката. Това е
класическият закон за отваряне на сричката. Обхваща и монофтонгизацията на
дифтонгите – изчезват низходящите дифтонги и дифтонгоидите на носови съгласни.
В праславянски сричката завършва на най-звучния елемент. Минималната структура
на сричката – а, максимална структура е s t r a –проходна, преградна, сонант – три съгласни, последният
елемент е равна гласна, може да е чиста или носова.
2) Тенденция към звуков синхармонизъм на сричката – гласните и съгласните се
доближават по място на учленяване (артикулация) Конкретни прояви: -
палатализациите на задноезичните съгласни, - йотациите на съгласните,
-прегласът на гласни след палатални съгласни.
Владимир Жоравльов обединява 2-те тенденции в една своя теория за групофонемите. Според него
няма единични фонеми, защото езикът не допуска съчетанието на отделни фонеми:
палатална съгласна със задна гласна; смята се, че съгласната или съчетание от
съгласни и следваща гласна образуват групофонема.
Проблем за границите на периода:
Проблем за началната граница на периода: противоположни
възгледи за хронологията на йотации, палатализации, метатези на ликвидите,
появи на ерове, „ери“, ятова гласна, носови гласни, кратко о, новоакутна
интонация.
Би трябвало
началото да съвпада с началото на фонетичните изменения, които го
характеризират. Мненията се различават на две групи:
1)някои
автори смятат, че началаото е още преди новата ева – имало ерови, носови, ятова
гласна, ъi, ж,ш,ч,ц тогава (по-класически,
консервативни автори)
2)към
средата на XX в се оформя мнение, че къснопраславянските
звукови промени започват някъде през V в и това е началната граница на приода. Основава се на нова представа за
абсолютна хронология на звуковите промени
Проблем за крайната граница – различни мнения: до V – VІ в., до VІІІ – ІХ в.,
до Х – ХІ в., заключителен етап V – ХІ в.
Парадоксът на V в. – за едни край на прабалтославянската епоха и начало на праславянската,
а за други край на праславянската епоха.
Съотношение между конвергентни и дивергентни процеси: VІ – ІХ в., ІХ – ХІ в., след ХІ в. Няма
доказуемо диалектно членение до VІ в. –
проблем за диалектния произход на „дъщерните“ езици в дадена езикова група.
А) смятат,
че краят е през V-VI в на праславянския период, защото тогава започва разселването на славяните
и заемат историческите си територии. Критерият е извънезиков – Ал. Берил, Федот
Филин, Самуил Бернщейн, Зислав Щибел (исторически фактор)
Б)мнения –
кр. е през IX век – появата на първите
писмени паметници (културно-исторически критерий) – писменост и книжнина –
Владимир Георгиев, Антоан Мейе – подчертава важността на една заемка, за чиято
хронология не можем да се съмняваме: Карл Велики – Karl > kral
В) мнения,
които се обосновават на езикови критерии: поставят края до X-Xi (дори XIIв) като това е така, защото по това
време се осъществява последната голяма общославянска езикова промяна –
отпадането на слабите ерове – Райко Нахтигал, Арнощ Лампрехт, Николай Дурново,
Хенрик Бирнбаум и др. В даден момент и Владимир Георгиев. До XI в в славянския езиков свят преобладават конвергентните
промени / езиково развитие.
Г) Иван
Леков смята, че времети от кр. V до кр. XI в е заключителен етап на
праславянския език – постепенно се обособяват отделните славянски езици. – Също
има предвид, че това е период, когато
конвергентните процеси преобладават над дивергентните.
No comments:
Post a Comment