Ян Кохановски – Ренесанс в славянските литератури

                                 Ян Кохановски – Ренесанс в славянските литератури

                                                              /1530 – 1584 /

Продължавайки традицията, започнала с делото на Николай Рей, за поетияеското творчество на народен език, Ян Кохановски прави голяма крачка напред в създаването на националната полска поезия. Неговото дело продължава обновяването на начините на мислене на полския човек от епохата, укрепва връзките на поетическото творчество с народния колектив, става инструмент за изразяването на идеите и емоциите на новия ренесансов човек, Кохановски повишава художествените изказвания към поетическото изкуство и го усъвършенства формално. За да постигне съвършен израз на едно богато съдържание, както това вършат в европейските литератури  прояутите му съвременници Камоенс и Ронсар.

Ян Кохановски е роден през 1530 г. В Сицин, Радомско, в Средна Полша, и произхожда от среднозаможно шляхтишко семейство. Учи в Краковския университет. По това време този университет е в упадък, но Краков изобщо е попаднал в силното ренесансово движение, което личи и от възникнаите тогава постройки на Вавел, Краковския акропол. Кохановски се отправя в Италия в университета Падуа при прочути хуманисти. Тук се запознава с поезията на Петрарка, в която намира съвършени образци. От Падуа отива в Париж, обхожда Франция. Голямо значение има тук запознаването му с поета Ронсар, откогото получава подбуда да съчинява стихотворения на полски език. Все по-често се отдалечава в своето имение, Чернолес при Радом, докато накрая оконяателно се поселва в него , желаейки да се посвети изцяло на поезиятаи да придобие пълна независимост. Умира през 1584 г.

Поезията на Кохановски е плод на едно време, в което полската шляхта все повече заживява изтънчен, аристократичен живот, когато, отказала се от военни плячки, се стреми към живот в мир и благосъстояние и обича придворния живот, когато порастват и естетическите й изисквания. Много произведения на Кохановски възникват при двора, предизвикани и поръчани от  дворцовата среда. Същевременно се повишава личният идеен и емоционален живот на средата на Кохановски, когато тази среда все повече се освобождава от стандартните черковно-религиозни задължения и представи, и поетът дава израз на своите преживявания. Изоставил поод влиянието на ренесансвите поети латинския език, той създава стихотворения, които са първият раззкошен цвят на полската лирика. В тях авторът проявява благороден хуманизъм. Отличава ги широта и разнообразие на чувствата и настроенията, разнообразие на формата , богата ритмика и мелодия на стиха.

Създавайки своите „Песни”, които излизат под това заглавие по-късно, Кохановски разработва разнообразни нови мотиви. Той не е скъсал разбира се с религиозните мотиви, но в обработката си им вдъхва нов живот : преживява религиозните представи в обикновената делнична среда на труда и природата. Поетът сякаш води интимен, лирически  разговор с бога. Това се чувства например в стихотворенито-химн „Какво искаш от нас, господи, за своите богати дарове?” , който излиза из дълбочината н поетовата душа. Химнът вероятно е възн икнал още в Париж.  Същото се чувства и в стихотворението „ Боже! Не видяло те е земното око”.Към върховните художествени произведения на Кохановски с отнася неговият „Псалтир”, 1579г. , съдържащи отгласи и преводи на псалмите, каквито никой, дадени с такова майсторство, каквото никой преди и след Кохановски не е постигал в полската литература в тоя вид.

Като ренесансов поет Кохановски изпитва радост от живота. Той пише весели и шеговити стихотворения, т. Нар. „Фрашки”, издадени заендо през 1584г. Пише ги цял живот, но особено във веселото общество в дворците на шляхтата или в кралския двор, след разговори, леки или шумни преживявания, при чаша вино. Източник му е животът на шляхтата. Кохановкси умело очертава образ или използва някой анекдот, или остроумно изкава някоя житейска мъдрост, или улавя минутно чувство или настроение в лирически тон. При това всякога проявява своето остроумие, характерно за ренесансовия човек, показва навсякъде  и своето майсторство на дребанта стихова форма, с голяма икономия на поетическите средства създава образите си, служи си умело с поантата.

Своите „Фрашки” сам поетът характеризира така :

                                                       Няма в страниците мои

                                                           Измислици за герои ,

                                                           Марс се не явява строг

                                                           Нито Ахил бързног.

                                                           Весели шеги и смях размирен

                                                             В стиховете си събирам...

„Фрашките” са се харесали толкова, че пред да бъдат издадени, се разпространяват в многобройни преписи.

От по-големите произведения на Кохановски подчертано ренесансов характер носи поемата „Шах”. При написването й поетът използва поема на италианския ренесансов поет Марко Вида. Шахът е бил любима игра в епохата на Ренесанса. Кохановски я описва като типично явление за своето време и създава драматично напрежение с това, че двамата герои – играчи на шах , водят борба не само за победата в играта, но и за ръката на данската принцеса.

Върхът на своята лирика Кохановски достога със своите „Трени”  („жалби”, от гръцки „тхрено” – оплаквам), 1580 г., изпети и изплакани поради смъртта на неговата малка дъщеря Уршулка . „Жалбите” са цикъл от 19 песни, това е цяла поема на скръбта.  Дълбоко засегнатият баща и винаги големият поет Кохановски изразява най-напред своята печал – в първите „трени”. Съзнанието за добродетелите и дарбите на загубеното дете и спомените за него го водят в следните „трени” до отчаянието . В последните трени той стига до отчаянието.

И преди „терните” Кохановски е писал елегии. Но в трените правдоподобността на скръбта достига най-високата си точка, искреността  на страдащия баща намира най-сърдечните звукове, непосредствеността на чувството вълнува най-дълбоко. Ето с какъв реализъм Кохановски е обрисувал в осмата жалба пустотата на дома си, след като се е завърнал от гробишата, където е оставил Уршулка в пресния гроб :

               

                 ЖАЛБА № 8    

Такава пустота във моя дом настана

След теб, Уршуло скъпа, моя жива рана!

Ний всички тук сме, а пък сякаш никой няма,

Тъй малка бе, днес празнина каква голяма!

Звучеше всъде твоят говор, твойта песен,

Във всеки кът бе образът ти мил, чудесен.

Ти не допусна майка ти скръб да изгаря,

И татко ти на грижи да превий товара,

Като прегръщаше ту мен, ту нея бърже

Или обсипвайки ни с своя смях несдържан.

Днес всичко млъкна, пустота е всъде мъртва,

Не радват нокого игрите ти, смехът ти.

И всеки  ъгъл към човека скръб изпраща

И все по-силно бедното сърце обхваща.

Наистина бащината любов кара Кохановски да види в своята умряла дъщеря върха на всички добродетели. Но това не намалява реализма на песните, то е съвсем естествено и хиперболите са напулно приемливи, те са такива, че не нарушават искреността на чувството и простотата на израза.

У малката Уршула поетът например е забелязал поетичеси дар. Разкривайки и своето славянско чувсъво, той я назовава „Сафо славянска’. Това е една ранна проява на славянско съзнание в полската литература.

Стигайки до отчаянието, Кохановски не търси утеха в религията. Той дори изказва съмнение в безсмъртието на душата. Утеха намира най-вече в енда философия на живота, която разкрива шред него явилата му се насън или наяве – той не може да каже това със сигурност – негова майка в края на произведението.  

Пишейки на полски език, Кохановски е убеден, че неговите творби ще живеят сред полския народ, а с тях и неговото име и пресъздадените картини и образи от полския живот. С това съзнание той не само се чувства горд и независим в дворцовата среда, но търси съвършената форма, за да не загинат произведенията му. 

И успява напълно. Още приживе бил смятан за „крал на полските поети”. Изхождайки от античната и съвременната европвйска и ренесансова поезия, той създава поезия с ново съдържание и нова форма, въвежда в полската литература различни поетически видове и форми, създава поетическа реч, способна да изрази всевъзможните отсенки на мисълта и чувствата, а с народния език демократизира поезията на своя народ и я поставя върху здрава домашна почва.                                        

„Трени” – поетичен връх в творчеството на Ян Кохановски

Ян Кохановски – „поет на любовта и смъртта и поет първи”

1.      Трен (гр. thrệnos – „плач”, погребална песен). Жанрът е известен още от античната литература, къси трени пишат и полските латинисти в края на  XV век.

2.      „Трени” (1580) – поетичен цикъл жалба за смъртта на обичаната дъщеря Оршула, която умира на три годинки.  Подобно на Ронсар и Петрарка оплаква действителна личност, сплетена с неговата биография. В „Трени” прозира славянския архетип – привързаността към семейството. Творбата разгръща в национален план европейския образец, опирайки го на елементи от фолклора.

3.      Посвещението – написано в духа на латинските надгробни надписи. Представлява един надгробен портрет на необикновеното дете; безвъзвратната му загуба; езикът на сълзите.

4.      Композиция – състои се от 19 части като последният трен представлява една микропоема в цикъла, играе ролята на финален акорд.

5.      Рамка –  в началото се обявява срещу безсмислието на живота, срещу нелепата смърт, срещу Бога –  жестоката скръб от загубата; в края – връх взема примирението като пристанище на духа, християнското упование в Бога, но без поетът да се разкайва за своя бунт. В тъканта на творбата органично се преплитат личната драма и ренесансова философия на Кохановски, личният и философски универсалният възглед за живота и смъртта.

6.      Присъствие на поета – в опита за съизмеримост с божеството, в елемента на „прометеизъм”. Начални трени – в духа на хуманистичния и реформаторски манталитет се обявява срещу Бога и безсмислието на живота. Богат нюанс на обрисовка на смъртта – поети от древността, известни със своите жалби, които в случая бледнеят; трени, описващи с бащинска разнеженост необикновените качества на детето, напускането на починалата дъщеря под формата на сватбена песен  ( 7 трен), където контрастът с фолклора засилва скръбните изживявания.  Смъртта на детето – срив, провокация, промяна, граница, зад която ще се отворят пространствата на Другия свят, зейнала пропаст. Кохановски плаче, заобиколен от цяла свита, известни в историята оплаквачи, които той призовава да му помогнат да изкаже болката си – Хераклит, Симонид, Ниоба.  Ренесансовата философия с нейния рационализъм и стоицизъм и правото на човека да бъде раздвоен, да плаче и скърби (11, 19 трен). Драматичната концепция за човешката съдба. Не разумът може да смири емоционалния бунт, а повторния съюз с Бога.

7.      Как е представена смъртта на детето? Смъртта на Оршула е „отнемане” в следните проекции – алегории: погълнато от змията славейче пред очите на неговата майка (1 трен); обрулен неузрял плод (4 трен); прекършен от небрежен овощар млад филиз от маслина (5 трен) – мотивът за сляпата смърт. Случилото се нещастие засяга равновесието в света.

8.      Ренесансов психологически реализъм в обрисовката на детето – жестове, поведение, облекло, умалителни изрази, семейна атмосфера – образите на майката и бабата. Директно обръщение към починалата (8 трен, 13 трен) – единство на език, мисъл и чувство. Образът на Оршула е сакразлизиран – „ерато златокоса”, „славянската Сафо”. Оршула преминава от едно пространство в друго,  с което започва и пътят на поета към нея. Поетът – пътник иска да придобие „очи” за Другия свят като призовава Харон и Орфей, бива съпровождан от митически спътници (9, 14 трен).

9.      Богоборчеството – преминава през оста на фазите – бунт, наказание, изкупление, опрощение, примирение. (9, 11, 16, 17 трен). То е част от спора със стоическата философия.

10.  XIX  трен – „Сън”. Звучи като отделна поема в рамките на цикъла. Сънят – врата към Отвъдното; размива се границата между сън и действителност.; сънят граничи с видението, той е сън-откровение, дар свише. Майката на поета носи прелестното дете на ръце,заедно с него носи и човешките съдби. Идва, за да разкаже на бащата за рая, в който е отлетялата душа на Оршула. Бог е Слънце а Оршула е Зорница. От ренесансово божество тя се превръща в звезда на божията любов. Преоткрито е върховенството на  невидимия свят, изстраданата хармония е заменена с нова – на покаянието и примирението. Чрез преминаване на детето от Тук в Отвъд Кохановски се докосва до бароковата метафизика.  Величественото спокойствие на смъртта, изкупителната цена на мъдростта – страданието. Екзистенциалната мисъл на поета.