Общ обзор на Ренесанса

                                                              Общ обзор на Ренесанса

·         През 966г. Карл Велики консoлидира Западна Европа и се появява II Римска империя à в Средновековието се зараждат първите идеи за наднационално обединение.

·         Зараждането на панславизма започва още през Ренесанса

·         Връщане към античната традиция. Изкуството се развива по античен образец

·         Връща се формата на полиса. Полисът е обединение на жителите, а не географско обединение. Той е мобилна структура. Urbis – това е римският град, стационарен и затворен. Оттук идва и терминът урбанизация.

·         През 1543г. Миколай Коперник заменя геоцентризма с хелиоцентризъм

·         Метафора за времето и неговото отброяване

·         Великите географски открития подлагат на съмнение Бог и Библията

·         Появява се книгопечатането

·         Природата е човешка и е човешко да се греши

·         Човечеството е като един голям свръхорганизъм

·         Съревнованието, състезанието са движещи звена в Ренесанса

·         Метафората на огледалото – ако светът около теб е грозен, то ти си направил нещо не както трябва

·         Джовани Макиавели – „Целта оправдава средствата”

·         Лириката често е в мерена реч по античен образец, а не римувана

·         Алегория, сатира, пародия, травестия, карнавален поглед на света

·         Алегория идва от гръцкото αλλος "друг" и αγορευειν - ‘говоря’) - една от формите на иносказание, широко известна в художествената, философската и богослοвската литература. Тя заменя отвлечени идеи и понятия с образи, картини и нагледни примери, в които всички (или повечето) елементи предават съдържанието на идеята. Алегорията е родствена с метафората. Вид алегория може да бъде притчата. Особено широко алегорията се използва в изобразителното изкуство, старо и ново (алегория на майчинството, мира, правосъдието и т.н.).Алегорията е израз, в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. Конкретизация на идея или мисъл посредством образ, в който е вложен преносен смисъл. Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. В елементарната си форма алегорията се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по-сложните си форми на преносен смисъл, вложен в разказаните или изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи алегорията се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения

·         Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445-1510), по-известен като Сандро Ботичели, е италиански художник. Наследява прякора си, който означава „Бъчвичката“, от пълния си по-голям брат. Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Ранния Ренесанс. Създава картини по митологически и по християнски мотиви. По-късните му произведения са мрачни и драматични.

-          Картината „Раждането на Венера” представлява живопис с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в галерия Уфици, във Флоренция. Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита). Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западният вятър Зефир в обятията на своята съпруга – нимфата Хлорида (рим. Флора). Той духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Мидата – символ на женското начало.

                    „Раждането на Венера”                                                                   

·         Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красотата като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм

-          Скулптурата „Давид” е завършена през 1504г. и става една от най-известните му творби. Този шедьовър, издялан от мраморен блок от кариерите в Карара, по който преди това е работил друг скулптор, окончателно утвърждава репутацията на Микеланджело като скулптор с изключителни технически умения и сила на символичното въображение. Давид е пастир, избран за владетел - библейски образец; Давид и Голиат 

-          През 1505 г. Микеланджело е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозен надгробен паметник за новоизбрания папа Юлий II, който трябва да бъде разположен в базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява. Днес гробницата се намира в църквата в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело - „Моисей“. Моисей – водач, лидер от човешки произход – централна фигура в Ренесанса. Моисей е личността, която извежда своя народ през всички препядствия с божията помощ

             

Ренесанс = Възраждане (ново, повторно раждане). Хо­ра­та за­поч­ват да въз­п­ри­емат све­та не са­мо чрез вярата, но и чрез разума. Теолозите смек­ча­ват от­но­ше­ни­ето си спря­мо древ­ни­те ав­то­ри и вмес­то от­ри­ча­не­то им ги адап­ти­рат към хрис­ти­ян­с­ка­та религия. Възстановен е ан­тич­ни­ят плурализъм. Вярващите пре­от­к­ри­ват ес­тес­т­ве­на­та кра­со­та на при­ро­да­та и нас­ла­да­та от живота. Образът на Смъртта, пред­с­та­вя­на ка­то ске­лет с ко­са в ръката, се по­явя­ва в изоб­ра­зи­тел­ни­те из­кус­т­ва и ли­те­ра­ту­ра­та все по-ряд­ко или ус­по­ред­но с ан­тич­ни­те й пред­ход­нич­ки Персе­фо­на и Прозерпина. Средновековното «Помни смъртта!» отс­тъп­ва пред жиз­не­ра­дос­т­но­то «Човек съм и ни­що чо­веш­ко не ми е чуж­­до».

През 1543 г. Миколай Коперник заменя геоцентризма с хелеоцентризъм, а телескопът става символ на научното познание. Знакови за епохата стават компасът, огнестрелните оръжия и книгопечатането. Компасът и огнестрелните оръжия спомагат за великите географски открия, а печатната преса на Гутенберг разчупва църковния монопол за разпространение на знанията. През то­зи пе­ри­од ху­ма­нис­тич­ни­те и ре­фор­ма­ци­он­ни идеи съв­мес­т­но под­сил­ват ин­те­ре­са към Библията. Не слу­чай­но пър­ва­та от­пе­ча­та­на от Йохан Гутен­берг кни­га (1456г.) е ла­тин­с­ки­ят пре­вод на Биб­ли­ята. Книгата на кни­ги­те се въз­п­ри­ема и ка­то сакрален, и ка­то ху­до­жес­т­вен текст.

Бог продължава да бъде център за ренесансовия свят – той вече е закономерен  Бог, поддържащ равновесието на Земята. Осъществяването на преход от теоцентризъм към антропоцентризъм е твърдение, към което трябва да бъдем предпазливи и когато говорим за него, винаги да отчитаме факта, че Бог продължава да бъде основа и на ренесансовия свят, но вече човек определя своя бог, а вярата има нужда да се материализира. Вярата е стремеж да имаш абсолютно обеждение в нещо, което не може да бъде доказано емпирично. Вярата и знанието са едновременно опоненти и не могат да съществуват едно без друго.

Ренесансът про­ти­ча под фор­ма­та на ху­ма­ни­зъм и Ре­фор­ма­ция. Хуманизмът е свет­с­ко­то ли­це на Ренесанса, а Ре­фор­ма­ция­та – религиозното. Техният общ зна­ме­на­тел е инди­ви­дуа­ли­з­мът. Човекът и на­ро­ди­те из­ли­зат от сред­но­ве­ков­ни­те хрис­ти­ян­с­ки кос­­мо­по­ли­ти­зъм и анонимност. Настава вре­ме­то на иден­тич­нос­т­та и индивидуализа­ция­та: личностна, ре­ли­ги­оз­на и национална. Налага се мнението, че хората сме не само човешки същества, но и уникални индивиди. Първоначално ху­ма­низ­мът ре­аби­ли­ти­ра гръц­кия и ла­тин­с­кия език. Освен ка­то сак­рал­ни, те про­дъл­жа­ват да фун­к­ци­они­рат и ка­то ези­ци на на­ука­та и литера­ту­ра­та. Възражда се и ин­те­ре­сът към ли­те­ра­тур­ни­те и фи­ло­соф­с­ки цен­ности, сът­во­ре­ни на тях. Но интересът към ан­тич­на­та фи­ло­ло­гия сти­му­ли­ра и съз­да­ва­не­то на ху­до­жес­т­ве­ни цен­нос­ти на на­род­нос­т­ни езици. Ху­ма­нис­тите при­гаж­дат ла­тин­с­ка­та аз­бу­ка към фо­не­тич­ни­те осо­бе­нос­ти на ло­кал­ни­те го­во­ри и пос­те­пен­но свет­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра на ро­ден език за­поч­ва да до­ми­ни­ра над латинската. Утвър­жда­ват се на­род­нос­т­ни­те ли­те­ра­тур­ни процеси. Авто­ри­те за­поч­ват да се под­пис­ват със соб­с­т­ве­ни­те си имена, а твор­­би­те им, на­­пи­са­ни на ро­ден език, изоб­ра­зя­ват ге­рои с кон­крет­на лич­­нос­т­­на и на­род­нос­т­на иден­тичност.

Започва на­по­до­бя­ва­не­то на ан­тич­ни­те художествени об­разци. Хората на из­кус­т­во­то и на­ука­та стъп­ват от­но­во на зе­мя­та и за­поч­ват да се ин­те­ре­су­ват по­ве­че от жи­во­та «тук и се­га», ­от­кол­ко­то от «цар­с­т­во­то не­бес­но». Средно­ве­ковното от­шел­ни­чес­т­во и ас­ке­ти­зъм гу­бят сво­ите последователи. Раз­ви­ва се ес­тес­т­ве­ни­ят чо­веш­ки стре­меж към пъл­но­цен­но об­щу­ва­не и удоволствия. Лоренцо Вала (1407г.-1457г.) ак­ту­али­зи­ра иде­ите на Епикур. Вала изтъква, че е чо­веш­ко да се из­пит­ват удоволствия. Те от­ли­ча­ват хо­ра­та от ос­та­на­ли­те жи­ви тва­ри в природата. Сле­до­вателно нас­ла­да­та е вис­ше благо. Изпитването на нас­ла­да се въз­п­ри­ема ка­то бо­жес­т­ве­но бла­говоление.

Разширяват се па­ра­мет­ри­те на любовта. Нейните ам­п­ли­ту­ди са ре­­не­­сан­со­во ши­ро­ки – от въз­ви­ше­но­то чув­с­т­во до от­к­ро­ве­на­та еро­тика. «Фрашки» на Ян Коха­нов­ски по­каз­ват мно­гоб­ройни­те пре­въп­лъ­ще­ния на любовта.

Митологията се ос­мис­ля от нови, пре­дим­но фи­ло­ло­ги­чес­ки пози­ции. Ренесансо­вите ав­то­ри мно­го чес­то из­пол­з­ват ми­ти­чес­ки фи­гу­ри и ми­то­ло­ги­чес­ки сюжети, за да из­тък­нат настоящето. Езическите цен­нос­ти се прис­по­со­бя­ват за нуж­ди­те на но­ва­та ре­ли­гия и за­ед­но с хрис­ти­ян­с­т­во­то ста­ват ос­но­ва на един­ния об­що­ев­ро­пейс­ки кул­ту­рен и ли­те­ра­ту­рен процес.

Антична митология

      

Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали  планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време. Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, считани за част от дванадесетте олимпийци в определени периоди. Олимпийските богове са трето поколение богове (след стихиите и титаните). Те стават владетели на света след победата им над титаните в титаномахията. Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес са братя и сестри, а останалите (с изключение на родената от пяната Афродита) обикновено се смятат за деца на Зевс от различни майки (освен Атина, за която се счита, че е родена от самия Зевс). Възможно е и Хефест да е роден от Хера (без намесата на Зевс) като отмъщение за раждането на Атина.

АПОЛОН - най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище).

ДИОНИС - първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна - дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е "двуроден"

·         Зевс е върховният и най-могъщ бог, владетел на Олимп, бога на небето.

·         Посейдон, заедно с Хадес, е следващ по ранг. Той владее океаните и водите.

·         Хадес се грижи за душите на умрелите. Владетел е на подземното царство.

·         Атина е богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и войната.

·         Арес е бог на войната и героите.

·         Артемида е богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието.

·         Хефест е бог на огъня, занаятите и оръжията.

·         Хермес е бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете.

·         Афродита е богиня на любовта и външната красота.

·         Хера е съпруга на Зевс, богиня на брака и верността.

·         Хестия е богиня на дома, семейството и домашното огнище.

·         Деметра е богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака.