Разглеждане на „Разговор на майстор Поликарп със
Смъртта”
- да се извадят епитетите, свързани с майстора,
смъртта, живота, хората и Бога;
- отговор на въпроса какво определя текста като
средновековен.
Текстът е написан
на полски език. В началото говорещото лице е самият автор. Натрупване на
епитети към Бога, който е от всички и всичко по-голям (всемогъщи, сътворител).
С негова помощ авторът ще изложи добре разказа си, а целта е да умножи Неговото
влияние и да „подобри” човешкото състояние. Обръщение тип молитва[OГ1] .
Човекът е говорител/медиатор, а само Бог може да бъде и е действителният
творец. След като има божията благословия и помощ, авторът се обръща със „слушайте[OГ2]
какво ви казвам” – той има какво да каже, това е самото божие слово. Ще им
говори за смъртта, на която е подвластен всеки един от тях. Смъртта е поредният
урок на Господ. Изброяването, натрупването на епитети, отнасящи се до хората
създава всеобхватност – смъртта не подминава никого, независимо от социално
положение, физическо състояние, местоживеене...
Смъртта е женски
род неслучайно. (Всички понятия, свързани със Земята от Античността са в женски
род.) От онова време водят началото си много важни дихотомии:
|
+
|
-
|
|
живот
|
смърт
|
|
дясно[1]
|
ляво
|
|
горе
|
долу
|
|
небе
|
земя
|
|
ефир
|
подземие
|
|
метафизика
|
физика
|
|
култура
|
натура
|
|
мъжко
|
женско
|
култура – от лат. colo – ора, обработвам
cultus
– ораното,
обработеното
Най-важното, което мъжът прави е да
оре земята и да опложда жената. Тя пък ражда, което я свързва с плътта. Има
силата както да вдъхне живот, така и да освободи хаоса; да роди добро, но и да
роди лошо. Поради това, няма каква друга да бъде Смъртта, освен жена.
Дихотомията Бог (като сътворител) – Смърт (унищожител) е условна, тъй като Бог
е абсолютен творец, а Смъртта може да убие единствено плътта.
Идеалът по онова
време са били пищните мадони, които имат силата да дадат живот; Смъртта е
бледа, жълта, слаба, „края на носа го няма” (намек за проказа, носи конотации
за грях), „няма по устата устни” (наказание). Явява се пред човека, защото
милостивият Бог, който изпълнява всички молби, я е известил за неговото
желание. Заявява, че ще му се открие и ще отговори на всичките му въпроси.
Тогава, обаче, майсторът проявява присъщия за човека страх от смъртта. От него
произхождат всички останали страхове.
Събуденото любопитство[OГ3]
му помага да преодолее в известна степен този страх. Каноничният текст за
грехопадението е изменен. Смъртта е представена като болест, зараза, скрита в
ябълката. Текстът прилича на договор между две страни. В описанието на акта на
грехопадение са вплетени всички смъртни грехове. При неизпълнение на тази
договорка, следва наказание. Човекът става смъртен; „Господа обиди тежко,/
племе зарази човешко”. Ще трябва с труд да оре земята (орането – акт на
насилие, на порене на земята), а жената ще ражда в мъки децата си.
През
Средновековието, когато хората са боледували от нещо необяснимо или непознато,
то те са пекли питки, които намазани с мед, се оставяли пред вратата, за да се
насити болестта с този сладък хляб и да не прекрачва прага на дома. В текста
също имаме опит за „подкуп” на Смъртта. (Подобни вярвания се срещат при много
народи. Например древните гърци поставяли две монети върху очите на покойника –
таксата на лодкаря, който ще го отведе в царството на мъртвите.) Тя остава
непреклонна; всекиго ще покоси, щом удари часът му. Силата да мори, обаче, тя
не притежава изначално, а я е заела:
„на вселената Твореца/ даде ми такава мощ”. Затова, когато опира до Иисус,
косата й се строшава.
За първи път в
този светски текст се появява някакво чувство за хумор, дори самоирония,
показана през страха на майстора. Единствено монахът остава спокоен пред
Смъртта: „мирското несъвършенство/ сменя с райското блаженство”.
[1] Дясното е добро – отдясно на Бог стои Иисус. За справка дясно на
полски/ руско е право, т.е. правилно
No comments:
Post a Comment