8. Съвременна руска проза. Основни представители. Виктор Пелевин

Съвременна руска проза. Основни представители. Виктор Пелевин

Виктор Пелевин – роден 1962г.Виктор Пелевин завършва институа по енергетика на Московския технически универстиет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията, завършва Литературен институт „Максим Горки“. Сътрудничи няколко години на списание „Наука и религия“, където пише статии за източен мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пише разкази, романи, повести, но прибягва и към баснята, параболата, гротеската, дори вица, едновременно с това е подчертано вниманието му към новите форми на словесност, като компютърните игри („Принцът на Госплан“), рекламните сценарии и слогани. В изкуството му има мит, приказка, фантастика, политика, публицистика, философия, езотерика, история, автобиография. Произведенията на Пелевин почти без изключение са алегорични разкази за транзитивните състояния на личността и на света; занимава го основно нестабилността на границите между нещата, преминаването от едно състояние в друго. Пример за превъплъщения има във всеки текст на Пелевин: история-вечност („Чапаев и Пустота“), човек-животно („Ника“ – метаморфоза на нивото на езика – говоренето за любимата се оказва говорене за любимата котка).В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешкото съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния Изток.

„Чапаев и Пустота“ 1996 –Авторът описва работата си като "първият продукт в световната литература, който се провежда в абсолютен вакуум".Романът обхваща два периода - Русия през 1918-1919 и средата на 1990-те години (след октомврийската революция и модерна Русия).Действието се развива през 1919. Чапаев се увлича в разговори с Пьотър Пустота, които отвеждат в паралелни светове от бъдещето. Често умело се губи нишката, коя действителност е действителната, като героите се срещат със северния войнствен бог Один, с Шварценегер и др. Всяка нощ Пустота има кошмари, че е затворен в психиатрична клиника, заради вярата му, че е поет от началото на века. Той дели стаята в клиниката с други трима, всеки със своя индивидуална форма на фалшива идентичност.До края на книгата не е ясно коя от идентичностите на Пьотр е истинска и дали изобщо има такава.

Пелевин постоянно е зает с диалектиката на видимото и същностното, на външното и вътрешното, именувано ту Вътрешна Монголия, ту торно топче, ту вътрешен космос, явяващи се цел на фантазните пътувания на Пьотр Пустота, на императора в „Долната тундра“, който след странстването си из времената осъзнава, че е знаел истината за небесната музика, че я е носил в себе си, а пътуването всъщност е недостигане, защото „в този свят има много пътища и всички те водят никъде“ (Пелевин цитира Кастанеда в есето си „Икстлан – Петушки“).

Георги Котовски играе ролята на демиург. Според митологията на романа, той е отговорен за съдбата на съвременна Русия. Към финала, в диалог с водача П. Пустота говори за „злоупотреба на Котовски с кокаин“ и очевидните последици от тази зависимост.

Чапаев е историч. личност, Фурманов – първият писал за Чапаев. Остап Бендер – „великият комбинатор“ – др. велик герой в рус. л-ра; концепцията за него принадлежи  на Валентин Катаев („Дванадесетте стола“).

Млад литератор среща случайно свой съученик в Москва, не са се виждали от години и събитието е вълнуващо. Онзи го кани в канцеларията си - някакъв бивш луксозен апартамент, разказвачът му споделя скорошното си приключение с гонитба и стрелба по улиците. Изневиделица приятелчето му заповядва да си вдигне ръцете и да предаде пищова си. И човекът инстинктивно се нахвърля, стрелба, стискане за гушата и онзи издъхва. Героят завлича трупа в съседната стая, там има роял, той сяда и свири Моцарт. Но на вратата се тропа, влизат двама матроси, търсят началника и човекът се представя за него. И влиза в новата си самоличност... Пелевин сервира лавина от гротеска и фарс. Намесва всички литературни величия от епохата, разбърква и епохите. Що се отнася до Чапаев: след време убиецът се връща на местопрестъплението, трупът си е на място, а на рояла - мъж в черна гимнастьорка - свири Моцарт и разсъждава колко по-добре би било Христос да бе измислен като музика, а не в човешки образ: "Фамилията ми е Чапаев" - още една фарсова линия в сюжета... Пелевин не оставя камък върху камък в известната история, срива всичко, прави го майсторски, а внушението почва едва оттам. 

"Чапаев и Пустота" е първият дзен-будистки роман в Русия. Повечето литературни критици обаче обвиняват неговия автор Виктор Пелевин, че се гаври с руската култура и история, което не е съвсем лъжа.Всъщност най-популярният съвременен руски писател не може да бъде уловен в рамките на някой жанр. Затова Пелевин, поставян някъде в териториите на сюрреализма, литературния агностицизъм и будизъм и дори на киберпънка и черния хумор. В руския, а оттам и в българския фолклор, Чапаев и Петка са анекдотични герои. В книгата на Пелевин командирът от Червената армия е представен като мистичен Учител, който разкрива на своя ученик Петка Пустота истинската природа на света. Така в самия край на романа поетът декадент Петка постига просветление, за да се влее в УРАЛ - "условната река на абсолютната любов", и за да постигне "вътрешната си Монголия".Всъщност Петка Пустота е пациент на Московската психиатрия, който си въобразява, че живее в дните след Октомврийската революция.