6. Михаил Шолохов (1905-1984)

Михаил Шолохов (1905-1984)

Шолохов започва да пише рано – на 18 годишна възраст. Първите си разкази печата във вестници и списания. През 1926 година излиза първата му книга – “Донски разкази” – характерен е натурализмът, стигащ до физиологическа оголеност. Показва разпада на семейството. Роман-епопея, замислен като реплика на „Война и мир“.

В края на 1926 г. започва да пише романа „Тихият Дон“, през 1928 година излиза първата и втората книга, през 1929 – третата; четвъртата част той завършва през 1940 година. 1965г. получава Нобелова награда. В първите си сборници “Донски разкази” и “Лазурна степ” Шолохов е предимно писател-реалист, който рисува битът на донското казачество в периода на гражданската война. Романът “Тихият Дон” рисува живота на казачеството в течение на цялото революционно десетилетие. Това е особен вид енциклопедия на донското казачество, където са описани неговият бит, неговите нрави, песни и обичаи, живота му при мирни условия, участието му в империалистическата война и революционните събития след октомври 1917 година.

Сюжетът на романа се разгръща на широко като обхваща множество събития и хора. В центъра на повествованието е историята на голямото и заможно семейство Мелехови. Отначало Шолохов въвежда читателя в особения “казашки свят”, в устройството на живота им. В хода на действието той разкрива пред читателя къщите на хора с различно социално положение: и на бедняци като Мишка Кошевой, и на богатия собственик на мелница Мохов, и на заможния Коршунов, бащата на Наталия – жената на главния герой на рода на Григорий Мелехов. Свързването на Григорий с чуждата жена Аксиния, постъпването му като ратай на помешчика му  служи като пръв тласък, който разклаща съсловното начало в него. Но при един нов поврат на събитията в Григорий неочаквано се пробуждат онези същите начала, от които сякаш съвсем неотдавна се отвръща с такава ярост в душата му. Когато Григорий започва да командва дивизия на враговете на революцията, Пантелей Прокофиевич, господар на къщата, започва да се чувства пред него стеснително, някак си отчуждено. Макар и роден син, но все пак началник. Но скоро темата на романа излиза от рамките на семейно-битовите отношения. Казачеството влиза във война. Неговият образ се обогатява с редица нови фигури; разширява се фонът на повествованието. Във втория том на “Тихият Дон” вече е изложена с всичките й подробности военнореволюционната хроника на казашкото движение и на общественополтическите събития в Русия през 1916 – 1918 година. В следващите части развитието на сюжета се опира на историята на гражданската война на Дон през 1918 – 1920 година и главно на историята на т. нар. горнодонско въстание против съветската власт. Историята на това въстание е описана с научна пълнота от Шолохов въз основа на документи и лични разговори. Двамата братя Мелехови стават видни участници в горнодонското въстание. Григорий дори става един от неговите командири. “Тихият Дон” дава цял спектър от представи за смисъла на живота. В  романа вечният природен живот е показан като постоянно преплетен със социалния (свят, война, революция). Подчертава се неговата възвисена цикличност и устременост, както и тържеството на живота в кръговрата на живота. Особен аспект на тази тема е природният живот на човека (гласът на живота, особено към края и пред лицето на смъртта). Последната част на романа, в която се описва пребиваването на Григорий Мелехов във въстаналата банда на Фомин, покорява с огромната си психологическа дълбочина. Сферата на Шолохов обхваща чувствата на хората в техните отношения един към друг. Когато след смъртта на своята любима Аксиния Григорий изкопава гроб със сабята си и я погребва, след това той се опомня, вдига глава и вижда в небето “ослепително сияещия черен диск на слънцето”.

Думите, означаващи цвят, са значими елементи в структурата на произведението. Чрез тях пейзажът и портретът придобиват нов облик, пречупени през цветовоостта; героите придобиват нови психологически очертания.

“Тихият Дон” и книга на любовта и гнева. Това е книга, в която подобно на бурна широка река се простира течението на руския живот, където се сблъскват човешки съдби, където прекрасното е смесено с калта на ежедневието, където всичко, взето заедно, носи читателя към някакви далечни брегове, очертани от революцията в съзнанието на всеки руски човек.