5. Борис Пастернак – „Доктор Живаго“

Борис Пастернак – „Доктор Живаго“

Централна за романа е темата за творчеството и заедно с това – за традициите, приемствеността, връзките, чието нарушаване е пагубно за културата, визира се и руската национална специфика, осмисляна в произведенията на Пушкин, Толстой, Чехов – писатели, които създават литературата на на „последните въпроси“ – морални, социални, религиозни. В детските си години Пастернак се среща с Л. Толстой и определя тази среща като предзнаменование и предопределение. Имат много сходства между романите си: широта на историческата картина, близост до земята, патриархален живот; преходи в повествованието от личния живот към историческите събития, фикционални герои, участващи в реалните събития, опит за създаване на авторска историография. Романът „Д.Ж.“ е замислен като повествование на една епоха на войни и революции и за съдбата на едно поколение, но също за еволюцията на идеите за историята и цивилизацията и за мястото на личността в тях, за жизненото крушение и съпътстващото го творческо възвисяване.Романът е многоаспектен и могат да се различат няколко нива на интерпретирането му:

-       Като философски роман, отразяващ научния опит и интереси на Пастернак и главно противопоставянето в рамките на художествения текст на утопични и антиутопични идеи, актуални за началните десетилетия на 20в.

-       Като историческо повествование за съдбините на Русия, вземащо за модел „Война и мир“ на Л. Толстой, и следователно като опит за създаване на епопея.

-       Като роман за творчеството и текст-концепт спрямо стихотворната глава

-       Като поле на среща на различни дискурси и на проследими междутекстови влияния

-       Като специфично жанрово образувание – „лирическа епопея“, „духовна автобиография“, метароман, „роман на тайните“ от Дикенсов тип и други.

Романът е завършен през1956г. Пастернак е удостоен с Нобелова награда през 1958г., но той е принуден да се откаже от нея, заплашен е с изгонване от Съветския съюз. Сп. "Новы мир" отказва да публикува „Доктор Живаго“, защото романът не приема социалистическата революция. Първо излиза в италиански превод. На руски излиза 1988г. в "Новы мир".

В романа „Д.Ж“ могат да се обособят три основни смислови зони/тематични центъра, около които се гради повествованието: актуалната история, личната съдба, християнството като прозаичните глави изчерпват първия кръг, а стихотворната глава осмисля личната съдба чрез символите на европейската култура и евангелските духовни повели. Разказът е детайлизиран, обхващащ събития от почти пет десетилетия. Героинята на романа – Лариса символизира Русия, въплътила милосърдието, гордостта и страданието. Това страдание е възприето като нуждаещо се от възмездие, като оправдание за революционния взрив. Лара или Русия е предназначена за поета. Той не може да я приюти, но може да я разбере. Поетът не получава Русия – между тях са или властността (Комаровски) на стария свят или идеологията на новия (Стрелников).

Живаго- жизнена активност, философско-съзерцателно отношение към живота.

Стрелников – активен, опитва се да преустрои живота без да се съобразява със средствата, които използва.

Антипов – радикален деец, революционер

Комаровски – образ на властта и богатството

Варикинo– селото, Юриятин, Владивосток

Повествованието се гради не на постъпките на героите, а по-скоро на монолозите и размишленията им.

Чувствителността и идеализмът на Живаго граничат с мистицизма. Разсейва се от красотата на ледените кристали по стъклото на прозорец. В медицинското училище един от професорите му напомня, че бактерията може и да изглежда красива, когато се гледа под микроскоп, но в живота върши ужасни неща на хората. Идеализмът на Юрий Живаго ярко контрастира на ужасите на Руската революция. Той става свидетел на канибализъм, осакатяване; вижда как един млад мъж е застрелян, защото иска да види своето семейство. Дори Лара, любовта на неговия живот, му е отнета.

Романът започва със погребението на Мария Живаго и свършва със смъртта на Юрий Живаго. Между тези два епизода е пътят на ознанието, описанието на една съдба с нестандартни последици, с неочаквани резултати.