Леонид Андреев (1871 - 1919)

Леонид Андреев(1871 - 1919)

Смятан е за основател на руския експресионизъм. Ранните му творби са реалистични и поставят социални проблеми. По-късното му творчество е песимистично. Роден в гр. Орел.Заминава в Петербург, после - в Москва, където след години на глад завършва Юридически факултет. 1897г. започва своята журналистическа кариера във в-к "Москвски вестник" и "Куриер". Използва псевдонима Джеймс Линч. През 1898 г. вестник "Куриер" публикува първият му разказ - "Баргамот и Гараска". Истинската слава за него идва след публикуването на негов разказ през 1901 г. в списание "Живот". 1902г. става редактор на вестник „Куриер“. С помощта на Максим Горки е публикуван в голям тираж първия том негови съчинения. Умира във Финландия.

„Червеният смях” 1904г. с подзаглавие: „Откъси от намерен ръкопис.” – няма преки детайли. 19 откъса, разказани от двама братя. Отговор на въпроса: „Как се чувства един човек на фронта.” Доминиращи образи на червено и жълто."Червен смях" е написана след девет дни, в състояние на необичайно емоционален стрес, постигане на халюцинации. Андреев се е страхувал да бъде сам, и Александра, съпругата на писателя,стояла  в тихата стая цяла нощ без сън. "червен смях "- олицетворение на хронотоп на войната.Червено - цвета на кръвта, смях – признак на лудост, кървавочервено - цвят от горещото слънце, смях - реакция на по-висока мощност на човешките действия. Възниква като символ на халюцинациите на героя, символизира смехът на напоената с кръв земя, полудяване. Символ на лудостта на войната, на цялата земя.

Писателят описва войната като напълно безсмислена. В първата част са луди, защото виждат ужасите, във втората част – защото мислят за тях.Смъртта е тема, изображение, мотив, проблем, който е съдържание характеристики, често е достатъчно, за да се произвеждат жанр.Във всеки един от пасажите, подчертавайки ужаса на войната, има картини - спомени на дома. Знаков ключ е опозицията войната-къщата, а не война и мир като в Толстой. Във втората част – желанието да се разбере значението на войната. На война или не, видял ужасите на войната или прочел за тях във вестниците – резултатът е един. Единственият резултат от войната – лудост.

Разказът е от 2 части, състоящи се от глави, наречени фрагменти. Фрагментарното повествование има парадоксална и семантична роля. Алогизмът разширява естеството на събитията. Война – неестествено човешко изобретение, в което няма смисъл. Фрагментарността е своеобразен „портрет на историята“ на героя, герой, загубил човешкия си разсъдък.

І ва част: чувствата, разкази на големия брат (9 откъса) – мелодични, живописни картини на безсмислената война.
ІІ ра част: съжденията на малкия брат (9 + 1 откъса)
Метатекст -> фантазия на тема: Бъдещата война и бъдещият човек. Войната по принцип.
Мотиви: Ужас и безумие, цветя и рози.
Военните действия – алогични.Народни картини – театрални.
Лудостта в творбата – форма на протест срещу войната. Начин на самоотстояване на достойнството, самоуважението.Фабула – емоц. състояние на героите.
Последният откъс играе ролята на епилог.Наречен е последен, което напомня на/означава завършеност на събитията. -> разкъсаност (откъси, а не глави), механично съединяване. Между откъсите има слаба връзка. Те са относително самостоятелни. 
Близка е философията до „Набег“ на Толстой и части от „Севастополски разкази“. «Солнце прошло половину пути и кидало сквозь раскаленный воздух жаркие лучи на сухую землю» (Набег, гл. IV)                                                               където образът на слънцето е семантично завършен и по-малко експресивен. Даже повтор этого образа у Толстого используется с иной, чем позднее у Л. Андреева целью.  

Изглежда, че „Червеният смях“ отговаря на въпросите, поставени от „Севастопол през май“: „Къде е изразът на злото, което трябва да се избягва?“, „Къде е изразът на доброто, на което трябва да се подражава?“, „Кой е злодей и кой герой?“ Всичко хубаво и всичко лошо. (Севастопол през май, гл. 16). Но ако Толстой може да заключи в края на разказа: "Героят от моята приказка, когото аз обичам от цялата си душа, когото аз се опитах да обрисувам в цялата му красота, който е бил, е и ще бъде красив, е ....истината!", то Андреев не показва истината, а разклаща въображението на читателя, събуждайки в него сили, които да защитят неговото съзнание, неговият живот. При всичките сходства във философските и нравствени позиции в началото на Толстой и Андреев те адресират своите образи към различни свойства на личността.

Картината на войната, която започва със хиперболизиран образ на слънцето, подсказва на съвременниците за каква война става въпрос – войната със „Страната на изгряващото слънце“. Възниква опозицията Изток – Запад или Изток – Русия. Цитат … огромното слънце – зеница – маково зрънце са взаимно отражаеми: макрокосмоса и микрокосмоса на човешкото същество..

В последния пасаж виждаме картина на Апокалипсиса. Цитат

„Юда Искариотски” – 1907 година – етика и тактика на предателството. Придържа се към евангелския текст, но сакралността е разколебана. Предателството като мисия.

"Психологията на предателството"; осн мотиви- идеал и действителност,герой и тълпа,истинска и лицемерна любов, образи и мотиви от новия завет.Андреев използва евангелските разкази за предателството на Исус от своя ученик Юда Искариотски, в собствената си усукана версия.Авторът се опитва да оправдае действията на Юда, за да се разбере неговата психология, вътрешни противоречия, които са довели до постигне морална престъпност, за да докаже, че в предателството на Юда има повече щедрост и любов към Христос, отколкото у верните му ученици. В образа на Юда са добавени нови детайли: Юда е бил женен, напуснал жена си, и се скита в търсене на храна. Измислен е епизодът в който учениците се състезават по хвърляне на камъни. Петър, Йоан и Тома се вълнуват от това кой ще бъде първи в царството небесно.Предал Исус, Юда се надява, че страданията на Христос ще разкрият на хората идеята за доброто и любовта.

Историята се занимава с проблема на идеала на човешкия живот. Исус е един идеал, и на учениците си да проповядват учението му, за да донесат светлината на истината на хората.Юда е показан с всички предимства и недостатъци, като всеки жив човек. Той е умен, скромен, винаги готов да помогне. И той си има негативни аспекти – това са лъжа, ловкост и хитрост.Юда се притеснява, че Христос никога не го възхвалява. Искариотецът е изненадан, че в нощта, когато умира Исус, неговите ученици ядат и спят.Те тъгуват, но животът им не се променя. Всеки един от тях ще даде на хората Христовото слово. Юда ги нарича предатели, защото не са защитили своя учител.Йоан казва, че сам Исус е искал тази жертва и жертвата му е прекрасна. Юда му отговаря: „Нима една жертва може да бъде прекрасна? Където има жертва, там има и плач, там има и предатели. Жертвата – това е страдание на един и позор за всички. Предатели, предатели, какво направихте вие със земята? Сега я гледат отгоре и отдолу и се смеят и крещят: Вижте тази земя, на нея разпнаха Исус! И плюят на нея – както аз!“. Искариотски призовава апостолите да го последват. Никой не е съгласен.Историята завършва с описание на самоубийството на Юда. Той решава да виси на клон на дърво, растящо в пропастта, така че ако въжето се скъса, да падне върху остри скали и се изкачи до Христос.На следващата сутрин тялото на Юда е отстранено от дървото и го хвърлят в канавката, като го проклинат като предател. И остава завинаги в паметта на хората, Юда Искариотски, предателят.
Юда – двойнствена физика. Мъчително влюбен в Христос. Добър манипулатор. Общува с жените.
Дионис се разглежда като предтеча на Христос. (апология на стихиите).