Постмодернизъм - същност

След 89-та год. един от предпочитаните худ. модели става ПМ, защо? – Падането на комунизма води до отпадане на дотогава контролираните п-си в литературата. Различни типове поетики, различни представи за л-рата. Експериментът е на почит през 90-те. Понякога имаме не само постмодерен, но и авангардистки (= интерес към промяна и иновация на всякакви л-ни нива) п-си на изпробването на л-рата.

Какво е отношението на авангардизма към ПМ?

Тезата на Бард за смъртта на автора.

Наличието на акцент на пишещия литературата в самия п-с на писането се нарича металитературност и това е силно застъпено през ПМ. Това представлява новият прочит на стари мотиви. Дебатът за значението на ПМ (някои го четат като „след“ модерността, т.е. 2-рата половина на 20в.). Модернизъм – период в изкуството от кр. на 19в. до Междувоенния период (Ранен модернизъм и Междувоенен авангард).

Постмодернизъм < – > Модерност, епоха на модерността са в много сложно отношение. Епохата на модерността – това е времето от Просвещението до средата на 20в. Понятието постмодернизъм не е само понятие на л-рата, а е свързано с всички хуманитарни дисциплини и от тук се пренася и в л-рата. Идеята за цялостна промяна в осмислянето на човека. Изчерпаността на всичко и идеята, че живеем в пост- пост- модерно време. Преломи, които засягат широк контекст, а не само л-но направление. „Пост-“ като отрицание спрямо Модернизма и „пост-“ като отрицание на модерността. ПМ е неединен като идея и самият дебат е ПМ. Важни неща в л-ен план като тип интерпретация на века: променящите се технологии, промяната в медиите и засилването на визуалното за сметка на словесното. Словото, високата култура, логоцентричният модел на Просвещението и общество, живеещо във високата култура → популярна култура, визуална култура, собствени публики с отделни нишки = > характерна е фрагментаризация, както и това, че логоцентричният х-р се редуцира за сметка на визуалния свят. Другата линия: усложняването на все по-технологично развития свят и човешката идентичност. Човешката идентичност става все по-сложна и все по-травматична.

Жан Бодрияр е един от теоретиците на ПМ. През 90-те год. за 1-ви път дават важни военни действия по ТВ (Садам Хюсеин и Близкия Изток), а Жан Бодрияр коментира това.

Ефектът на пресищането със знания за света (напр. това, че знаем мн. за най-затънтените места на света) слага травма в/у човешката идентичност. Проблемът (темата) за идентичността (усложняващата се чов. личност, затруднената способност на човека да се чувства тъждествен на себе си;). Представата за една променяща се културна и антропологическа ситуация след средата на века. Променят се и много други аспекти – отношението към природата, култът към потреблението, консуматорското общество, живеенето на кредит и купуването на лизинг прави човека по-свободен в битието му, но в същото време го прави много зависим.

През 50-те и 60-те години се появява голямата критика на това общество напр. Дж. Селинджър, Бийт и др., защото под влияние на това културата започва да добива пазарна стойност и да се свързва с комфорта на битието. Изкуството се превръща в продукт и в потребление. Културата се превръща в продукт на бита и на пазара.

Какво значи отказът (отказ от единната гледна точка, от субективното) от големите разкази (разказ като история, разказване) и големите наративи.

Как ПМ мисли историята?

Големият жанр на ПМ е РОМАНЪТ.

→ ПМ толерира до този момент потисканите гледни точки;

→ не можем да разкажем историята, защото нямаме една гледна точка, а ако изложим една, потискаме другите;

→ Мн. важен за ПМ става л-ният канон (това пак само по себе си е субективираща гледна точка).

→ Пропусканите от каноните (големите разкази) на потисканите до тогава гледни точки, напр. пропускано е женското присъствие.

→ Юлия Кръстева се стреми да реабилитира потисканата женска гледна точка в л-рата.

→ Интерес към колониалните култури (напр. индийската).

→ Историята на ПМ е релативизираща и той знае, че има и др. гл. т., но просто когато се разказва за момента, се акцентира в/у една гл.т.

Основните възгледи в ПМ се прехвърлят в/у нивото на худ. език. ПМ е хетерогенен в худ. план (много нехомогенен), стремление към плурализъм. В хронологичен план: от 60-те год. нататък; Популярен е в ЗЕ от 80-те до днес; В слав. л-ри навлиза след 89-та год. с изключение на бившите югославски републики (там се появява още през 80-те като резултат от специфичната културна ситуация тогава). Титова Югославия предприема по-еманципиран модел – политически, иконом. и културен; В част от другите л-ри има прояви при разл. автори на ПМ – чешки автори, напр. още 60-те и 70-те – Храбъл, Кундера и Вл. Флукс (от 80-те). Тази т-я за белези на ПМ през 60-те и 70-те год. е оспорвана. През 60-те – размразяване във всички л-ри, а в такъв контекст става важен експериментът (експериментаторската нагласа). ПМ е най-характерен за л-рите след 89-та. Осн. му черта в л-рата и изк. – иновативните способности на л-рата са вече изчерпани, представата, че всичко вече съществува, а на ПМ му остава да играе с тази традиция, да я пренаписва и пренарежда.

експ. При модернизма ≠ експ. при ПМ

                                                – пренаписване, пренаеждане на нщ. ново през старото.

Новите възможности на пренаписване и пренареждане на познати елементи. Иновативните възможности идват през знанието за традициите, периодите, направленията и тяхното пренареждане. Ново явление за ПМ спрямо предходните периоди е: отношението на усвояване на традицията (и традициите изобщо), а не както досега – напр. Ренесансът отрича Средновековието.

Интертекстуалността е фундаментална черта на ПМ-произведение, напр. фактът, че мн. от ПМ-автори са философи, литературоведи – имат познания в опр. сфера, ерудиция и я превръщат в л-ен сюжет. Това е защото л-ния текст е невъзможен като „невинен“, а почива в/у традицията, в/у ерудицията като мотив. От тук и тази металитературна нагласа. Литературната творба като автономен свят – коя история е реална – тази, която е там или която мислим за истинска. Модел (алтернатива на реалността в измисления свят) → металитературност (л-рата като обект на самата себе си). Често ПМ-текст е автоироничен – напр. в разкаите на Борхес (автоиронично, но и буквално).

*пастиш – форма на пренаписване, почива в/у интертекстуалност, но за разлика от пародията е или неутрална, или положителна.

Представата за езика, за пораждащата се мощ на словото – „през назоваването се ражда света“, въпросът „Съществува ли нещо, когато нямаме дума за него“. Езикът е средство за създаване и средство за измисляне на нещата.

Традиции, стилове и жанрови форми са смесени в мн. разл. отношения => тотална релативизация на висока и ниска л-ра (премахнати са границите). Поглъщане на познатите прийоми и средства, които могат да влязат в употреба на ПМ-писател. Класическият жанр на ПМ е романът. В бълг. л-ра е изключение и там навлизането е през поезията – 90-те год. ПМ-творба е многопластова и може да бъде четена през един пласт, но и през всички пластове.

Иржи Кратохвил – един от най-силно идентифицираните ПМ-автори, който пише програмен текст за ПМ;

ПМ е подривен и към самия себе си – не създава теории, програми, което работи с/у него като конкретизиране на същността на явлението. Литературата е затворена в самата себе си, но никога не е била толкова свободна.