44. Развой на местоименията в следпраславянската епоха

Тенденции в развоя на местоименията: лични, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, притежателни.

1)Относителни – в половината славянски езици няма такъв обособен клас – имат форми на въпросителни местоимения. Източнославянски и полски съвпадат –же/ж е подсилваща частица: чеш: jenž, стб –же (нже, iеже – им.п) показателно по произход – били са анафорични, подсилени с частица –же à относителни. Към всяко въпросително като добавим –же à относително. В ср/хр няма отделни относителни местоимения, но на словенски има частица, с която образуват относителни местоимения: -re (същото като –же) – ж преминава в r между гласни. В западнобългарски няма отделни относителни – използват се въпросителни. (-то за относит) КНРМ също има – образуват се с –що (-што) кадешто, kojшто.

2)Неопределителни – стб. NЯ- (представка за въпросителните). Рус: (не)которьiй, чеш: (ně)kdo, словаш,ср/хр също е така ne-. Някой си – подсилва неопределеността. Полски и укр: неопределени: gdzie, gdzieś, kto – ktoś, словаш: kde – kdesi / nekde, чешки също.

3)Показателни – третоличните местоимения по произход са показателни. Те са и анафорични.

Стб сь, сн, се (близки до говорещия), Тъ,та,то (близки до слушащия), оnъ,оnа,оnо (отдалечени), овъ, ова, ово (противопоставяне)

Рус: он, она, оно – само третолични, не показателни

Белар: ëн, янам яно с йотация – протетично j, той, тая, тое – за далечни, гетай, гетая, гетае – за близки, от тън, таia, тоie – к. Стб / средонб кън, каia, koie

Укр: вiн, вона, воно, цей, ця, це – за близки, той, та, те – за далечни

Пол: on, ona, ono, tъnъ>ten, ta, to - близки, tamten, tamta, tamto – далечни

Ср/хр: четиричленна – съкратила на 3 реда местоимения: ovaj, ova, ovo – близки, taj, ta, to – близки до слушащия, onaj, ona, ono – за далечни.

Бг показателни > членна морфема. Родопски: котаса (близко до говорещия), коштана (отдалечена и от двамата), коштата (близка до слушащия). Тенденция „на“ да измества другите в говорите. В повечето говори „та“ е изместило другите. В западна Македония: кача /кукаса (близко до говорещия), куката(близко до слушащия), кукана.