43. Развой на глагола в следпраславянската епоха

Развой на неспрегаемите глаголни форми: причастие, деепричастие, инфинитив, супин.

Инфинитивът не изчезва толкова рано. Не мога каза/ Не мога го направи – са били нормални до към ср. XXв. (инфинитиви, загубили окончанието –тн) Да-конструкцията също и в ср/хр, но и инфинитиви се употребяват днес. В късния праславянски е в процес на установяване глаголният вид, по-късно в славянските езици е категория, която разделя на 2 групи всички глаголи. Вторичен несвършен вид от всички глаголи (дали може). В БЕ може от абсолютно всички (скачам – първичен несвършен – може да е в момента и обичайно действие; скокна – свършен вид, моментално и еднократно, скоквам – несв.в. II, в коментари или указания, описване на ситуация). Тази възможност намалява на запад. В чеш,ср/хр действията се предават със свършен вид, когато коментираме / даваме указания в сег.вр. (Полски и  източнославянски са посредата на двата полюса: БЕ ---- чешки,ср/хр)

Времена: бъдеще време: к.и.е. –спорно е доколко е имало.  –s- (старогр) +сег.окон. > бъдеще време. Една форма в най-старите кирилски паметници: бъiшę-ште (причастие за бъдеще време само при гл. Съм се среща няколко пъти)

                                    *bhui –s- nt-

Изчезват или се заместват с нови. Когато се появяват първите писмени паметници няма единна парадигма за бъдеще време, подава се чрез спомагателен глагол нмятн, хотятн, naчęтн .. + инфинитив

Севернославянски: възниква обща парадигма за бъдеще време: (св.в.+ок. за сег.вр.) *bądą... + инф. – само за несв.в.

Рус: буду писать, укр: буду писати // инф.+ *jęti: писатиму, писатимеш...; пол: będę pisać // вм.инф.елово причастие: będę pisał,a – някога е било бъдеще предварително, чеш: budu psat, словен: bom, boš (спом.гл. – като останалите западносл), ср/хр, бг (всички южнослав. по един начин): гл. Искам. Вместо инфинитив може и да-конструкция. Новобългарски след XV в текстове: 1) ща писа, щеш писа  - осечен инфинитив, спрегнат спомагателен глагол; 2) ще да пиша, щеш да пишеш, 3) спом.гл. става неизменяем ще да пиша, ще да пишеш, 4) „да“ излиза от употреба: ще пиша, ще пишеш.

Сег.вр.: пиша, (мин.св.в.)аорист: писах, (мин.несв.в.) имперфект: пишех, (мин.неоп) перфект: писал съм. (в късния праславянски ги има) пишел съм – преизказна форма, не е имало в праславянски, както и в останалите славянски няма.

До XV в във всички славянски се употребяват и 3-те минали времена, след това изчезват аорист и имперфект в севетнославянските езици, а перфектът се превръща в общо минало време. В севернославянски от време на време се появяват и форми писал бях, писал бил – по-рано минало предварително време – сега имат стилистичен отенък и не е задължителна употребата им. Перфект в минало време – всички севернославянски без лужишките. В тях аорист се образува само от глаголи от св.в., а имперфект – от несвършен.

Писах – напишех,  напишех. Чешки: близък до праславянския перфект: chodil jsem, chodila jsi, chodili jsme, chodily jste – по лице и число, стб ieсмь, ieсн, ieстъ, пол: chodziłem/ś ....- сливане на спомагателния глагол с еловото причастие. Спомагателният глагол е отпаднал от перфекта в разговорните източнославянски езици – не се употребява и в сегашно време. Рус: я,тъi,он,она писал(а), мьi, вьi, они писали. Южнославянски: имперфект и аорист са изчезнали в словенски, ср/хр има имперфект и аорист: dođoh, dođe (2), dođosmo, dođoste, 3л мн.ч. dođoše. Стб –шę (аорист), -хą (имперфект). Трънско, белоградчишко –ше, pletijah, pletijaše, pletijasmo, -ste, -hu – пази се различието между имперфект и аорист, в бг се изравнило – хą. В ср/хр употребата е по желание – може само перфектни форми, когато разказваме, а в бг е невъзможно. Има тенденция перфект да измества имперфект и аорист (в приказки, худ. Л-ра се употребява аорист).

В бг не може да се заменят в мн случаи – по-строга употреба на 3-те времена. Съчетават се свободно с глаголния вид: аорист (на)писах, имп. (на)пишеше. Тенденция към отпадане на инфинитив, в съвр.бг в по-архаичен стил може да се употребят сечени инфинитиви: писа от писатн: недей писа, не можеш писа (до ср XXв) Оцелява да-конструкцията: не мога да напиша. Подобна тенденция има в ср/хр.