42. Развой на прилагателното в следпраславянската епоха

Обособяване на прилагателните като част на речта, формално (морфологично) различна от съществителните. Развой на кратките и сложните форми на прилагателните. Развой на формите за степени за сравнение.

В късния праславянски прилагателните се разделят на 2 пласта: прости и разширени форми. Начало на тенденцията към формално обособяване на прилагателните като самостоятелни имена / части на речта.

Рус: добръiй – доброго РП (ВП одуш.) ед.ч., Чеш: dobry – dobreho, пол: dobry – dobrego, стб добрааго – добраго, етого, tego, toho, meho Стб паметници доста широко се използват простите форми, в повечето славянски езици, употребата на прости форми на прилагателните е силно ограничена: езиковата употреба на прости форми на прилагателните е силно ограничена: Севернославянски – най-често в руски като именна част на сказуемото -> само в именителен падеж. В западнославянските само ограничен брой прилагателни. В ср/хр тенденцията също действа, но не е толкова далеч. Много прилагателни, но не всички могат да образуват прости форми.  –ски Простите само за: И,В,Р,Д падеж. Ограничаване на падежите на простите форми и семантична / синтактична разлика.

Степени за сравнение: - бг се е балканизирал и образува не чрез словообразувателни наставки като другите славянски езици, а седнотипни представки по-, най-. Още XIV век в среднобългарската Троянска повест (7 членна падежна система, но степенуването е ново): подобра внтеза – ранна балканизация (КНРМ и югоизт Сърбия)