Wednesday, 22 April 2015

41. Развой на съществителното в следпраславянската епоха

Ограничаване на формите за двойствено число, поява на мъжколичен род и по-нататъшен развой на категорията одушевеност.
Аблативен и родителен падеж се сливат в к.п.с. В късния праславянски са 3 числа: единствено, двойствено и множествено. След праславянския период двойственото е изчезнало в повечето. До XVI в има употреба навсякъде – пази се дълго. Пази се в двата лужишки и словенски. Конкретните форми са отчасти стари, отчасти иновационни, а в много случаи се използват форми за мн.ч.
Дв.ч.: долнолуж. ИП konja, muža; горнолуж. – konjej, psaj; ДП-МП konjomaj, psomaj; словен: ИП moža, prsta
На словенски няма отделни окончания за родителен и местен падеж дв.ч. – използват се за мн.ч.
Бг ръце, очи, уши (по произход двойствени)
Пол: ręce, oczy, uszy
Чеш: ruce, oči, uši
Ср/хр: х , oči, uši
Експанзия на елемента –ma в двойствените окончания – разпространил се е във формите за мн.ч.
Разг.чеш: zubama (zuby), městama. Дат+тв+мест мн.ч. – zubima, ženama ср/хр. Бг одушевени форми за числ: двама, трима...

По-нататъшно прегрупиране на склонението според граматичния род, одушевеността, мъжколичността, веществеността, абстрактността на съществителното: стесняване на употребата на непродуктивни склонитбени типове, хибридизация и взаимно влияние между старите склонения.
Флексия за двойствено число: същ.м.р. на –а след числителни. Рус: 2-4 м.р. (о-осн) – а. Двама студенти, два стола (неодуш.) – идва от окончанието за дв.ч. – в бг не се спазва винаги.
Категории на  съществителните, които се наслагват, като пазят 3-те граматични рода от к.и.е и праславянски:
Род   м.р.   ж.р.   ср.р.
Род   /одуш./ мъжколичност
В стб паметници се наблюдава начало на установяване на категорията одушевеност. Стб имена на лица в м.р. ед.ч. се проявява категорията мъжколичност чрез заместване на ф-мата за винителен падеж от родителния. (врагъ – врага; рабъ (по-ниско в общ.йерархия) –раба (божий-по-високо)). След края на праславянската епоха XI век окончанието –а в м.р. ед.ч. става задължително и при имената на животни. Категорията одушевеност се среща във всички славянски езици задължително. До ср.XXв. е било книжовно да казваме: Дядо Иван дойде. Срещнах дяда Ивана.
Мн.ч. – няма категорията одушевеност в стб паметници; езици, в които се скланят еднакво одушевени и неодушевени съществителни в мн.ч. и няма форми от родителен п., които да заместват винителен: ср/хр: gradovi ИП, gradove ВП.
Източнославянски езици, където одушевеността е обхванала всички съществителни в мн.ч.: рус: ИП ученики, коровьi, ребята; РП=ВП учеников, коров, ребят.
Различия в мн.ч. при прилагателни: В стб мн.ч. прилагателните имат 3 рода.
Ср/хр dobri muževi, dobre žene, nova sela
В съвр бг имаме смо една форма за прилагателни в мн.ч. – нямат категорията род. Последователно се различава родът при прилагателните мн.ч. от съвременния чешки език: Кн.чеш: dobři muži, dobre ženy, dobra města
Общославянска тенденция за отпадане на различията в мн.ч. Това не е така за езиците, които различават мъжколичен род в мн.ч.: там има омонимия на родителен и винителен падеж. РП=ВП лица от мъжки пол: studentstudenci. Dobrzy Polacy k>c, словашки: мн.ч. ИП dobri chlapi, dobre welke mesta, dobre ženy.  В горнолужишки също има мъжколичен род с подобни особености.
Взаимодействие на различни типове склонения помежду си. Някои мъжколични същ. в мн.ч. имат по-особени окончания:
Пол: uczeń – ucznowie, pan – panowie
Словаш: ove+a panovia
И в други езици се разпространява окончание –а: руски: синовья, господа, учителя.
Бг госпожа, госпожи – правилна форма.
Среднобългарски паметници – има дума за госпожа – госпожда (-всички жени – Тоянска повест).
Укр: панi, панове – взети от полския речев етикет.
Опростяване на флексията: уеднаквяване на окончанията в мн.ч.
Във всички източнослав. Езици и в полски:
                 ДП               ТП          МП
Изтсл.     –ам             -ами         -ах
Пол.        –om            -ami         -ach

Промени в броя на падежите, падежен синкретизъм, ограничаване на броя на падежните окончания с еднакво значение (на падежната аломорфия). Поява на членни морфеми. Падежите в ранноновобългарския език.
Падежен синкретизъм (типичен за кн.ср/хр)  в новощокавски говори, кн. Черногорски...
Ед.ч. ДП=МП u Beogradu / Kosovu; мн.ч. ДП=МП=ТП –ma gradovima, ženama
НЕзадължителен синкретизъм, подобен има: ДП-МП словаш., укр. В руски не се употребява, изкл. Боже господи.
На бг – звателни форми за собствени имена не се употребяват, защото звучат грубо.
В укр: най-редовно се употребяват. По-архаични са земля – земле.
Падежите в развитието на бг език:
-До XIV век функционира без дублетни форми: по всях бродовох (по всички бродове) МП с иновационно окончание
-XV век след предлози се употребяват старите падежи или ВП: с тоизи добъiток (балканска черта), с добъiтком
-XVII век се появяват ранноновобългарски дамаскини: с 4 падежа
ИП             змей                      членувано: змеят
ДП(+РП)    змею  лютиму                          змеютому
ВП             змея   лютиго                           змеятого (в някои диалекти и днес е така)
Сливане на някогашните склонения на о-основи и й-основи в едно склонение за м.р. на съгл. в стб паметници рядко се е срещало.
РП ед.ч. – а(о-осн), и (й-осн)  неодушевени + неща, които трудно се броят / веществени съществителни.
Пол: lasu, teatru, brzegu; словаш: stul, stola (брои се), strom, stromu; чеш: dim, dimu, pluh,-u; словен: gradu (не е дублет вече), няма в ср/хр., укр: пiсок, пiску, театру. Р и М предпочитат неодуш., Д предпочита одушевени.
-u Р.П. ед.ч.: рус: запах коняка, рюмка коняку (чашка коняк) – количествени. В другите изтслав –у като западнослав. езици. Зависи от думата, тенденциите са подобни.
-u МП. Ед.ч. й-основи: (без южнославянски, където има изравняване ДП=МП). Полски: -k,-g,-h człowieku, wrogu, strachu; словаш: м.р.,ср.р –k,-g,-h,-ch + u; чеш: само тенденция на –k,-g,-h,-ch много, но не всички:  břehu, sněhu, jazyku / jazyce.
Източнослав за м.р. ед.ч. –u в МП, ударението се мести върху окончанието: рус: берег,-а МП берегу, в бою, в году. Укр: у степу (двуср. М.р.), на шляху (=на пътя)
ДП ед.ч. –ovi от й-основи: пол: -owi с м.р. на съгл + изкл. Panu, bratu, kotu, psu..10тина
Словаш: sluhasluhovi, panupanovi (трябва да са одушевени), чеш: широка дублетност в рамките на одушевените: -u/-ovi – последното взима ок. Ovi , а предходните –u. (ако са изброени няколко съществителни). Укр: -у, -овi (+ят>i)
Южнославянски – подобрни окончания в старите паметници, към XVII в се употребява активно ДП (един. Оцелял) – при него има навсякъде употреба на ДП. В мн.ч. също влияе на й-осн: в ИП мн.ч. лица – ove или разширени вариант: чеш: -ove < -ove + ьje + ьja, словаш: -ovia, рус: -овья, чеш: panove, пол: panowie, укр: панове.
РП мн.ч. от й-основи – ovъ. М.р. в севернослав. езици: рус: - ов, пол: -ów, чеш: -ů, словаш: -ov.
М.р. на исторически твърда съгласна или мека  в основната си форма: -ov- < и.е. –ou- / -й-  степен
Едносрични съществителни м.р. получават такова разширение: южнославянски – ср/хр: gradov-i ИП, gradov-e ВП, gradov-a РП, gradov-ima ДП,МП,ТП. XV в във влахо-българските грамоти: по всех тръговох н бродовох.


No comments:

Post a Comment