В славянските л-ри ПМ има голямо значение – различни
експерименти и възможност за излизане от обикновените параметри на л-рата. Този
п-с има и своите противници. Но в разл. л-ри има и разл. мотивации за своето
приемане. Наличието на неофициална традиция поражда един по-категоричен елемент
на действителността на л-рата извън нея. Нееднозначното динамично отношение е
най-ярко изразено в началото на периода. Темпоралната логика на присъствието на
ПМ не е еднаква – в нач. на 90-те год. в България и Хърватия Пм не е ново
модерно явление, там то има своите класации като един Павич напр. Чешката л-ра
е пример за дебатът за/на литературата, който сякаш
замъглява фактите, оставащи едва забележими (самиздатска, дисидентска л-ра).
Характерно е и вглеждането в л-рата към самата нея. Поява на мн. книги, които
остават едва забележими в тази хаотичност и интензивност до 90-те години и чак
след това се реабилитират.
Почти навсякъде в нач. на 90-те има дебати за ПМ,
усещане за преломност на тези години, където ПМ се оказва поводът, ключът около
който се водят тези спорове. В бълг. л-ра дебатът върви в насока на
поколенчески сблъсък. Литерат. Прелом на 90-те в България е приет като
поколенчески сблъсък. Другаде имаме невидимост на младите автори за сметка на старите.
Кратохвил (средно поколение на л-рата) в чеш. л-ра се превръща в апологет на
ПМ. Разбирането на л-рата като важна за себе си със своята автономност и
л-рата, която трябва да засяга важни социални теми – това е сблъсъкът, а не
поколенческият. Дебатът за значимостта на л-рата и нейната публика – търсене на
по-големи читателски контексти, по-широка публика. Синдром на редукция на
понятието за ПМ в чеш. л-ра, напр., ако една книга се определи като добра от
критиката и всички знаят, че тя има ПМ-черти, никъде в анализите не я нар.
„постмодернистична“, защото тази дума вече има приоритивно значение, т.е. на
определение.
Не е непременно дебатът да се води около понятието ПМ,
но то се оказва ключов синдром и признак на периода, което обяснява какво
значение има ПМ за л-рата.
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ:
-
ключ/ знак, който надхвърля собствения си обем и нагласа на л-рата за
играта на изкуството;
-
признак, присъщ на периода;
-
около това понятие минава голяма част от дебата за л-рата от 90-те год. на 20в.;
-
„постмодерен“, „постмодерна“, „постмодернистичен“ – като
негативна х-ка на периода, нарицателно за новаторския и експериментаторския
дух на периода;
-
ПМ отвъд границите на
понятието;
-
действа като парола –
в положит. (+) и отрицат (-) смисъл;
-
минаването на границите за усещането на периода;
В кр. на 1-вото 10-летие тази негативна напластеност
за понятието преминава. През 2000 тези тенденции са видими, л-рата тръгва към
типични за нея светове. Пада дебатът за периода и спада тази полемична
нагнетеност към него. Появяват се нови теми и нови въпроси.
No comments:
Post a Comment