Художествени проявления на постмодернизма

Първи представител – Павич – „Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо Леандър“, нар. е „роман - клепсидра“ (клепсидра е воден часовник); книгата е с 2 лица; претворява и пренарежда текста → нови значения; Имената в заглавието са от древногръцки мит; Смъртта, любовта (единство и докосване) са ключови ядра; андроинен роман (андроини – женското и мъжкото начало, т.е. съвършенство); Любов/единство/докосване; Структурата има отношение към перцепцията – трябва да бъде прочетен романа от единия и от другия край; Главни герои – Херо (Херонея) и Леандър; 2-те части в кн. са различни като наративен модел; усещане за безвремие, въпреки множеството дати и години; Идеята за това, дали душата може да има пол; Неразрешими мистерии, които имат лесно разрешение в живота; Отказ от персонификация, героите са идентифицирани с архиетипни модели и родови начала; Душата като стара и древна, душата може да бъде женска и мъжка; Смъртта, свързана с времето и с вечността и смъртта, осмислена като жив организъм и като нещо, което може да живее преди и след човека при Павич; Книгата играе със съзнанието и с читателя до такава степен, че предизвиква читателя да търси връзки там, където ги няма; При Павич е характерно и смесването на жанровете.

„Другото тяло“ е последната книга на Милорад Павич, издадена 2006г:

паралелното битие на академичното с романа като при Умберто Еко, Юлия Кръстева и др., но това е типично за ПМ и не е белег на романа; самото академично писане се разколебава в последно време – сюжетно писане със сюжетна логика

за живота в света и отвъд;

любовта, която в книгата трае 4 века;

богословска и любовна тема с привкус на мистерия;

Павич често идентифицира романа с определена форма – клепсидра, карти „Таро“ и др.

Павич е енциклопедия на теми, сюжети, образи, мотиви на постмодерния тип писане, един компедиум. Колекционерство на постмодерни мотиви с известна ирония от позицията на писане – както авторът е ерудиран и знае какво пише, така и читателят ще знае какво чете. Авторът, който до безкрайност играе и това влия в/у възприятието на читателя. Предписания, рецепти на четене и игри с формата. Въприемането на металитературна ирония. Голямата тема на Павич е в убеглостта на категоричните събития, на категоричните гледни точки. Огледален/ двойствен образ – типичен за Павич – напр. близнаците, мъжа и жената, клепсидрата и др. (Херо и Леандър – 2 огледални образа, които се разминават във всичко);

словото и паметта: словото, пораждащо и първоизточник и паметта, като основа на човешката личност за човека, който помни себе си, но и тези преди него;

солта;

сънят като алтернативна реалност (герои, тълкуващи сънища);

библиотеката при Павич и при Борхес е образ на самия свят; тя е неизбродна, лабиринт, символизира сложността на света, нейната подреденост е неподреденост, тя е образът на знанието в неговата безкрайност;

речник, енциклопедия, каталог – жанрове, които опровергават това, че всичко може да бъде събрано, напр. „Хазарски речник“ казва точно това – написва се един речник, за да се покаже, че света го няма;

знанието при Павич е самият свят;

смъртта - във всякакви възможни варианти – която губи своята категоричност и окончателност; смъртта се оказва раждане или прераждане;

времето, което е линейно (с начало и край) и циклично, митологично (без край и начало);

архетипни образи – приказките, митовете и легендите, свързани с цивилизационните представи на човека;

персонифицирани герои – техните въплъщения, преобличане, преминаване от мъжко в женско;