Милан Кундера

1.      „Изкуството на романа“

Писана е през 80-те години, роман и есе са 2-та важни жанра за автора.

2.      „Непосилната лекота на битието“ – постмодернистичен роман; роман – символ;

Милан Кундера е един от големите романисти на 20в. в европейски мащаб, един от най-големите и най-важни автори на ПМ-роман. Модерен автор от мащаба на Павич, но в същото време романът му е много различен като композиция и като разбиране за романа. Дебютира в прозата през 60-те год. – напр. р. „Шегата“; Още през 60-те и 70-те год. го свързва с постмодерния почерк категоричното разбиране (експлицитно) за фикционалността на худ. текстове. Текстът като алтернативна реалност – това, което после се превръща в лайтмотив на ПМ. Типология на разбирането на ПМ за Кундера; ясно изградено писателско л-но съзнание, което е хомогенно от 60-те год. нататък; една отделна вселена, един свят, който е концептуално изграден – за худ. му творчество; Фигурата на автора в текста като фикционална вътре в текста. Тази оголена фикционалност, свързана с мисията на романа, романът като начин да бъде мислен и усвояван света. Романът не просто като л-ен жанр и авторът не просто като писател, а като романист, като средство да бъде обитаван света (в есетата му романът има онтологичен смисъл); Кундера създава през романите своята концепция за възможности, пространства и залог на писане (залогът, който прави смислен човешкият свят). Кундера създава собствен романов модел – външен (7-те части на книгите му) и вътрешен. Тези 7 части създават полифоничния  модел на романа => отделните части преливат една в друга и чрез това се създава възможност за вариативност на гледните точки. Вариативност + субективност = хомогенна гледна точка; Книгите на Кундера не зависят от сюжета. Сюжетът е проиграване на смисли и възможности, средство за разгръщане на хомогенната гледна точка (= концепция, тема). Една от големите теми е темата за паметта и забравата, напр. в „Книга за смеха и забравата“. Темата за случайността и съдбата и волята и непрекъснатата обратимост между тях. Романите му са изключително прецизни на лексикално ниво. Думите търсят категоричността, заковаването, фиксирането на смисъла. Автор, който силно контролира начина, по който трябва да се възприема творчеството му. Творбите се интерпретират от автора в творчеството му. Кундера има друга книга със заглавие „Изкуството на романа“ през 60-те год., която е коренно различна от книгата „Изкуството на романа“ през 80-те.

Ключови автори за Кундера – Сервантес, Рабле, Кафка, Брод, Фриш и др.

Жанрът роман, свързан с европейската идентичност и темата за Средна Европа.