21. Преобразувания в областта на морфологията през късния праславянски период

Структурни преобразувания в областта на морфологията: /отделен/

Преустройство на именното склонение: от лексикограматични основи към граматичен  род, премахване на едносричните именни форми, заемане на окончания между склоненията, начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху категорията род, фонетично размиване на някогашните основни гласни, фонетично разграничаване на еднакви по произход падежни окончания, граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми на прилагателните.

А)Прояви: Именните основи не са обвързани с граматичен род; това не е така в късния праславянски. В късния праславянски няма о-осн. в ж.р.

Лат. Domus (о-осн ж.р.) – ‚дом‘, Manus – ‚ръка‘

-изчезват едносричните форми на съществителните

Лат. Mors, mortis – ‚смърт‘, стб съ-мрьть

Граматичния род влияе върху склонението: по n-основи, i-осн, jo-осн.  (ДьNь, дьNe, дьNH, ДьNа)

Лат. Dies – за да върви склонението на съществителното ден, първоначално е бил разширен коренът и думата е започнала да се скланя по n-основите, но в праславянски това, че думата е от м.р. е подтикнало с-мата да я тласка към склонитбени типове, типични за м.р.

Постепенно i-основи станали типични за ж.р. Стига до о-осн, които са типични за м.р. (и днес)

-Начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху категорията род. о-осн – сливане на именителен и винителен падеж при отваряне на сричката – рабъ (им.п.=вин), раба (род.-започва да се използва и за винителен)

В стб паметници процесът е бил още в развитие. Когато рабъ означава обществено положение à винителен п.= именителен. Когато е божие чедо à В=Р. Вин.п. –а – имена на лица с висок обществен статут. По-късно и животни придобиват такъв ВП.

Б) Одушевеност – фонетично сливане на вин. и род. п. на основна гласна с окончанието при о-осн и u-осн м.р.:

И рабъ (о-осн)  СъiNЪ (u-осн)

В раба               СъiNa < род.п. на о-осн.   (фонетично разминаване на някогашните основни гласни)

О-осн (стб)          к.и.е.

И градъ         <    *ghord-o-s

В градъ                          -o-m

Д градоу                 ------------

Р града              (абл)  -o-od

Т градомь                     -o-mi

М градя                        -o-ei

Към основната гласна се прибавя падежно окончание, много късно са се слели – ei

В късния праславянски основна гласна о си личи единствено в творителен падеж, защото са били отворени сричките и няма промени. В останалите падежи няма гласна о след корена.

По фонетични причини се появява рязко формално разграничаване на еднакви по произход падежни окончания.

Поява на твърда и мека разновидност на о-основи и а-основи. Причини за разпада: прегласи на гласни след палатални съгласни.

К.и.е. ā –осн

Ā-осн          jā-осн

И жеnа       доуша

В жеną       доушą

Р жеnъi      доушę    (староизточнослав. Доушя)

Д+М жеnя   доушн  (омографи в мн.ч. И, В п)

Тенденцията е да надделеят меките окончания. В полски и източнославянски – твърди окончания. В такъв вид се пази в чешки и словашки.

В късния праславянски започва граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми при прилагателните имена: (прости – скланят се като същ. от о- и а-основи)

Ед.ч. анафорично мест > разширени форми

Добръ + н > добръi

Добра + ia

Добро + ie

Определени правила за употреба на едните и другите. Имат ф-ии за всички падежи и числа в късния праславянски. Най-близо са сръбски и хърватски език; праславянският добавя словообразувателна наставка. Литовски: saldus, стб сладъкъ,-ка,-ко

В източнославянски на практика (без някои притежателни прил) кратките имат само именителен п. като във всички останали позиции се употребяват разширените.

Самата поява на разширени форми и тяхното налагане означава, че склонението на прилагателните става различно от съществителните à отделни части на речта à тенденция към обособяването на частите на речта.

В к.и.е. говорим за имена – не се различават от съществителни, докато в славянските езици не е така.

Изменения в глаголната система: изграждане на нов имперфект и перфект, преустройство на аориста, начало на изграждане на видовото противопоставяне, смесване и преразпределение на първичните и вторични лични окончания.

Процеси, които започват в късния праславянски:

Глаголът пази старите и.е. глаголни времена обаче възникват нови; формите за имперфект и перфект (аналитични в БЕ от елово причастие + съм) = к.и.е. граматични категории (младограм.) Преустройват се и формите на аориста.

В стб паметници има 3 вида аорист, по-късно побеждават сигматичните и 2 с тематичен глагол – които са добре обособени.

Рештн – рекą, речешн;   рекох – 2 сигматичен аорист

В късния праславянски е започнало изграждането на видовото противопоставяне на глаголите от свършен и несвършен вид (не е добре развито във всички славянски езици). Светомир Иванчев – най-добре развита в БЕ

Викам – повикам –повиквам (вторичен несвършен вид); зова – позова – позовавам

В БЕ няма гагол, от който да не можем да образуваме вторичен несвършен вид.