22. Първа палатализация на задноезичните съгласни

Първа палатализация на задноезичните съгласни.

Най-ранен фонетичен процес – VI – VII в – поставя началото на късно праславянската епоха. Задноезичните съгласни k,g,h пред предноезични гласни e,i, ĭ, ī, ě,ē се превръщат в съответно č, (d)ž, š.  (*ulkw-os > влькъ *ulku-e > вльче). Още в ранния праславянски kue е станало обикновено к пред предни съгласни к> ч.  (ДРОУГЪ – зв. ДРОУЖЕ г>ж); (ДОУХЪ > ДОУШЕ, х>ш)

Глаголи: рекą (1л ед.ч) – речешн (2л ед.ч). Пред наставката *-ьn-: ръка – ръчен, страх – страшен, влага – влажен.

Дългото е се преглася в дълго а: след ч,ж,ш „а“ е от дълго „е“ -  часъ, чаша, * žaba,

*kēs > čēs > čās > (след 9в) časъ;  ē>ā>а – довело до фонологизацията на резултатите от първа палатализация. К,г,х и ч,ж,ш са били свои взаимни позиционни варианти преди да се осъществи прегласа.  Те са отделни фонеми, срещат се пред една и съща гласна. *kēs- > к.и.е. časъ; алб. Kohë.