20. Преустройство в системата на гласните и съгласните през късния праславянски период. Последователност на процесите

Къснопраславянски период: период на основни фонетични изменения и смяна на езиковия тип:

Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции към възходяща звучност и звуков синхармонизъм в пределите на сричката, изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни, палатализации на задноезичните съгласни.

Основна характеристика: период на значителни фонетични изменения, вследствие на които праславянският език преминава от късноиндоевропейски и балтославянски езиков тип към „чистославянски“ езиков тип, който се доближава / е еднакъв с езиковия тип, отразен в най-старите писмени паметници – старобългарски и донякъде староизточнославянските.

*ъ,ь,ę,ą, у, ě, ž, š, č, с...

(ъ,ь,ę,ą, ъi, ят, ж, ш, ч, ц...) – старобългарски

Основни тенденции – според Миколас Ван Вейг има 2 основни тенденции:

1)     към възходяща звучност в пределите на сричката. Това е класическият закон за отваряне на сричката. Обхваща и монофтонгизацията на дифтонгите – изчезват низходящите дифтонги и дифтонгоидите на носови съгласни. В праславянски сричката завършва на най-звучния елемент. Минималната структура на сричката – а, максимална структура е s t r a –проходна, преградна, сонант – три съгласни, последният елемент е равна гласна, може да е чиста или носова.

2)     Тенденция към звуков синхармонизъм на сричката – гласните и съгласните се доближават по място на учленяване (артикулация) Конкретни прояви: - палатализациите на задноезичните съгласни, - йотациите на съгласните, -прегласът на гласни след палатални съгласни.