19. Същност, основни тенденции и граници на късния праславянски период в езиковото развитие

Къснопраславянски период: период на основни фонетични изменения и смяна на езиковия тип:

Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции към възходяща звучност и звуков синхармонизъм в пределите на сричката, изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни, палатализации на задноезичните съгласни.

Основна характеристика: период на значителни фонетични изменения, вследствие на които праславянският език преминава от късноиндоевропейски и балтославянски езиков тип към „чистославянски“ езиков тип, който се доближава / е еднакъв с езиковия тип, отразен в най-старите писмени паметници – старобългарски и донякъде староизточнославянските.

*ъ,ь,ę,ą, у, ě, ž, š, č, с...

(ъ,ь,ę,ą, ъi, ят, ж, ш, ч, ц...) – старобългарски

Основни тенденции – според  Миколас Ван Вейг има 2 основни тенденции:

1)     към възходяща звучност в пределите на сричката. Това е класическият закон за отваряне на сричката. Обхваща и монофтонгизацията на дифтонгите – изчезват низходящите дифтонги и дифтонгоидите на носови съгласни. В праславянски сричката завършва на най-звучния елемент. Минималната структура на сричката – а, максимална структура е s t r a –проходна, преградна, сонант – три съгласни, последният елемент е равна гласна, може да е чиста или носова.

2)     Тенденция към звуков синхармонизъм на сричката – гласните и съгласните се доближават по място на учленяване (артикулация) Конкретни прояви: - палатализациите на задноезичните съгласни, - йотациите на съгласните, -прегласът на гласни след палатални съгласни.

Владимир Жоравльов обединява 2-те тенденции в една своя теория за групофонемите. Според него няма единични фонеми, защото езикът не допуска съчетанието на отделни фонеми: палатална съгласна със задна гласна; смята се, че съгласната или съчетание от съгласни и следваща гласна образуват групофонема.

Проблем за границите на периода:

Проблем за началната граница на периода: противоположни възгледи за хронологията на йотации, палатализации, метатези на ликвидите, появи на ерове, „ери“, ятова гласна, носови гласни, кратко о, новоакутна интонация.

Би трябвало началото да съвпада с началото на фонетичните изменения, които го характеризират. Мненията се различават на две групи:

1)някои автори смятат, че началаото е още преди новата ева – имало ерови, носови, ятова гласна, ъi, ж,ш,ч,ц тогава (по-класически, консервативни автори)

2)към средата на XX в се оформя мнение, че къснопраславянските звукови промени започват някъде през V в и това е началната граница на приода. Основава се на нова представа за абсолютна хронология на звуковите промени

Проблем за крайната граница – различни мнения: до V – VІ в., до VІІІ – ІХ в., до Х – ХІ в., заключителен етап V – ХІ в.

Парадоксът на V в. – за едни край на прабалтославянската епоха и начало на праславянската, а за други край на праславянската епоха.

Съотношение между конвергентни и дивергентни процеси: VІ – ІХ в., ІХ – ХІ в., след ХІ в. Няма доказуемо диалектно членение до VІ в. – проблем за диалектния произход на „дъщерните“ езици в дадена езикова група.

А) смятат, че краят е през V-VI в на праславянския период, защото тогава започва разселването на славяните и заемат историческите си територии. Критерият е извънезиков – Ал. Берил, Федот Филин, Самуил Бернщейн, Зислав Щибел (исторически фактор)

Б)мнения – кр. е през IX век – появата на първите писмени паметници (културно-исторически критерий) – писменост и книжнина – Владимир Георгиев, Антоан Мейе – подчертава важността на една заемка, за чиято хронология не можем да се съмняваме: Карл Велики – Karl > kral

В) мнения, които се обосновават на езикови критерии: поставят края до X-Xi (дори XIIв) като това  е така, защото по това време се осъществява последната голяма общославянска езикова промяна – отпадането на слабите ерове – Райко Нахтигал, Арнощ Лампрехт, Николай Дурново, Хенрик Бирнбаум и др. В даден момент и Владимир Георгиев. До XI в в славянския езиков свят преобладават конвергентните промени / езиково развитие.

Г) Иван Леков смята, че времети от кр. V до кр. XI в е заключителен етап на праславянския език – постепенно се обособяват отделните славянски езици. – Също има предвид, че това е период,  когато конвергентните процеси преобладават над дивергентните.