Местоимения

ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Склонение на личните местоимения

	Ед. ч.					Мн. ч.
	-	-	м.р	ср.р.	ж.р.	-		-	-
И.п.	я	ты	он	оно	она	мы		вы	они
Р.п.	меня	тебя	его	его	её	нас		вас	их
Д.п.	мне	тебе	ему	ему	ей	нам		вам	им
В.п.	меня	тебя	его	его	её	нас		вас	их
Т.п.	мной	тобой	им	им	ей (ею)	нами		вами	ими
П.п.	(обо) мне	(о) тебе	(о) нём	(о) нём	(о) ней	(о) нас		(о) вас	(о) них

Възвратно местоимение „себя”

Отнася се само за действащото лице (подлога). То показва, че действието е насочено към лицето, което го извършва. Няма форма за Имимителен падеж и не се изменя по род и число.

И.п.	-
Р.п.	себя – себе си
Д.п.	себе – на себе си
В.п.	себя – себе си
Т.п.	собой – със себе си
П.п.	о себе – за себе си

ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Притежателните местоимения посочват на кого принадлежи дадения предмет. Те отговарят на въпросите: Чей? Чья? Чьё? Чьи?

Склонение на притежателните местоимения за първо лице

	Ед. ч.			Мн. ч.		Ед. ч.	Мн. ч.
-	м.р	ср.р.	ж.р.		-	м.р			ср.р.	ж.р.	-
И.п.	мой	моё	моя		мои	наш			наше	наша	наши
Р.п.	моего	моего	моей		моих	нашего			нашего	нашей	наших
Д.п.	моему	моему	моей		моим	нашему			нашему	нашей	нашим
В.п.	мой / моего	моё	мою		мои / моих	наш / нашего			наше	нашу	наши / наших
Т.п.	моим	моим	моей		моими	нашим			нашим	нашей	нашими
П.п.	(о) моём	(о) моём	(о) моей		(о) моих	(о) нашем			(о) нашем	(о) нашей	(о) наших

Склонение на притежателните местоимения за второ лице

	Ед. ч.			Мн. ч.		Ед. ч.	Мн. ч.
-	м.р	ср.р.	ж.р.		-	м.р			ср.р.	ж.р.	-
И.п.	твой	твоё	твоя		твои	ваш			ваше	ваша	ваши
Р.п.	твоего	твоего	твоей		твоих	вашего			вашего	вашей	ваших
Д.п.	твоему	твоему	твоей		твоим	вашему			вашему	вашей	вашим
В.п.	твой / твоего	твоё	твою		твои / твоих	ваш / вашего			ваше	вашу	ваши / ваших
Т.п.	твоим	твоим	твоей		твоими	вашим			вашим	вашей	вашими
П.п.	(о) твоём	(о) твоём	(о) твоей		(о) твоих	(о) вашем			(о) вашем	(о) вашей	(о) ваших

Склонение на притежателните местоимения за трето лице

За означаване на принадлежност към трето лице се използват его, её, их ( формата за Р.п. на личните местоимения он, она, они ). Те не се изменя. За разлика от личните местоимения те не получават н- след предлог.

Притежателното местоимение „свой” (собствен)

Отразява принадлежността на предмета към което и да е лице – първо, второ или трето. Изменя се по род, число и падеж както местоименията мой и твой.

	Ед. ч.			Мн. ч.
-	м.р	ср.р.	ж.р.	-
И.п.	свой	своё	своя	свои
Р.п.	своего	своего	своей	своих
Д.п.	своему	своему	своей	своим
В.п.	свой / своего	своё	свою	свои / своих
Т.п.	своим	своим	своей	своими
П.п.	(о) своём	(о) своём	(о) своей	(о) своих

ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Местоимението „этот” (този)

Използва се за предмет, който се намира близо до говорещия или за който току-що се е говорило. Изпълнява ролята на определение, отговаря на въпросите Какой? Какая? Какое? Какие? и се съгласува със съществителните по род, число и падеж. Във въпросите и отговорите на Кто это? Что это? се употребява само формата за ср.р.

Склонение на показателното местоимение „этот”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	этот	это	эта	эти
Р.п.	этого	этого	этой	этих
Д.п.	этому	этому	этой	этим
В.п.	этот / этого	это	эту	эти / этих
Т.п.	этим	этим	этой	этими
П.п.	(об) этом	(об) этом	(об) этой	(об) этих

Местоимението „тот” (онзи)

Използва се за отдалечени предмети. В изречението то обикновенно е определение и се съгласува по род, число и падеж със съществителните, които поределя.

Склонение на показателното местоимение „тот”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	тот	то	та	те
Р.п.	того	того	той	тех
Д.п.	тому	тому	той	тем
В.п.	тот / того	то	ту	те / тех
Т.п.	тем	тем	той	теми
П.п.	(о) том	(о) том	(о) той	(о) тех

Местоимението „такой” (такъв)

Посочва признака на предмета и се съгласува със съществителното по род, число и падеж

Склонение на показателното местоимение „такой”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	такой	такое	такая	такие
Р.п.	такого	такого	такой	таких
Д.п.	такому	такому	такой	таким
В.п.	такой / такого	такое	такую	такие / таких
Т.п.	таким	таким	такой	такими
П.п.	(о) таком	(о) таком	(о) такой	(о) таких

Местоимението „сколько” (толкова)

Използва се за определено количество и заменя количествените числителни. Скланя се като прилагателно в мн.ч. В И.п. и В.п. се съчетава със съществителните в Р.п.

И.п.	столько
Р.п.	стольких
Д.п.	стольким
В.п.	столько
Т.п.	стольким
П.п.	о стольких

ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Местоимението „сам”

Съгласува се по род, число и падеж със съществителните. Ако „сам” стои след подлога в изречението се подчертава, че лицето извършва действието самостоятелно без чужда помощ. Ако стои пред съществителното (и след лично местоимение в косвен падеж), то изтъква определено лице, подчертава значението му.

Склонение на определителното местоимение „сам”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	сам	само	сама	сами
Р.п.	самого	самого	самой	самих
Д.п.	самому	самому	самой	самим
В.п.	самого	само	саму (самоё)	сами / самих
Т.п.	самим	самим	самой	самими
П.п.	(о) самом	(о) самом	(о) самой	(о) самих

Местоимението „самый”

Съгласува се по род, число и падеж със съществителните. Употребява се в следните случаи:  С прилагателни за образуване на превъзходна степен (самый честный – най-честният); Със съществителните за обозначаване на краен предел във времето или в пространството (Машина остановилась у самого подъезда – Колата спря до самия вход); С местоименията „этот” и „тот” със значение „именно този”, „именно онзи” (этот самой человек – именно този човек).

Склонение на определителното местоимение „самый”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	самый	самое	самая	самые
Р.п.	самого	самого	самой	самых
Д.п.	самому	самому	самой	самым
В.п.	самый / самого	самое	самую	самые / самых
Т.п.	самым	самым	самой	самыми
П.п.	(о) самом	(о) самом	(о) самой	(о) самых

Местоименията „каждый”, „любой”, „всякий”

Те обозначават един определен предмет от много еднородни [ Kаждый (любой, всякий) может это сделать – Всеки може да направи това ]. Тези местоимения се скланят като прилагателни с твърда основа. Всяко от местоименията има допълнително значение, за това те не винаги са взаимозаменяеми.

Местоимението каждый, каждая, каждое, каждые означава „всички без изключение”, „всеки”. (У каждого туриста свой планы – Всеки турист има свои планове). Употребява се най-често в ед.ч. В мн.ч. се употребява за обозначаване на периодична повтаряемост (каждый два часа – на всеки два часа).

Местоимението любой означава „който и да е”, „безразлично какъв”, „който повече ти харесва” (Приходи в любое время – Идвай по всяко време).

Местоимението всякий означава „всякакъв”, „разнообразен”. В това значение всякий не може да бъде заменено от каждый и любой. (В магазине продаются всякие товары – В магазина се продават всякакви стоки).

Местоимението „весь”

 („съвкупност от предмети” или „предмета в неговата цялост”)

Склонение на определителното местоимение „весь”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	весь	всё	вся	все
Р.п.	всего	всего	всей	всех
Д.п.	всему	всему	всей	всем
В.п.	весь / всего	всё	всю	все / всех
Т.п.	всем	всем	всей	всеми
П.п.	(обо) всём	(обо) всём	(обо) всей	(обо) всех

ВЪПРОСИТЕЛНО МЕСТОИМЕНИЯ

кто	кой
что	какво
чей	чий
чья	чия
чьё	чие
чьи	чии
какой	какъв
какая	каква
какое	какво
какие	какви
который	който
каторая	която
каторое	което
каторые	които
сколько	колко
каков	какъв
какова	каква
каково	какво
каковы	какви

Местоименията „кто” и „что”

Местоименията кто и что нямат род и число. Думите, свързани с тях в изречение, могат да се употребяват в ед.ч. и мн.ч. (Кто поёт? – Девочка поёт. Дет ипоют – Кой пее? – Момичето пее. Децата пеят).

Ако след местоимението кто глаголът се употребява в минало време, то независимо от пола и числото на лицата, за които става дума, той се поставя в м.р. ед.ч. (Кто приехал? – Директор приехал – Кой пристигна? – Директорът пристигна).

Ако след местоимението что глаголът се употребява в минало време, то независимо от пола и числото на лицата, за които става дума, той се поставя в ср.р. (Что упало? – Упали книги – Какво падна? – Паднаха книгите).

Склонение на въпросителните местоимения „кто” и „что”

И.п.	Кто?	Что?
Р.п.	Кого?	Чего?
Д.п.	Кому?	Чему?
В.п.	Кого?	Что?
Т.п.	Кем?	Чем?
П.п.	О ком?	О чём?

Местоимението „какой”

Съгласува се със съществителните по род, число и падеж и се скланя като прилагателно.

Склонение на въпросителното местоимение „какой”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	какой	какое	какая	какие
Р.п.	какого	какого	какой	каких
Д.п.	какому	какому	какой	каким
В.п.	какой / какого	какое	какую	какие / каких
Т.п.	каким	каким	какой	какими
П.п.	(о) каком	(о) каком	(о) какой	(о) каких

Местоименията „каков”, „каторый”, „сколько”

Местоимението каков не се скланя и се употребява само в ролята на сказуемо (Каково ваше решение? – Какво е вашето решение?)

Местоимението каторый се употребява, когато се пита за предмет, заемащ определено място между подобни нему (Скажите, пожалуйста, каторый час? – Кажете, ако обичате, колко е часът?) То се съгласува със съществителните по род,  число и падеж и се скланя като прилагателно.

Съществителното след местоимението сколько е в Р.п. (Сколько дней вы провели в Москве? – Колко дни прекарахте в Москва?).

Склонение на въпросителното местоимение „сколько”

И.п.	сколько
Р.п.	скольких
Д.п.	скольким
В.п.	сколько / скольких
Т.п.	скольким
П.п.	о скольких

Местоимението „чей”

Съгласува се със съществителните по род, число и падеж.

Склонение на въпросителното местоимение „чей”

	Ед. ч.			Мн. ч.
	м.р	ср.р.	ж.р	-
И.п.	чей	чьё	чья	чьи
Р.п.	чьего	чьего	чьей	чьих
Д.п.	чьему	чьему	чьей	чьим
В.п.	чей / чьего	чьё	чью	чьи / чьих
Т.п.	чьим	чьим	чьей	чьими
П.п.	(о) чьём	(о) чьём	(о) чьей	(о) чьих

ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Местоименията „кто”, „что”, „какой”, „каторый”, „чей” и „сколько” са въпросителни, ако се употребяват като въпрос, и относителни, ако служат за връзка между главната и подчинената част на изречението. [ Чей это чемодан? (въпр.м.) – На кого е този куфар? ; Я не знаю, чей это чемодан. (относит.м.) – Не знам на кого е този куфар ]. Относителните местоимения се скланят като въпросителните (Он не сказал, в каком городе живёт – Той не каза в кой град живее).

ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Отрицателните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на частиците ни- и не- : никто, ничто, никакой, ничей и некого, нечего. Скланят се като съответните въпросителни местоимения (Никто не пришёл – Никой не дойде); (Я ничего не слышал – Нищо не съм чул).

Местоименията никакой и ничей се употребяват в ролята на определения и се съгласуват със съществителните по род, число и падеж. (Мы не боимся никаких трудностей – Не се страхуваме от никакви трудности).

Местоименията некого и нечего се употребяват само в безлични изречения и изразяват невъзможност на действието поради отсъствие на обекта или действащо лице. Местоименията се съчетават с инфинитива на глагола. Съществителното или местоимението, означаващо действащо лице, е в Д.п. (Мне ничего сказать – Нямам какво да кажа).

Склонение на местоименичта „никто”, „ничто”, „некого”, „нечего”

И.п.	никто	ничто	-	-
Р.п.	никого (ни для кого)	ничего (ни для чего)	некого (не для кого)	нечего (не для чего)
Д.п.	никому (ни к кому)	ничему (ни к чему)	некому (не к кому)	нечему (не к чему)
В.п.	никого (ни на кого)	ничто (ни на что)	некого (не на кого)	нечего (не на что)
Т.п.	никем (ни с кем)	ничем (ни с чем)	некем (не с кем)	нечем (не с чем)
П.п.	ни о ком	ни о чём	не о ком	не о чём

НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Образуват се от въпросителните местоимения с помоща на частиците:

·         -то : кто-то, что-то, какой-то, чей-то

·         -либо: кто-либо, что-либо, какой-либо, чей-либо

·         -нибудь: кто-нибудь, что-нибудь, какой-нибудь, чей-нибудь

·         кое - : кое-кто, кое-что, кое-какой

·         не - : некто, нечто, некий, некоторый, несколько

Местоименията с частица -то се употребяват:

·         когато става дума за реално съществуващо и определено, но неизвестно на говорещия лице, предмет или признак (он кому-то звонит – той звъни на някого)

·         когато на говорещия му е било известно лицето, предмета или признака, но в момента на говорене е забравено (я что-то читал аб этом – четох нещо за това)

Ако местоименията с частица -то се употребяват с предлози, предлозите се поставят преди местоименията (с кем-то – с някого); (о кем-то – за някого)

Неопределителните местоимения с частица -нибудь се употребяват:

·         когато става дума за неопределено лице или предмет или за предмет, който още не е избран от говорещия. Действието ще се извърши или може да бъде извършено в бъдеще (хочу купить какаю-небудь игрушку – искам да купя някаква играчка )

·         при изразяване на молба или заповед (купи мне, пожалуйста, что-нибудь на обед – купи ми, моля те, нещо за обяд)

·         с думите надо, нужно, желательно, можно, необходимо (можно взять какую-нибудь книгу? – мога ли да взема някаква книга?)

Местоименията с частица -либо  имат същото значение като местоименията с частица -небудь, но се употребяват предимно в книжовната реч.

Неопределителните местоимения с частица  кое- се употребяват за лица и предмети, които са известни на говорещия, но не са известни на събеседника (мне рассказали кое-что о нём – разказаха ми това-онова за него)

Ако местоименията с частица кое- се употребяват с предлози, предлозите се поставят след частицата и не се пише съединителна чертица. (кое о чём; кое о кем)

Местоименията некто, нечто, некий са характерни за книжовната реч.

Мвстоимението некоторый (някой) се изменя по падежи и изпълнява ролята на определение. По-често се използва в мн.ч.. Скланя се като прилагателно. (некаторые туристы опоздали – Някои туристи закъсняха)

Мвстоимението несклько (няколко) се скланя като местоимението сколько. След несклько в И.п. и В.п. съществителното стои в Р.п. мн.ч. (я купила несколько тетрадей – купих няколко тетрадки)