Романът „В навечерието” (Тургенев) – сюжет и герои

Романът „В навечерието” – сюжет и герои

Сюжет:

Елена е младо и красиво момиче от аристократично семейство. През лятото на 1853г. живее в дача около Кунцово при р. Москва заедно с родителите си, със своята компаньонка от немски произход – Зоя и с далечния племенник на майка си и скулптор – Павел Яковлевич Шубин. Андрей Петрович  Берсенев – студент по история и философия и отседнал наблизо другар на Шубин, среща в Московския университет  българина Инсаров – идеалист, решителен, родолюбив, изпълнен с воля и тайнствено непознат мъж. 

И тримата младежи са влюбени в добрата и великодушна Елена, но любовта пламва между нея и Инсаров. Първоначално българинът се стряска. Мислейки, че ще постави своя идеал – освобождението на родината – на второ място заради руското момиче, той решава да избяга далеч от Елена, в Москва. Но вечерта преди това да се случи, те се срещат в едно параклисче, където разкриват чувствата си един към друг и решават да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата. Когато лятото е към края си, аристократичното семейство се премества в Моска. Там тайно двамата влюбени се срещат и правят план как да заминат за България. Тогава Инсаров се разболява тежко и едвам се преборва с болестта, благодарение на верния си приятел Берсенев. Когато се изправя на крака, се жени за Елена без никой да знае. Родителите й разбират и въпреки майчината безкрайна тъга и бащиното негодувание, те не попречват на решението на дъщеря си да замине по време на войната в чуждата държава. Пътят до България е затруднен, поради бушуващите бойни действия. По време на престоя си във Венеция, малко преди да се завърне най-накрая в родината си, Инсаров умира, неизлекуван напълно от старата болест. Елена заминава за България, където смята да го погребе, и изчезва безследно.

Кой е в романа	Образ и характер	Реч
Елена -Млада и красива аристократка	състрадателна, великодушна, хуманна, добронамерена, ентусиазирана, чиста, саможертвена, търсеща смисъл, любов и свобода Представителка на демократично – прогресивната част сред младото поколение, чрез нея се характеризират останлите герои в романа.	„Сякаш съм в затвор и всеки момент стените ще се съборят върху ми. Но защо другите не чувстват това?” „Да бъдеш добра – това е малко; да правиш добро…да, това е главното в живота. Но как да се прави добро?” „Да освободи родината си! Страшно е дори човек да изговори тия думи, толкова са велики… ”
Инсаров- Български студент в Москва	Деен, решителен, родолюбив, принципен, лаконичен, целеустремен, смел, идеалист Той е така необходимата на руското общество „съзнателно героична натура”.	„О, вие, русите имате златни сърца!” „Когато някой от нас умре за родината, тогава може да се каже, че я е обичал.” „Някои важничат ис е докарват, а в душата си са също такива безделници като тоя господин.”
Скулптор	бохем, шеговит и хаплив, остроумен, малко надменен, самокритичен, малодушен, самонадеян; В изкуството не вижда обществено значение и роля, а само забавление.	„Героят мучи като бик, но затова, бутне ли с рога, стени събаря. И сам надали знае защо бута, но бута.” „Ще се родят ли у нас хора?” „Кой е Инсаров? … Патриотът? ... Необикновен индианец, а? ...Тогава какво му е забележителното?”
Берсенев-Студент и философ	умен, честен, плах, несигурен, отстъпчив, примирен, избягва спорове, благороден Под влиянието на идеалистическата философия той е съзерцателно настроен към живота и отстъпва пред трудностите.	„Какво странно чувство буди и нас природата?...тя, поне у мене, всякога буди някакво безпокойство, някаква тревога, дори тъга. Какво значи това? Дали по – силно съзнаваме пред нея цялото си несъвършенство, своята обърканост, или пък ни е малко това удовлетворение…” „Но дали думата щастие е такава, че да може да ни свърже, да ни възпламени…Не е ли егоистична…не е ли разеднияваща тази дума?”