Романът „В навечерието” – сюжет
и герои
Сюжет:
Елена е младо и красиво момиче от аристократично семейство. През лятото на
1853г. живее в дача около Кунцово при р. Москва заедно с родителите си, със
своята компаньонка от немски произход – Зоя и с далечния племенник на майка си
и скулптор – Павел Яковлевич Шубин. Андрей Петрович Берсенев – студент по история и философия и
отседнал наблизо другар на Шубин, среща в Московския университет българина Инсаров – идеалист, решителен,
родолюбив, изпълнен с воля и тайнствено непознат мъж.
И тримата младежи са влюбени в добрата и великодушна Елена, но любовта
пламва между нея и Инсаров. Първоначално българинът се стряска. Мислейки, че ще
постави своя идеал – освобождението на родината – на второ място заради руското
момиче, той решава да избяга далеч от Елена, в Москва. Но вечерта преди това да
се случи, те се срещат в едно параклисче, където разкриват чувствата си един
към друг и решават да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата. Когато
лятото е към края си, аристократичното семейство се премества в Моска. Там
тайно двамата влюбени се срещат и правят план как да заминат за България.
Тогава Инсаров се разболява тежко и едвам се преборва с болестта, благодарение
на верния си приятел Берсенев. Когато се изправя на крака, се жени за Елена без
никой да знае. Родителите й разбират и въпреки майчината безкрайна тъга и
бащиното негодувание, те не попречват на решението на дъщеря си да замине по
време на войната в чуждата държава. Пътят до България е затруднен, поради бушуващите
бойни действия. По време на престоя си във Венеция, малко преди да се завърне
най-накрая в родината си, Инсаров умира, неизлекуван напълно от старата болест.
Елена заминава за България, където смята да го погребе, и изчезва безследно.
Кой е в романа
|
Образ и характер
|
Реч
|
Елена -Млада и красива аристократка
|
състрадателна, великодушна, хуманна, добронамерена, ентусиазирана, чиста,
саможертвена, търсеща смисъл, любов и свобода
Представителка на демократично – прогресивната част сред младото
поколение, чрез нея се характеризират останлите герои в романа.
|
„Сякаш съм в затвор и всеки момент стените ще се съборят върху ми. Но
защо другите не чувстват това?”
„Да бъдеш добра – това е малко; да правиш добро…да, това е главното в
живота. Но как да се прави добро?”
„Да освободи родината си! Страшно е дори човек да изговори тия думи,
толкова са велики… ”
|
Инсаров- Български студент в Москва
|
Деен, решителен, родолюбив, принципен, лаконичен, целеустремен, смел,
идеалист
Той е така необходимата на руското общество „съзнателно героична натура”.
|
„О, вие, русите имате златни сърца!”
„Когато някой от нас умре за родината, тогава може да се каже, че я е
обичал.”
„Някои важничат ис е докарват, а в душата си са също такива безделници
като тоя господин.”
|
Скулптор
|
бохем, шеговит и хаплив, остроумен, малко надменен, самокритичен,
малодушен, самонадеян;
В изкуството не вижда обществено значение и роля, а само забавление.
|
„Героят мучи като бик, но затова, бутне ли с рога, стени събаря. И сам
надали знае защо бута, но бута.”
„Ще се родят ли у нас хора?”
„Кой е Инсаров? … Патриотът? ... Необикновен индианец, а? ...Тогава какво
му е забележителното?”
|
Берсенев-Студент и философ
|
умен, честен, плах, несигурен, отстъпчив, примирен, избягва спорове,
благороден
Под влиянието на идеалистическата философия той е съзерцателно настроен
към живота и отстъпва пред трудностите.
|
„Какво странно чувство буди и нас природата?...тя, поне у мене, всякога
буди някакво безпокойство, някаква тревога, дори тъга. Какво значи това? Дали
по – силно съзнаваме пред нея цялото си несъвършенство, своята обърканост,
или пък ни е малко това удовлетворение…”
„Но дали думата щастие е такава, че да може да ни свърже, да ни
възпламени…Не е ли егоистична…не е ли разеднияваща тази дума?”
|
No comments:
Post a Comment