Човек и време в драматургията на
Чехов
„Чайка“ - Основната тема е темата за изкуството – неговото
предназначение и мястото му в живота на твореца. Главната героиня Нина Заречная
преживява много лични разочарования, но намира щастието си в изкуството.
В пиесата авторът съприкосява живота и
съдбата на трима представители на изкуството – на Нина, на Треплев и на
Тригорин. Всъщност това са не само три съдби, но и три концепции за изкуството
и неговата същност.
Треплев отхвърля традиционното изкуство и се
стреми към откриване на нови форми. Той счита съвременния театър за „рутина“ и
„предразсъдък“. В своите стремежи за новаторство Треплев забравя идейната
страна на художественото произведение. Той не притежава и един здрав
оптимистичен мироглед, който да му даде сили да преживее разочарованията не
само в личния си живот, но и в изкуството. Затова, макар и да преживява
нещастната си любов към Нина Заречная, той не може да преживее неуспехите си в
художественото творчество и се самоубива. Малодушието и разочарованието при
него побеждават.
Тригорин, за разлика от Треплев, е традиционалист
в изкуството. Той е привърженик на реалистичното изкуство и изказва редица
правилни съждения за него, но у Тригорин няма творчески пламък, няма
откривателство присъщо на големия творец. Равнодушие и нерешителност са
основните му качества. И той не дава отговор на основния въпрос, произлизащ от
темата за изкуството – какво трябва да бъде то и как трябва да му се служи.
На този въпрос отговаря Нина Заречная.
Неуспехите в личния й живот не могат да попречат на нейното призвание. За нея
изкуството е идеал, смисъл на нейния живот, подвиг в името на хората и тяхното
щастие. Нужно е обаче търпение и работа, упоритост при рализирането на таланта.
Лекарят Дорн изказва най-верни и точни оценки
за творчеството на Треплев. Липсата на действия в пиесата компенсира с подтекст
с подчертан лиризъм. В това обикновено всекидневие на героите, което ни
разказва авторът, има много дълбочина, много размисли и философски обобщения
върху изкуството. Лиризмът идва от душевността на героите, от техните мечти и
стремежи.
Образът
на чайката променя значението си в пиесата. В първо
действие, Нина използва чайката, за да опише начина, по който тя е привлечена
към езерото. В този случай чайката представлява свобода и сигурност.
Във второ действие, Треплев застрелва чайка и
я дава на Нина. Сянката на убитата чайка е символ на неосъществената любов, на
нереализираното щастие. По-късно Тригорин я използва като символ на Нина и начинът, по-който той
ще я унищожи, както Треплев унищожи чайката. Треплев отбелязва, че след аферата
на Нина с Тригорин, тя му е писала писма, като се е подписвала „Чайка“.
В четвърто действие Нина се връща в имението
и се нарича чайката, след което се поправя и се описва като актриса. Чайката
променя значението си от свобода и безгрижие до унищожение в ръцете на любим
човек. Нина изпълнчва предсказанието на Тригорин за нейното унищожение точко
като чайката.
Неосъществената
любов свързва повечето герои от „Чайка“. Медведенко
обича Маша, но тя обича Треплев. Треплев обича Нина, а тя го обича за кратко и
след това се влюбва лудо в Тригорин. Аркадина обича Тригорин. Полина обича
Дорн, въпреки че е омъжена за Шамраев. Неосъществената любов на Маша към
Треплев и решението й да се омъжи за Медведенко изглежда отразяват нещастния
брак на майка й със Шамраев и нейната несподелена любов с Дорн.
1860
– 1904
Това
е писателят новатор в руската литература, който създава поетиката на краткия
разказ и поставя основите на съвременната интелектуална драма. Приживе той не
само не е оценен, но и отричан и определян като второстепенен писател. Чехов е
роден в град Тагантор в семейството на дребен търговец. Дядо му е бил крепостен
селянин, който е успял да откупи своята свобода, но поради липса на средства
дълго време слугува. Семейството на Чехов е многолюдно и много интелектуално.
Баща му е дребен търговец, но майката е надарена с голям талант, като музикант,
литератор и художник. Именно от нея децата наследяват дарбите си. Това
семейство живее труден живот, и в Таганрог и в Москва в последствие. Чехов е
едно от децата, което поема върху плещите си издръжката на семейството. В
Таганрог Чехов учи и работи в магазина на баща си. След к ато семейстово се
мести в Москва братята му се отдават на развлечения, а Чехов продължава да
издържа семейството си. Труден е живота на писателя, още от неговото детство.
Доакто учи в Таганрогската гимназия Чехов се сблъсква буквално с разворнически
режим, с насилие върху личността на учениците. По-късно като творец заявява :
„като писател аз ще се боря за защита достойнството и свободата на личността“.
В Москва Чехов започва да следва медицина, но не изоставя литературната си
дейност и сътрудничи на няколко литературни списания. След завършването си
Чехов решава да се заеме с дейност в помощ на бедните хора. През 1891 – 1892 в
най – бедните губерни настъпва глад, хората са на ръба на физическото
оцеляване; като лекар Чехов започва акции за спасение на тези губерни, храни
бедните и ги лекува безплатно. През 1892г той купува малко имение в Мелихово.
Отново се заема да помага на бедните селяни, със свои средства открива училище
и ги лекува. Но не само в реалния живот Чехов посвещава усилията си на бедните
хора. В творчеството си той следва своята цел да защити тяхното достойнство и
свобода. Годините в Мелихово дават повод на Чехов да напише няколко от най –
силните творби (повести) в защита на човека:
-
„Селяци“
-
„В
падината“
-
„Къща
с мансарда“
През
1899г Чехов заболява тежко от туберколоза. Той продава имението в Мелихово и се
мести в Ялта. Болестта се развива. През 1903г заминава за Москва, където прекарва зимата и през
пролетта на 1904г следвайки съветите на лекарите отива в Германия (Баденвайлер)
да се лекува, но състоянието му е много тежко и на 2 юни писателят умира.
Независимо от краткия си живот Чехов
оставя в руската и световната литература изключително ярки образи. Той
едновремено страда с малките хора и страстно желае животът му да стане по –
добър.
Разказите
му „Човек в Калъф“, „Смъртта на чиновника“, „Дебелият и тънкият“, „Унтер
Пришивеев“ поставят темата за дребната човешка душа, която изпитва страх от
живота, от всичко жизнено и стойностно. Стремежът на човека да се отдели от
останалия свят, да съществува само в своята ограничена среда раждат образите и
на учителя Беликов, и на човека мечтаещ да има парче земя, и на Дмитрий Старуев
Йонич, който от благородната си професия изминава пътя до ограничен еснаф
мечтаещ само за собственото си благополучие. Най – силно сред образите се
откроява Червяков от „Смъртта на чиновника“. Писателят не може да понесе
унижението на човека и търси причините за смазването на човешката личност в
условията на обществото, извън човека. Най- дребното човешко поведение се
превръща в трагедия, защото робската психика става принцип за съществуване и
довежда живота до абсурд. Социалните условия в Русия раждат грубата, тъпата сила
на Унтер Пришивеев. Личността му е страшна, защото във всяка дума вижда и
естествена човешка реакция, революционен заговор. Тази личност е страшна,
защото поражда полицейската психика, а свързана с грубостта и елементарността
се превръща в символ на терора, мрака и насилието. На фона на тази непоносима
атмосфера моралните хора изглеждат като луди.
Този
абсурд Чехов описва в повестта „Палата номер 6“. В нея Чехов оподобява Русия на
психиатрична клиника. В тази клиника болни са тези, в които има нормално човешко
поведение и мисли. Нормалните хора са преследвани и затваряни. Д-р Радин, който
презира всичко пречещо на хората да живеят свободно, се превръща в жертва на
действителността. Лекарят Радин става пациент в Палата номер 6. Съзнателно той
достига до мисълта за активна съпротива и независимо че умира, неговият живот
остава пример за протест против действителността, която унищожава и унижава
хората.
В многото кратки разкази на Чехов, писателят
насища персонажната система с много малки и на пръв поглед незначителни образи,
те отразяват безцветната действителност, но и подчертават необходимостта от зов
за спасяване на човешката личност, на обруганата душевност и тревога за
бъдещето на човешкото общество. В кратки по обем разкази Чехов влага съдържание
с голям подтекст и по такъв начин създава и като теория и като художествена
система, поетиката на краткия разказ. Чехов е новатор и в областта на
драматургията. Балетристът и драматургът Чехов не се противопоставят, а се
допълват и обогатяват. Класически и до ден днешен остават пиесите му „Чайка“,
„Три сестри“,
No comments:
Post a Comment