Н

Н

Нация (Национализъм) – Традиционно нацията се осмисля като общност, основана на колективна идентичност, общ език, религия, история, територия... Но едва ли е случайно, че две от много важните за съвременното осмисляне на нацията и национализма книга са извели в заглавията си думи, които бихме отнесли към литературното поле и които лишават нацията от каквато и да е "естественост" – "Въобразените общности" от Б. Андерсън и "Нация и нарация" (ред. Хоми Баба). Тези заглавия могат да изострят сетивата ни за заблудите на националистическия дискурс, който се стреми да представи нацията през разкази за прогреса й, за нейната древност и вечност, за самопораждането й, за изначалното присъствие на "народа". С пределна яснота Бенедикт Андерсън заявява: "Аз предлагам следното определение на нация в антропологически дух: нацията е въобразена политическа общност – въобразена и като наследствено ограничена, и като суверенна." И продължава: въобразена е нацията, защото този тип общност не почива върху познанството и личния опит на отделните членове, макар всеки един от тях да има представа за тази общност; ограничена е, защото дори и най-голямата нация има, макар и гъвкави, граници, отвъд които са другите нации, няма нация, която да се въобразява като съвпадаща с човечеството; нацията се въобразява като общност, защото тя винаги се схваща като силно, хоризонтално "братство". И накрая: нацията се въобразява като суверенна, "защото понятието се ражда в епоха, в която Просвещението и Революцията разрушават легитимността на свещения йерархичен династически ред (...) нациите мечтаят да са свободни и дори да са под Божията власт – пряко под негова". За Андерсън национализмът не трябва да се разглежда през призмите на политически идеологии, а във връзката си с широки културни системи, които го предхождат и от които – и въпреки които – той се поражда. Така, "Векът на Просвещението, на рационалистичния секуларизъм, води със себе си свой модерен мрак. Когато религиозната вяра отмира, страданието, която тя отчасти успокоява, не изчезва. (...) Това, което се изисква, е светска трансформация на предопределеността в последователност, на случайността – в значение. Както ще видим, малко неща са били (са) по-подходящи за тази цел от идеята за нацията. Ако националните държави се приемат за "нови" и "исторически възникнали", то нациите, чийто политически израз са те, винаги се възправят от едно незапомнено минало – и което е още по-важно – неусетно преминават в безкрайно бъдеще. Магическата способност на национализма е да превръща случайността в съдба." Разпадът на древни културни концепции – като тази за наличието на свещен писмен език, който гарантира достъпа до истината, рухването на убеждението, че обществото е организирано около център – монарха, оспорването на концепцията, според която космологията и историята са неразделими – прави възможно да се задвижи въображение, което по нов начин смислово свързва "човешка заедност, власт и време", националното въображение.

Хоми Баба изследва национализма като вид наратив. Такъв подход оспорва традиционни достолепни фигури като Традиция, Народ, Висока култура, Държава. Изследването на нацията през нейния наратив води и до промяна и в конципирания обект. Вместо предварително зададената хомогенна нация, която е външна спрямо другите нации, нацията вече вътре в себе си е "културно лиминална" (двойствена, нехомогенна, хибридна, отворена, неопределена). Това на свой ред прави невъзможен един линеарен наратив за нацията, с неговите претенции за цялостност на културата и общността. Трябва да се отървем от бинарността – смята Хоми Баба – от мисленето в опозиции между нашите и другите, черния и белия, жената и мъжа, колонизатора и колонизирания и да се насочим към "линиите на приплъзване, върху граничните случаи и праговете, където идентичностите се разиграват и оспорват". Идеята за национална идентичност също е станала дълбоко проблематична. Националистическият наратив се опитва да твърди, че нациите съумяват да усвоят в последна сметка и Другия и така установяват тотална културна хегемония. Но това е също фикция. Културните различия са незаличими, наследените версии на националната идентичност, насаждани от националистическия дискурс, се разграждат и разпадат на съставляващите ги части от алтернативни наративи – на емигранта, чужденеца, външния, аутсайдера. Всяка колективна културна идентичност е множествена и вътрешно противоречива.

Начална рима - рима в началото на два или повече стиха независимо от римата в техния край.Н.р. засилва евфонията и ритъма на стиха.

Непряка реч - основно средство на изображение и на творческа изява в лит.-худ. произведение.За разлика от пряката реч се отличава със своеобразие при всеки автор съобразно с неговото светоотношение, вкусове и предпочитания и същевременно отразява духа на епохата. От това следва, че Н.р., наричана и авторова, се подчинява на принципа на антиномността. От една страна , притежава качество на обективност, от друга на субективност, на индивидуално творческо отношение, без което не би могло да се види действителността през погледа на писателя, надарен с таланта да вижда освен нейните”обективни” страни и други, на които читателят не би обърнал достатъчно внимание, не би могъл да ги изобрази по неповторим начин.

Непълна рима- рима, при която съвпадението между съгласните звуци в римуваните думи не е пълно, а приблизително.

Неточна рима - съзнателно допущано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни, за да бъде получен дисонанс и да бъдат избягнати фонетични еднообразия и ритмични повторения.

Новела - жанр на повествователната л-ра, на белетристиката, сроден с разказ.